Проблемите за ада, греха и възмездието в апокрифа “Ходене на Богородица по мъките”

1.      Апокрифът “Ходене на Богородица по мъките” е преведен от гръцки първообраз около 10 век. Намира широко разпространение сред славяните.

ø      По тематика принадлежи към новозаветните апокрифи (апокрифните апокалипсиси)

ø      Съдържанието- доразвива текста на Свещеното писание като подробно описва устройството на ада и наказанията на грешниците;

ø      Мястото на апокрифа- сред произведенията на неофициалната култова книжнина

ø      Отношението към апокрифа- двойнствено- определяно като неканонично, но и често срещано в сборниците на официалните култови произведения

ø      Ползвал се е като неофициален статут на “учителна ” книга, която дава знания за отвъдния свят

ø      Не е изолирано явление в старобългарската литература. Друго такова съчинение с подобна тематика е “Видението на апостол Павел”, но за разлика от “Ходене на Богородица по мъките” разглежда местообитанията на праведниците и на грешниците, и раят, и адът.

2.      Структура на апокрифа.

ø      Конструиран под формата на диалог между Св. Богородица и архангел Михаил.

ø      След молитвата на Елеонската планина следва кратка част- две похвали, отправени от героите един към друг. Използван е похват, присъщ на поезията и ораторската проза, организиран на принципа на синтактичния паралелизъм и анафората.

ø      Същинската част- организирана под формата на въпроси от страна на Св. Богородица и отговори на архангел Михаил за това какви мъки претърпяват грешниците в ада. Пътешествието на Св. Богородица ни представя един огромен и сложно устроен свят. Според тежестта на греха на грешниците е отредено съответното наказание:

·        Потопени до кръста в огнена вода;

·        Потопени до гърдите в огнена вода;

·        Потопени до шията в огнена вода;

·        Изцяло потопени;

Интересна  е връзката, която се между вида на прегрешението и вида на възмездието:

·        Мързеливите лежат, но на одри от пламък и огън;

·        Интригантите и клюкарите са закачени за зъбите и змии като зли думи постоянно ги хапят по лицата;

·        Клеветниците са закачени на железни куки за езиците;

·        Специално място е отделено на провиненията на различни категории църковни служители, свещеници и монаси, които небрежно, лицемерно или недобросъвестно се отнасят към своята мисия да служат на Бога.

Най- тежките грехове са изведени в самото начало на апокрифа:

·        На първо място стои езичеството- за неговите последователи няма надежда; като грях е споменато почитането на езическите славянски богове – Троян, Хърс, Велес, Перун;

·        Еретиците – тези, които изкривяват Христовото учение (арианите и несторианите, които оспорват ролята на Дева Мария като Богородица и отказват да я почитат.

ø      Ключът към разбиране на творбата - “Господи, те са творение на Твоите ръце; по цялата земя прославят Твоето име...” – идеята за християнската свобода, която ни разкрива и философския замисъл на апокрифа.

·        Човекът е създаден по Божие подобие, но има възможност за избор как да живее своя земен живот. Грехът според православието е личен грях, а не грях по природа, по рождение;

·        Човекът със собствените си усилия е призван да драсне до хармонията на общуването с Бога;

ø      В края на апокрифа, по молба на Св. Богородица, въпреки простъпките им, Бог дава седемдневна почивка на грешниците, защото в християнството Бог е не само наказващ, ни и милостив. Картината на ада и страшните мъки е силно въздействаща. Във фолклора е създаден цял цикъл от песни, които са повлияни от този апокриф.

ø      Почитането на Божията майка в изобразителното изкуство- дейсиса (моленето).