Зад образите на много християнски светци прозират техните езически предшественици
Явор Тодоров
"Не унижавай нашите богове.
Че тяхната сила е голяма, доказва го това, че ние като им се кланяме, покорихме цялата ромейска държава"
Кана субиги Омуртаг
Приетото през 866 г. християнство в България не успява да проникне в всички слоеве на населението. В много случаи то е принудено да прави компромиси с вярата от езическо време. Зад образа на много християнски светци или светици проличава езическият бог или богиня. тези заимствания ярко личат от народните песни, приказки и обреди, а също и от пословиците и гатанките. Казано с две думи, това е българският фолклор.
В много народни песни има ясни следи от езическо време, а главните персонажи са езически богове. За такива песни Михаил Арнаудов казва, че не бива в тях "да се търсят следи от езически митове за богове, олицетворения на природата". Макар и да не е останал епосът, космологията и космогонията на българите, то те могат да се възстановят в една или друга степен чрез фолклора, достигнал до нас.
Разглеждайки българските народни песни и обичаи боговете, на които българите се прекланят, могат да се разделят на две основни групи: богове със стопански функции и богове с гадателна, войнска и родова функция.
В много средновековни писания за българите се казва, че те са от "скитско заблуждение". Охридският архиепископ Теофилакт казва, че до кръщението българите "не знаели името на Христос", но бидейки в скитско заблуждение, служели на месеца, на слънцето и на други звезди". Същият автор представя разговор между българския владетел кан Омуртаг и византийския пленник Кинамон, в който се споменава Слънцето и Месечината. Арабският хронист Ал.Масуди казва, че българите са от "вярата на магите". В какво се състои това скитско заблуждение и каква е вярата на магите, не е трудно да се разбере. За тази цел може да се обърнем към Херодот. В своята история той представя скитските богове: Хестия - Табити (богиня на свещения огън), Зевс - Папайос (небето-баща, всеобщият баща), Гея - Апи (богиня на земята и водата), Аполон - Гойтосур (бог на Слънцето), Афродита Урания - Артибаса (Венера, Деница), Посейдон - Тагимасад (бог на животните и конете). За персите Херодот казва, че почитат небето, земята, водата, огъня, вятъра, слънцето и луната. Вземайки предвид всичко казано дотук, може да се направи изводът, че древните българи са почитали същите божества. Като доказателство за това от същото време се явява и седмолъчната розета, която се смята, че отразява седемте планети.
Много следи от това скитско заблуждение се намират в българския фолклор и обичаи. Въз основа на българските народни песни и обичаи могат да се изведат следните богове: Слънчева майка, Слънце, месец (месечина), Огнян, Деница, Лада, господ, вятърова майка, самодиви, змей, хала и ламя.
Освен тях в образа на християнски светци или земни хора се появяват юнак, Домна царица; св. Георги, св. Илия, св. Марина (Огнена Мария), св. Йоан, св. Димитър, св. Никола, св. Атанас, св. Петка и св. Неделя, Богородица, архангел Михаил. Зад образа на християнски светци се крият различни богове или различни техни функции.
Слънчева майка, както личи от името й, е майката на Слънцето. Тя е деен персонаж в песни, свързани с женитбата на сина й Слънцето. Слънчевата майка живее на край света, в дома на Слънцето, тя му приготвя всеки ден по девет крави ялови и по девет нощви кисел хляб. Тя има способността да превръща предметите и хората в други неща. Грижи се за Слънцето, като го наставлява всяка сутрин докога да грее - грижи се за благополучието на хората. Когато Слънцето иска да се ожени, тя се допитва до Господ дали е редно да се вдига земна девойка. От всичко казано дотук, могат да се направят следните изводи: Слънчевата майка е богиня на плодородието; Тя е и богиня на смъртта, т.е. като всички божества на плодородието са в същото време и божества на смъртта.
След приемането на християнството нейните функции са приети от Богородица, а може и от света Петка. В руския фолклор тя отговаря донякъде на Макош, но с една уговорка - Макош никога не е наричана майка на Слънцето. Слънчевата майка като митологичен персонаж
не присъства във
фолклора на
съседните народи
Тя е чисто българска богиня и не съответства на слънцето в неговия женски образ, съществуващ в някои митологии (германска, литовска, японска и др.).
Слънцето като божество се среща във всички митологии, но не във всяка митология е в еднакъв образ. В българската митология Слънцето е в мъжки образ. То живее на края на света, храни се вечер, жени се. За жена избира земно момиче, което го е победило в състезание по надгряване. Месецът/месечината му е брат/сестра, звездите му са сестри, зорницата също му е сестра. Рожденият ден на Слънцето е на Коледа, тогава той е победен от юнак, който се бори за ръката на Зорницата, тъй като тогава е по-слаб. Слънцето е бог на плодородието. В руския фолклор на него отговаря Дажбог, а в сръбския - Дабог, в гръцкия - Аполон и Хелиос.
Разглеждайки българските народни песни и обичаи, се вижда, че при българите луната се разглежда двояко. В едни песни луната е с мъжки образ, а в други - в женски образ. Двойката слънце-месец в мъжки образи свързва народните ни песни с образа им в митологиите на индийци и иранци, шумери, вавилонци, малоазийските народи (хети, хати), където те са в мъжки ипостас. От друга страна двойката слънце - месец - в мъжки-женски образ съответно, се свързва с митологии като гръцка, римска, египеткска, а може би и осетинска, както и "скитска". В българските народни вярвания преимуществено отношение се дава на втория вид двойка -
слънце - мъжко
начало, месец -
женско начало
Тези две разновидности на образа на месеца сигурно отразяват наличието на два пласта в българската митология. С Луната има свързани различни забрани и обичаи. Луната е покровителка на нощта, въз основа на нейните фази са се започвали или спирали различни дейности. Луната е покровителка на водата и брака. Според народното поверие тя се ражда, след като небето и земята се разделят.
Друг персонаж е Огнян - той присъства само в една песен за сватбата на Слънцето. В тази песен е наречен брат на Слънцето. Възможно е зад неговия образ да се крие образът на небесния ковач. За ковача се споменава в някои песни за змея, който отвлича девойка. Той е брат на змея. Песните за отвличане на девойка от змей или Слънцето са близки по действия. Това навежда на мисълта за определянето на Огнян с небесния ковач, алп Хърс, с когото е свързан и огънят.
(Следва)
От bgrod.org/chitalnia/ със съкращения. Заглавието е на редакцията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар