Подобно на Добруджанската фолклорна област тук също музикалният фолклор представлява смесица от фолклора на другите области, поради преселването на големи групи българи преди Освобождението през 1878г. Страхувайки се от турските разбойници, които особено при упадъка на Османската империя се увеличават значително, големи групи от българско население забягва в планините и около тях.
Така населението от Дунавската равнина се насочва към Балкана. След Освобождението хората поемат обратния път към полето, където заедно със старото, местно население тръгват и големи групи преселници от Тракия. Населението се смесва – смесват се и музикалните стилове. Въпреки това при едно по-внимателно изследване се откриват и някои типични за северняшкия музикален бит белези – такива са например несвойствените за другите области песни с пентатонична музикална основа, някои старинни сватбарски песни или жетварски песни с оригинални провиквания. Най-близки черти в северняшкия музикален фолклор откриваме с този на Тракия – типичен пример за това са “капанците”, в Разградско, както и “ерлийците” в Новопазарско, “хърцойците” в Русенско, “турлаците” в Белоградчишко и прочие.
Затова и характеристиката на тази богата фолклорно обширна област не е достатъчно обзорна, защото описанието на много от елементите на музикалния фолклор ще съвпаднат с подобни на тези явления от другите фолклорни области.
Няма коментари:
Публикуване на коментар