Посвърши се краля Шишмамина,
се посвърши от краля Латинина.
Бог го уби краля Латинина,
кога ми йе не'еста посвършило,
голем каул тои ми вързало:
- Ако земаш твоите мнуко'и,
твой мнуко'и, войной сино'и,
ке се вратиш назод без не'еста;
Оти ми се на кавга кавгаджий,
а на вино ми се пияници,
а на сабя ми се кеседжии.
Тога велит краля Шишмамина:
- Не 'и земам, туку да ми да'иш,
да ми да'иш 'уба'а не'еста.
Йе посвърши 'уба'а не'еста.
Дойде ко'а, дойде лепо време,
да ми канит китени свато'и,
поканило от край до край земя;
а негойте мнуко'и не канил.
Тие ми се мошне налютиле
и ворет на своя стара майка:
- Ай ти майко, стара майчице!
Защо вуйко на свадба не канит?
Голем пещеш я ке му однесеф,
ке му носеф триста кила чейнца,
другиот триста то'ари грозье,
най-малиот триста руди овци!
- Ай ви, синкой, ай ви мили сино'и!
Ако вие ми имате атар,
да о'ите на зорум по сватой,
ак' на свадба вуйко не ве кани.
Бог го уби краля Латинина,
Кога свърши 'уба'а не'еста,
каул стори вас да ве не земат,
за да посрамотит ваши вуйко.
- Ай ти майко, ай ти, мила майко!
Кого знаиш оти сме най юнак,
него пущи на зорум по сватой!
Тога велит нивна мила майка:
- Ай ви вие, мой мили сино'и!
На вас атар да не ви останит,
оти Мирча най-мал йе по юнак.
Кога ойдоф во зелена гора,
кога ойдоф ручег да му носам,
си го найдоф под елва заспано;
кога Мирче душа поземаше,
върво'ите ми 'и ги уборваше;
кога Мирче душа подаваше,
върво'ите ми 'и ги исправаше;
по тва знаам, оти Мирче йе по юнак.
- Ай ти майко, стара майко!
Како Мирче да го донесиме?
- Ай ви, синой, ай ви мили сино'и!
Напишите една бела книга,
пущите я с пиле соколо'о;
како знаиш, в дворе да се на'иш,
оти майка ни йе з' умиранье,
аль ке я на'иш жива, али не.
Написа'е таа бела книга:
- Како знаиш, Мирче, наши брате,
како знаиш бърго да си до'иш,
оти ни йе майка мошни болна
аль ке я на'иш жива, али не.
Написале книга и пущиле,
я пущиле с пиле соколо'о.
Ми донесе пиле соколо'о,
я донесе во гора зелена,
я даде на Мирче по-малечек.
Кога книга Мирче я пеало,
Мирче ми се сълдзи заронило;
като ми я книга отпеало,
така Мирче стадо ми турило,
си турило девет стада овци
и пред пиле се нашло во дворье.
И ми найде негва стара майка,
къде седит на диван високи.
- Бог те убил, моя стара майко!
Що ми пущи гърдине абери,
що ми пущи во гора зелена,
да си турам стадо неброено!
- Ай ти синко, Мирче по-малечек!
Жити бога, Мирче единего,
жит' босици, що сум те доала,
ке те пущам у вуйка на свадба,
да ми о'иш на зорум по сватой,
без да знаит твои мили вуйко!
Тога стана Мирче по-малечек,
на майка си атар не расипал;
и си явна своя бърза коня,
и си кладе гуна табарина,
отиде у краля Шишманина,
ни кането, Мирчо, ни честено;
и си найде китени свато'и,
къде ядет и къде ми пийет;
а Мирчета баре не пречеквет.
Мирче седна на край во децата.
Ядет, пийет, кинисват не'еста.
Мирче одит на зорум по сватой,
Мирче неговото мило мнуче;
краль Шишманин одит ужалено,
ужалено, мошне умилено,
защ' не бе'а негой три мнучина,
защо многу без не'еста се врати'е.
Отидо'е во кралски дворо'и,
отидо'е у краля Латинина,
ядет, пийет три дни и три нокье;
тога велит краля Латинина:
- Не йе унер да ядите, да пиете,
тук' йе унер, унер да сторите -
кой йе юнак от юнака роден,
низ злат пърстен да поминит стрела,
така да'ам 'уба'а невеста.
'Сите сватой ми се зачуди'е,
'сите сватой в земи попаднале;
краль Шишманин ръцете си кършит,
ронит сълдзи по бели образи.
Тога велит овчар табарина:
- Ай ти тебе, краля Шишманина!
Що се тълчиш по бели колена?
- Ай ти тебе, овчар табарина!
Как да не плача, да не се тълча,
що ми сакат голема унера,
така яска не'еста да земам;
баре не си каниф мой мнуко'и,
тога яс ке не се пострамотеф.
Тога велит овчар табарина:
- Немай гайле, яс ке ти го свършам.
Златен пърстен кладо'е на нишан,
како фарли, низ пърстен помина.
Как' погоди, така се зарадви,
се зарадви краля Шишманина.
Тога велит краля Латинина:
- Кой ке можит три златни яболка
да познайт кое от коя година йе!
Тога сватой ми се зачудили,
свите сватой в земи попаднале.
Тога велит млада овчарина:
- Донесите три златни яболка,
донесите мащрапа со вода!
Донесо'а три златни яболка,
донесо'а мащрапа со вода.
Ми ге фарли яболка во вода,
пръв' яболка остана над вода.
- Ова, велит, оломнанско беше.
А второто во стреде мащрапа.
- Ова, велит, ми йе ланско яболко.
А трекьото на гъзер паднало.
- Ова, велит, ми йе годинешно
Пак велит краля Латинина:
- Три еднакви к' облечам девойки,
да познаиш коя йе невеста.
И иста'ил три лепи девойки,
еднолики трите токлогла'и.
Пак се чудит краля Шишманина.
Тога пойде овчар табарина,
пойде овчар при лепи девойки
и им фарля жълтине дукади:
- Коя йе не'еста дукад' да не земат,
коя не йе да земат дукади,
оти сега гла'и ми играет.
Тои фарлят, не'еста простум стоит,
а девойки си берат дукади.
- На ти, крале Шишманине, не'еста
и бегай си сега со свато'и.
Друга мома си фатил за ръка
и си я фарли под табарина,
пак по сватой на зорум си одил;
отидо'е во дворой Шишманови;
ми го чествет овчарина многу:
- Не сум овчар, тук' сум твой мили мнук,
ай те сега на моята свадба,
защ' си грабнаф за мене не'еста.
Кога пошле во дворье Мирче'и,
го видела Мирче'ата майка,
го видела, в ръце се плюснала:
- Бог те убил, Мирче по-малечек!
Защо вуйка ти си пострамоти
и преграби негова невеста!
- Ай ти, майко, ай ти, стара майко!
И за него, майко, и за мене,
и за мене юнака си зедоф.
Яле, пиле три месеци дана,
от какво ми йе не'еста зеле.
се посвърши от краля Латинина.
Бог го уби краля Латинина,
кога ми йе не'еста посвършило,
голем каул тои ми вързало:
- Ако земаш твоите мнуко'и,
твой мнуко'и, войной сино'и,
ке се вратиш назод без не'еста;
Оти ми се на кавга кавгаджий,
а на вино ми се пияници,
а на сабя ми се кеседжии.
Тога велит краля Шишмамина:
- Не 'и земам, туку да ми да'иш,
да ми да'иш 'уба'а не'еста.
Йе посвърши 'уба'а не'еста.
Дойде ко'а, дойде лепо време,
да ми канит китени свато'и,
поканило от край до край земя;
а негойте мнуко'и не канил.
Тие ми се мошне налютиле
и ворет на своя стара майка:
- Ай ти майко, стара майчице!
Защо вуйко на свадба не канит?
Голем пещеш я ке му однесеф,
ке му носеф триста кила чейнца,
другиот триста то'ари грозье,
най-малиот триста руди овци!
- Ай ви, синкой, ай ви мили сино'и!
Ако вие ми имате атар,
да о'ите на зорум по сватой,
ак' на свадба вуйко не ве кани.
Бог го уби краля Латинина,
Кога свърши 'уба'а не'еста,
каул стори вас да ве не земат,
за да посрамотит ваши вуйко.
- Ай ти майко, ай ти, мила майко!
Кого знаиш оти сме най юнак,
него пущи на зорум по сватой!
Тога велит нивна мила майка:
- Ай ви вие, мой мили сино'и!
На вас атар да не ви останит,
оти Мирча най-мал йе по юнак.
Кога ойдоф во зелена гора,
кога ойдоф ручег да му носам,
си го найдоф под елва заспано;
кога Мирче душа поземаше,
върво'ите ми 'и ги уборваше;
кога Мирче душа подаваше,
върво'ите ми 'и ги исправаше;
по тва знаам, оти Мирче йе по юнак.
- Ай ти майко, стара майко!
Како Мирче да го донесиме?
- Ай ви, синой, ай ви мили сино'и!
Напишите една бела книга,
пущите я с пиле соколо'о;
како знаиш, в дворе да се на'иш,
оти майка ни йе з' умиранье,
аль ке я на'иш жива, али не.
Написа'е таа бела книга:
- Како знаиш, Мирче, наши брате,
како знаиш бърго да си до'иш,
оти ни йе майка мошни болна
аль ке я на'иш жива, али не.
Написале книга и пущиле,
я пущиле с пиле соколо'о.
Ми донесе пиле соколо'о,
я донесе во гора зелена,
я даде на Мирче по-малечек.
Кога книга Мирче я пеало,
Мирче ми се сълдзи заронило;
като ми я книга отпеало,
така Мирче стадо ми турило,
си турило девет стада овци
и пред пиле се нашло во дворье.
И ми найде негва стара майка,
къде седит на диван високи.
- Бог те убил, моя стара майко!
Що ми пущи гърдине абери,
що ми пущи во гора зелена,
да си турам стадо неброено!
- Ай ти синко, Мирче по-малечек!
Жити бога, Мирче единего,
жит' босици, що сум те доала,
ке те пущам у вуйка на свадба,
да ми о'иш на зорум по сватой,
без да знаит твои мили вуйко!
Тога стана Мирче по-малечек,
на майка си атар не расипал;
и си явна своя бърза коня,
и си кладе гуна табарина,
отиде у краля Шишманина,
ни кането, Мирчо, ни честено;
и си найде китени свато'и,
къде ядет и къде ми пийет;
а Мирчета баре не пречеквет.
Мирче седна на край во децата.
Ядет, пийет, кинисват не'еста.
Мирче одит на зорум по сватой,
Мирче неговото мило мнуче;
краль Шишманин одит ужалено,
ужалено, мошне умилено,
защ' не бе'а негой три мнучина,
защо многу без не'еста се врати'е.
Отидо'е во кралски дворо'и,
отидо'е у краля Латинина,
ядет, пийет три дни и три нокье;
тога велит краля Латинина:
- Не йе унер да ядите, да пиете,
тук' йе унер, унер да сторите -
кой йе юнак от юнака роден,
низ злат пърстен да поминит стрела,
така да'ам 'уба'а невеста.
'Сите сватой ми се зачуди'е,
'сите сватой в земи попаднале;
краль Шишманин ръцете си кършит,
ронит сълдзи по бели образи.
Тога велит овчар табарина:
- Ай ти тебе, краля Шишманина!
Що се тълчиш по бели колена?
- Ай ти тебе, овчар табарина!
Как да не плача, да не се тълча,
що ми сакат голема унера,
така яска не'еста да земам;
баре не си каниф мой мнуко'и,
тога яс ке не се пострамотеф.
Тога велит овчар табарина:
- Немай гайле, яс ке ти го свършам.
Златен пърстен кладо'е на нишан,
како фарли, низ пърстен помина.
Как' погоди, така се зарадви,
се зарадви краля Шишманина.
Тога велит краля Латинина:
- Кой ке можит три златни яболка
да познайт кое от коя година йе!
Тога сватой ми се зачудили,
свите сватой в земи попаднале.
Тога велит млада овчарина:
- Донесите три златни яболка,
донесите мащрапа со вода!
Донесо'а три златни яболка,
донесо'а мащрапа со вода.
Ми ге фарли яболка во вода,
пръв' яболка остана над вода.
- Ова, велит, оломнанско беше.
А второто во стреде мащрапа.
- Ова, велит, ми йе ланско яболко.
А трекьото на гъзер паднало.
- Ова, велит, ми йе годинешно
Пак велит краля Латинина:
- Три еднакви к' облечам девойки,
да познаиш коя йе невеста.
И иста'ил три лепи девойки,
еднолики трите токлогла'и.
Пак се чудит краля Шишманина.
Тога пойде овчар табарина,
пойде овчар при лепи девойки
и им фарля жълтине дукади:
- Коя йе не'еста дукад' да не земат,
коя не йе да земат дукади,
оти сега гла'и ми играет.
Тои фарлят, не'еста простум стоит,
а девойки си берат дукади.
- На ти, крале Шишманине, не'еста
и бегай си сега со свато'и.
Друга мома си фатил за ръка
и си я фарли под табарина,
пак по сватой на зорум си одил;
отидо'е во дворой Шишманови;
ми го чествет овчарина многу:
- Не сум овчар, тук' сум твой мили мнук,
ай те сега на моята свадба,
защ' си грабнаф за мене не'еста.
Кога пошле во дворье Мирче'и,
го видела Мирче'ата майка,
го видела, в ръце се плюснала:
- Бог те убил, Мирче по-малечек!
Защо вуйка ти си пострамоти
и преграби негова невеста!
- Ай ти, майко, ай ти, стара майко!
И за него, майко, и за мене,
и за мене юнака си зедоф.
Яле, пиле три месеци дана,
от какво ми йе не'еста зеле.
Струга.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.
Няма коментари:
Публикуване на коментар