Муамар Кадафи

Полковник Муамар Кадафи (на арабски: معمر القذافي, Муа́ммар ал-Кадда́афи) е либийски военен и политик. Роден е на 7 юни 1942 г. в района на град Сирт, от 1969 г. е реалният ръководител на Либия. В периода 2 февруари 2009 - 31 януари 2010 г. е избран за председател на Африканския съюз.
Произходът на Кадафи е бедуински. Баща му Абу Мениар има един син (Муамар Кадафи) и две дъщери.
Според друга версия, бащата на Муамар е френски военен летец [1].
През 1962 г. Кадафи следва право и история в университета на Бенгази. Година по-късно е кандидат-офицер във Военната академия в Бенгази. Завършва военното си образование във Великобритания.
По-късно, под влияние идеите на панарабизма, основава Съюза на свободните офицери. С негова помощ сваля от властта крал Идрис и застава начело на управлението на военната хунта. Реорганизира бившата монархия в социалистическа държава. Пристъпва към одържавяването на нефтената индустрия на страната, банковото и финансовото дело. Във вътрешнополитически план Кадафи пропагандира т.нар. система на народните конгреси. През 1976 г. публикува "Зелената книга", в която излага политическите си идеи.
През 1979 г. формално се оттегля от държавното ръководство на страната, но влиянието му в либийската политика остава непокътнато.
От 1973 г. Либия се намира във въоръжен конфликт с Чад. Причина за това е искането на либийската страна за корекция на границата между двете страни. Едва през 1994 г. Либия изтегля своите части от Северен Чад.
Характерно за Кадафи е застъпването на идеята за арабско и африканско единство, където Либия да играе лидерска роля. Плод на тези услия е създаването на Африканския съюз в опит да следва примера на европейска интеграция.
В миналото Кадафи е често обвиняван, че подържа международния тероризъм. Според някои сведения режимът в Либия е финансирал ораганизации като ИРА, ООП и арабски терористични групировки. Тези обвинения стават причина за американските бомбардировки на Триполи и Бенгази. Тогава Кадафи се е укривал в маскировъчни палатки и шатри в пустинята.
През 2003 г. Кадафи се отказва от разработването на оръжия за масово поразяване, което му позволява да подобри отношенията си със Запада.
Често Кадафи е описван като непредсказуем политик способен на всичко, политик правещ бързи и неочаквани обрати във вижданията си.
По непотвърдено съобщение от Jerusalem Post (цитирайки палестинската Ma'an News Agency) на 13 май 2007 г. 65-годишният Кадафи бил хоспитализиран по спешност след исхемичен инсулт (или инфаркт според в-к “Йедиот Ахронот") и е в кома. Според „Ройтерс“[2] (по източник от италианското правителство) обаче Кадафи се бил обадил на премиера Романо Проди и му бил казал, че „се чувства добре“.

Лидер и Вожд на Революцията
действащ
встъпил в длъжност на
1 септември 1969
Министър-председател: Багдади Махмуди
Предшестван от: Идрис
(като крал)
Генерален секретар на Генералния Народен Конгрес
Мандат
2 март 1977 – 2 март 1979
Министър-председател: Абдул Ати ал-Обейди
Предшестван от: нова длъжност
Наследен от: Абдул Ати ал-Обейди
Председател на Революционния Команден Съвет
Мандат
1 септември 1969 – 2 март 1979
Предшестван от: Идрис
(като крал)
Наследен от: длъжността премахната
Роден 7 юни 1942 г. (на 68 г.)
Сирт, Либия
Първа дама: Сафия Фаркаш
Деца: Мохамед ал-Кадафи, Сейф ал Ислам Муамар ал-Кадафи, Саади Кадафи, Мутасим Кадафи, Ханибал Кадафи, Саиф ал Араб Кадафи, Камис Кадафи (мъртъв), Аиша ал-Кадафи, Ханна Кадафи (починала)
Религия Ислям
Университет Военна Академия в Бенгази

Подпис: