ТЕОФРАСТОВИТЕ ХАРАКТЕРИ
Теофраст е роден в Ерезос на остров Лесбос, отечеството на Сафо, в 372 г. преди Христа и е умрял в 287 г. на 85-годишна възраст. Почти целия си живот е прекарал в Атина, дето е дошъл още млад. Там е слушал лекциите отначало на Платона, сетне на Аристотеля, който, както се казва, го е преименувал от Тиртамос на Теофраст, за да изрази божествената хубост на неговото слово. Животът му е минал безбурно, освен едно кратко изгнание, поради заповедта на Деметриос Полиоркетес против школите на философите в 318 год. През целия си живот той се е занимавал с науките – като учител и като автор на многобройни книги. Както се разправя, неговите ученици били стигнали числото две хиляди, между които имало и много знаменитости на времето. Биографът Дионисий Лаертийски наброява около 240 съчинения от Теофраста, от които някои били доста обемисти. И Теофраст, както учителя му Аристотел, е обхващал всичкото знание на онова време, бил е един от най-даровитите енциклопедисти. Занимавал се е с метафизика, с логика, с политика, с етика, с реторика, с поетика и доста усърдно с физика и естествена история. Научните му работи се отличават с историческата си метода. Сам е издирвал истината, но е и излагал и мненията на другите. Особено се е старал Теофраст да допълни и да вдълбочи теориите на Аристотеля, който го оставил наследник на школата и на неговата огромна библиотека и сбирка научни материали. Измежду многобройните загубени съчинения ще поменем: 24 книги „За законите”, които ще са били като допълнение на Аристотеловите „Конституции”; 18 книги „Физика”; 16 книги „Мнения на физиците”. От по-кратките му трактати ще изтъкнем: „За пословиците”, „За смешното”, „За комедията”.
От Теофраста до наше време са запазени две цели съчинения: „Ботанически съчинения” (Περὶφυτῶν ἱστορίας) в 9 книги и „Произходът на растенията” (Περὶ φυτῶν αἰτιῶν). Освен това прочутите „Характери” (Χαρακτῆρες), които съдържат за нас не една литературно-историческа загадка. От другите Теофрастови съчинения са останали многобройни откъслеци, от които някои доста значителни.
Като учен, Теофраст не е от онези духове, които отварят нови пътища в науката. Той е усърден и даровит ратник в областта на това, което бе създал гениалният му учител.
Като писател, той се отличава с ясния си слог, елегантен, тънко духовит, винаги съответен на материята. Цицерон отлично характеризира Теофраста, като казва за него, че „Теофраст не е посредствен даже и когато излага въпроси, излагани вече от Аристотеля”.
*
„Характерите” са дело повече на учен човек, отколкото на писател или литератор. Те са всичко 30 на брой. Всеки характер има заглавие името на някой морален недостатък или на някое качество. Най-напред стои една дефиниция според Аристотеля. След това иде описание на разни отличителни черти, в които се проявява известен характер. Стилът е чист, прост, без каквото и да било литературно украшение, и служи само за да облече една научна мисъл. Ако понякога се показва духовит в характеристиките, то е често въпреки волята на автора, понеже самата тема сама по себе си е интересна и комична.
Но какво е собствено това съчинение и каква е била задачата на Теофраста? Самият текст на „Характерите” често е много накърнен, после има разни бележки и прибавки или даже преработки. А по някой път се срещат две статийки за един и същи характер!
По съдържанието на характерите като се съди, те ще да са написани около 320 година и издадени наскоро след това. Но важното за нас е да знаем, дали те са издадени от самия Теофраст, такива, каквито се издават сега, дали той ги е събрал и подразделил, даже – ние не знаем – дали те са написани в тая форма от Теофраста, или са съкращения, извадки от някое по-голямо съчинение на автора, било върху комедията, било върху морала, било върху реториката. Също можем да предположим, че те са може би забележки на самия автор за допълнение на отвлечени дефиниции на Аристотеля в неговата „Реторика”. Най-приемливо би било мнението на Казаубонус, французки учен, който ги взима като извадки от съчиненията на автора за комедията. Между комедиите на александринската епоха и характерите на Теофраста има много сходство – и по съдържание и най-важно – по заглавие. Във всеки случай, те не са черпени от комедии, а са лични наблюдения на автора, който, както в тях, така и в другите си съчинения, е тънък психолог и съвършен писател.
Областта на Теофрастовите „Характери” е нравствеността и приличието, т. е. той представя известни недостатъци и неприличия на лицата изобщо, без да се впуска в особеностите на възрастта на притежателя на известен характер, или на занятието, даже и без да назовава името на притежателя на характера. Той анализира и представя чрез разни съвсем накратко описани действия недостатъка изобщо, а не това или онова лице с тези или онези недостатъци. Преструването, ласкателството, гордостта, селящината, бъбривостта, празнословието и пр. Но той анализира с крайна тънкост и бързина. Също държи сметка за иначе на пръв поглед едва уловими различия между разните характери. Има разлика между просто приказливия и бъбрицата, между ласкателя за облаги и угодливия човек, без да очаква някаква облага; единият се подмазва, а другият гледа само да се понрави на всички. И тая тънкост в различията съвсем не е изкуствена, а е плод на остри проницания в действителността.
Аристотел бе дал в „Реториката” анализи на главните страсти, без да влиза в подробности на недостатъците. Освен това анализите на Аристотеля бяха отвлечени. Теофрастотвите са конкретни и с колорит. Всеки характер захваща по една аристотеловска дефиниция. Но веднага Теофраст изважда на сцената самия бъбрица, самия ласкател, а не самата горделивост или бъбривост, или ласкателство като отвлечени понятия. Той ни казва как ходи, къде отива, той го кара сам да говори. Теофраст не подбира едно едничко действие, за да го развие, а събира няколко действия или белези от няколко действия и ги нарежда едно след друго, без всяка умисъл да сглобява в художествено цяло, без композиция. „Характерът” спира внезапно или можеш да спреш, където искаш. „Бъбрицата е човек, който като го срещнеш някъде и искаш да му съобщиш нещо. . .” и след това няколко фрази; почти всички глаголи са в неопределително наклонение, освен когато говори самият характер. Езикът наистина е съществен, точен, винаги име на предмет е словото, но всъщност цялата работа изглежда като разхвърляни бележки на някой писател, който се готви да напише фейлетон, сатира или комедия. И, въпреки тая разхвърляност, въпреки липсата на каквато и да е композиция и художественост във формата, тия характери на Теофраста могат да се приредят към най-хубавите творения на литературата. Тяхната прелест се състои именно в тяхната безформеност и непринуденост като творения на тънко наблюдение на ум, на живо въображение и на строга вярност. Каквито са представени хората там в Атина преди две хиляди и толкова години, те и сега се разхождат пред нашите очи, сякаш са самите образи на Теофраста. Когато ги четем, ние не можем да не се спираме при всяка фраза, за да си представим тогова или оногова от нашите познати или от нашите обществени дейци. Теофрастовите характери са вечни типове.
Освен тая има психологическа и чисто литературна стойност, значението на Теофрастовите характери става още по-голямо поради удивителното обилие културно-исторически материали в тях – в този смисъл дребни късове. Прочетете само характерите на Теофраста и пред вас ще оживее Атина, ще оживее атинският човек. Вие го виждате как отива на театър, как седи в клуба и говори за тогова или оногова, как закача слугинята си, как яде и как се разговаря, как отива на пазар, как скучае и пр.
Многобройни са подражанията на Теофраста във всички културни страни. Най-прочут е френският преводач и подражател на Теофрастовите характери La Bruyère, Les Caractères ou les mœurs dece siècle (Paris, 1686 г.).
*
Казаното дотук е според съчинението на Croiset, Histoire de la littérature grecque, том пети. Тук-таме съм прибавил и някои мисли от други учени. Или съм преплел и свои мнения. Относно произхода на книгата за характерите обаче, аз се виждам принуден да изтъкна това, което мисля сам по въпроса. Защото мен не задоволява нито мнението на Croiset, който взема характерите на Теофраста като произведения, които са създадени от автора им въз основа само на лични наблюдения в живота, нито онова, което се е приемало от по-рано, именно, че Теофрастовите характери са скици на характери из разни комедии, които са били толкова прочути във времето на Теофраста, щото са могли да служат като типове за психологическа характеристика.
Според мен характерите на Теофраста са и скици на тогавашните типове в комедиите, и материали, събрани из живота на самия автор. И едното, и другото е било с цел да се даде на учениците упътване, за да могат сами да проследят един характер в някоя комедия или дори да могат да изобразят подробен характер в своя собствена комедия. Още повече, когато в тогавашната комедия установените типове са били нещо най-обикновено.
Може да им се възрази следното. Щом тези характери ще служат на учениците да развиват в свои комедии подобни типове, как така ще могат да бъдат скици на герои в съществуващи вече и то прочути комедии? Преди всичко съвсем не трябва да се разбира от моите думи, че учениците неизменно трябва да развиват същия тип, както е посочено от Теофраста. Те ще схванат само начина, а не материята. Като правим в някой учебник по поезия анализ на някое поетическо произведение, не значи, че непременно и учащите се трябва да вземат същото. Но да приемем, че всички други аргументи, които целят да докажат и отчасти книжния произход на характерите, са слаби. Остава един необорим и той е най-важният. Комедията в Теофрастово време е била комедия на характера. Скъперникът, лъстецът, самохвалецът, паразитът, надменният, страхливецът и пр. – това са заглавия на многобройни комедии, за които знаем от онези времена. Тогава именно са и били създадени тези типове, които после се пренесоха в римската комедия, а сетне и в модерната. Как е било възможно да съществуват две-три комедии – и то отлични – с главен герой Подмазливият, Теофраст, професор по поетика, да пише учебник по комедия с образци и разни характери, да описва Подмазливия и да не използва отличните комедии?
Ето, щом приемем това, ще си обясним и много особености в Теофрастовите характери. Преди всичко тяхната безформеност като написани произведения. Без начало, без край, без композиция. И тъкмо в тая безформеност пак има нещо странно.
Скъперникът може да бъде от всички съсловия, не само от едни. Също и подмазливият и страхливият и пр. Ако Теофраст, който не пише художествени разкази, не взимаше своя материал и откомедии освен от живота направо, не би оставал винаги с едно и също съсловие, в една и съща възраст характера си. С това се обяснява и друго нещо. Изобилието не на типични имена, а на имена, които се срещат в романите или драмите. Характерите на Теофраста, ако да бяха черпени само от живота, щяха да имат по-малко собствени имена, а тия, които са вътре, щяха да бъдат типични като нашите Петко, Драган и пр., а не съвсем обикновени. Защото не можем да предположим, че Теофраст ще вземе хората от улицата и ще ги постави в своята книга точно с техните имена. И дефинициите нямаше да бъдат тъй неточни, щото често човек не знае защо е казана и поставена начело известна дефиниция на някой характер.
*
Понеже говоря за дефинициите, нека кажа няколко думи и за превода. Боя се, той ще излезе много груб, а на някои места може би и неверен. За второто ще съм крив аз. Единственото ми извинение е неимоверно трудният текст на оригинала. Дотам, че на много места нищо не се разбира. Лабрюер си е улеснил задачата много просто, просто изоставя по-мъчните места, дори не само невъзможните. После, той често само перифразира наместо да превежда, а често и съвсем криво разбира. В много характери той по досещане съчинява от себе си, а не по текста. Ако да бях Лабрюер, и аз щях да направя същото. Но засега по-добре ми се видя да дам толкова, колкото разбирам. И да се надявам, че ще мога да поправя грешките си, ако ги забележа. Пък и относно текста няма още установено мнение за всички по-главни места. Това за фактическите грешки в превода, ако някой бъде тъй любезен да ги намери. Колкото за грубостта, вината вече там не може да бъде моя. Характерите на Теофраста нямат никаква художествена задача, те са само съвсем груби материали натрупани, както са донесени с колата. Изразите са, както е вече казано по-горе, като случайни мисли и бележки на някого, който се готви да съчини нещо, думите са само наредени една до друга, за да напомнят за двайсет други думи, които биха могли да се прибавят към тях, както и прави по някой път Лабрюер, който според тълкуванията на времето си, смятал е, че характерите на Теофраста са художествени разказчета.
Моята задача е по-скромна и по-трудна: аз искам да дам на български старогръцкия текст, както си е запазен. И нещо повече – вярвам, мнозина, които могат да пишат разкази, ще умеят да преценят правилно голямото богатство от наблюдения, които са събрани в тая малка книжка. А мнозина ще предпочетат да четат и препрочитат характерите на Теофраста, макар и да са безхудожествени романи и драми на нашето време.
Ал. Балабанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар