Ереси и секти

Сектантството е отрицателно и опасно явление за всеки народ и за всяка религия. Със своята динамика и непредсказуемост внася в социалния и религиозния живот на обществата напрежение и конкретни проблеми, които често придобиват уродливи и престъпни форми. С модерното релативизиране на категории като истина, традиция, църква, спасение /и мн. др./, с умножаването на прагаматизма и с развитието на комуникационните технологии настъпи “златен век” за сектите – те свободно разпространяват своите идеи, необезпокоявано набират членове, развиват комерсиални и бизнес-дейности, чрез които си осигуряват материална сигурност и възможност за разширяване на своето влияние.

Терминът секта има интересна съдба през вековете: ако значението му в православния свят е сравнително устойчиво, в неправославните общества то преживява редица несполучливи трансформации и стеснявания, които в последно време плахо започват да се преосмислят.

Всъщност, латинската дума secta = правило, принцип, направление, партия,философско учение, школа, секта, както и глаголите seco = сека, разсичам иsequor = следвам, произлизат от санскритския корен sac- = разсичам, следвам.Това ясно ни показва, че сектата е религиозна общност, която следва самозван лидер, изповядва непълно и противоречиво по своето съдържание учение и се отделя от цялото като заживява свой собствен живот. В този му смисъл терминътsecta за пръв път е използван от блаж. Августин (354 – 430) и представлява превод на гръцкото понятие (х)éрес(ис) = за(вз)емане , завладяване, избор,склонност, партия, секта.

До 16 век секта и ерес са взаимозаменяеми и сред православните християни няма две мнения по това, какво означава самочинното изкривяване на Христовото учение и горделивото самоотделяне от Тялото Христово, т. е. от Църквата. Процесът на отпадане на определени групи християни протича, така да се каже, отвътре навън и Църквата с болка наблюдава как нейни чеда изпадат в духовна прелест, сиреч – в духовна заблуда...

След 1517 г., когато в Германия Мартин Лютер поставя началото на Реформацията и протестантизма като реакция срещу деформациите в римо-католицизма, настъпва повратна точка в разбирнето за това що е секта. Милиони западни християни преминават от римокатолицизма в най-различни протестантски общности като лутеранската, калвинистката, англиканската, баптистката и мн. др. Всяка една група от такива "нови" християни се възприема като "истинската църква" и след множество кръвопролития на религиозна основа съумява да влезе в политическото управление на една или друга държава. Така думата секта постепенно загубва първоначалната си всеобхватност и започва да се отнася само към онези общности, които не са официално признати от съответната държава. Наложилите се протестантски общности започват да се наричат църкви и това е началото на безкрайното и неконтролируемо роене на нови и нови християнски организации, които са си самодостатъчни и вече нямат нищо общо с Православието. Като илюстрация за това можем да посочим факта, че днес в САЩ съществуват над 2000 общности, считащи себе си за християнски църкви.

През първата половина на 20 век на Запад още повече се размива границата между термините секта и Църква. Американската демокрация се утвърждава като водеща, а така се налага и религиозно-плуралистичният модел на американското общество. За съжаление, в следствие на това правилната теза, че всеки има право на свободен религиозен избор започва неправилно да се използва за внушаване на заблудата, че е възможно да съществуват много "църкви". Очевидно либералното мислене на протестантите ги кара да забравят, че "един е Господ, една е вярата, едно е кръщението" /Ефес. 4:5/ и че единството на Църквата, за което Иисус Христос се моли в Гетсиманската градина /Йоан 17:21/ не се и не може да се изразява просто в безконфликтното съжителство или в механичното сбиране на различни вери, а представлява "пълно единство" /Йоан 17:23/ в учението, нравствеността и литургичния живот.

През втората половина на 20 век се наблюдават още по-смущаващи феномени: в християнския свят се появяват секти на иноверска основа, които обаче си позволяват да се наричат църкви /напр. новоезическите организации Църква на друидите от Галия, Църквата и школата на Уика, отчасти възраждащи келтските езически вярвания/. А в научните среди вече целенасочено се избягва употребата на думи като ерес, секта, култ и те съзнателно се заменят с църква,орден, ковън, ново религиозно движение и др. Нещо повече, с нетрадиционните си учения и практики сектите дори стават интересни и привлекателни за модерния човек, който си търси религия, която да задоволява егото му и да му обещава бързи и лесни резултати.

Поради зачестилите извращения и криминални престъпления на сектантска основа през 90-те години на 20 век, както и днес се забелязва известно отрезвяване по отношение на крайната толерантност в областта на религията. Понятията секта и култ се завръщат, но този път придружени от определения като тоталитарна (секта) и деструктивен (култ), с което се цели да се разграничат твърде опасните религиозни общности от по-безобидните или институционализираните. Изработват се даже и официални документи, с които се препоръчва внимателното наблюдаване на подобни религиозни организации, както и създаването на центрове за тяхното проучване /напр. Препоръка № 1178 (1992) на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа/.

В православния свят е запазена принципната позиция спрямо ересите и сектите благодарение на ненакърненото Христово учение и здравата светоотеческа традиция в оценяването на еретическите заблуди. Днес тези два термина сякаш са заживяли свой собствен живот и в известна степен съзнанието ни ги асоциира с двете страни на това трагично явление. Така под ерес по-скоро се разбира идейното отклонение от основното учение на една или друга религия – в частност, на Православието. А с понятието секта се обозначава човешката общност, която представлява и пропагандира дадено еретическо учение. Разбира се, не бива да забравяме, че в крайна сметка рязкото разграничаване на тези два термина е ненужно, тъй като всяка ерес води до обособяване на отделна религиозна общност, а всяка секта е ерес, доколкото проповядва доктрина, която не отговаря на учението на традиционната религия, в чиито недра се е зародила.

В рубриката ЕРЕСИ И СЕКТИ можете да откриете най-много материали за ученията и общностите, които възникват на християнска основа и които не признават автентичната пълнота и спасителност на православното християнство. На ваше разположение са и анализи, свързани с юдаистки и ислямски ереси / секти, които не се съобразяват с принципите на традиционния юдаизъм и ислям, такива, каквито те са съхранени в Стария Завет и Корана .

Сектите на индуистка и будистка основа се представят в рубриката КУЛТОВЕ, тъй като при тях се наблюдава силно застъпване на култа към личността на съответния гуру, който в повечето от случаите бива почитан от членовете на сектата като божество.

Православните християни сме изпълнени с искрена любов към инакомислещите свои братя и сестри, проявяваме забележителна търпимост към хората с различна религия, но същевременно категорично отхвърляме догматичните сектантски отклонения, атаките срещу Православието, незачитането на църковната йерархия и църковните тайнства, нездравия и често неморален начин на живот в много от сектите, криминалните прояви на някои техни членове и водачи.