Zelena di Lema

Изгоряла тава


Стоеше тя във тишината
и ноктите усърдно си гризеше
през пушека я гледаше тавата
съседката отдавна и крещеше.


„Картофите ти нежно прегорели
къде ти е акъле, бе момиче,
я виж, приличат на фекалии
пък ти в косите със кокиче


Какво си ми се фръцнала със тия шарените дрехи
не чуваш ли какво ти казвам, пак?
- Зачудих се дали това са моите спагети
кълна се, че гледах рецепта за грах!”




Луд на шарено се радва


Ето го конкурс литературен
като луд не мога да се спра- пак пращам
мозъка ми все да е културен
програмирам го, а болестта на лудите прихващам.


Не ми е за победата, пасувам
не съм велика хумористка
изписа ми се кредата да обрисувам
шарените мисли на луда напористка.


Заплетох шарени конци в косата си
и дрехите са шарени и се усмихвам
и шарени са чувствата в душата ми
с истерични крясъци притихвам.


Не гледайте така писанията ми
питах мама- не е от Чернобил
и тате незнае защо са терзанията ми
каза, че нищо не бил сторил!...


Аз, или вие всички сте луди
главоблъсканица е, не знам
от тия наши крале и циганина повече се труди
добре че кебабчета не ям.


Че какво му е на този, който шареното тачи?
Весело е и разнообразно.
Щом си весел си побъркан, значи
По-добре луд от колкото с мозъче празно!




С очи през очи гмуркам се
и ставам русалка щастлива
с опашка зелена втурвам се
нeбето земята приспива.


И ето ме, нося се, танцувам, мечтая,
дълбоко пътувам в нощта.
И светлинки блeщукат по края,
зелено се спуска света.


Зелена ди Лема



Подскачам по небето
и весело си тананикам
за всичо, което
усмихната тихо викам.


Танцувам в мек облак
краката са ми боси
роклята си пробвах
мравка ме носи.


Паднах от облака пухкав
дъжда ме понесе надолу
живота колко бил хрупкав
разказа ми охлювче голо.



Тихо клокочи си времето
бавно забързано крачи
носи с крилете си семето
и с гаргата заедно грачи.


Днес ще е слънчево, утре горещо
боса по локвите скачам
и нещо някой прощепна зловещо
самотата в килера закачам.


Какво да мечтая? Какво да желая?
Искам само усмивки
и вятър да духа, тревата да галя,
с дъжда да сме близки.


Джобовете все пълни със нищо
какво на света аз да дам?
Нямам дори нещичко скришно
безплатни усмивки ще продам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар