Индоктринацията [1] е букв. предаването и налагането на фундаментални положения като системи от вярвания в религиозно отношение; това по-късно придобива смисъла въобще на процес на налагане, насаждане и дори втълпяване на идеи, обществени нагласи, когнитивни стратегии посредством професионална методология (виж и доктрина).[2]
Индоктринацията се разграничава от образованието по това, че индоктринираният човек не би задал въпрос по конкретната материя или не би бил способен на критичен анализ на учението, което е усвоявал.[3] В този смисъл, употребата на "индоктринация" е предимно с негативна конотация и най-често служи като стилистична окраса на речта в контекста на политическите учения, теологиятаи религиозните догми. Напротив, използването на научните методи при спазване основните принципи на науката се различни изцяло от процеса на индоктриниране, тъй като спазването на основните принципи на науката подтикват прилагащия ги към критична самооценка на неговия труд, както и към скептичен самоконтрол върху неговите собствени идеи, което представлява вече еднаизвъндоктринална позиция.
На практика обаче, определено ниво на ирационална индоктринация, обикновено разглеждана като погрешно-обучаваща, е неизмено на лице в обществото.[4] Терминът е тясно свързан със социализацията, но докато в обичайния дискурс индоктринацията често се свързва с негативни конотации, социализацията като негов антоним, отнасящ се до културния и образователен живот в/на обществото, е с положителен смисъл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар