Сорос срещу Мърдок

Само за 4 дни медийната империя на милиардера Рупърт Мърдок „Нюз корпорейшън" е изгубила седем милиарда долара, съобщи АП. Според много анализатори скандалът с подслушването може силно да разклати влиянието на Мърдок.

Влиянието му вече несъмнено вече е разклатено, той е загубил не само тези милиарди, съществено дори за него, но и голяма доза от влиянието си във Великобритания. Едва ли е резултат от неблагоприятно стечение на обстоятелствата или случаен катастрофален инцидент.

Касае се за сглобка, организирана и финансирана от друг, несъмнено равен или по-силен финансово и политически противник. Не е трудно да се досетим кой е неговият душманин – Джордж Сорос. Наскоро в едно от най-влиятелните издания, принадлежащо на Мърдок,- „The Wall Street Journal" – този „безкористен човеколюбец и благодетел" беше представен като циничен аферист от световен мащаб. Дадени са примери от Великобритания, Русия, Италия, бивша Югославия и редица други страни, където Сорос се е проявил като огромен вредител и хищник.

Глупаво е да се търсят лични елементи зад удара срещу собственика на подривната централа „Отворено общество". Този вестник не е случайно издание, той редовно представя на страниците си вижданията и щенията на най-високи и мощни кръгове от американския елит. Очевидно тук имаме сблъсък между кръговете зад Мърдок и тези зад Сорос. Финансово-икономическият елит и свързаните с пъпни върви с него политици от Демократическата и Репобликанската партии вече далеч не е монолитен. Кризата ги противопоставя все по-остро.

Зад Сорос стоят „новите либерали", наричани още „глобални либерали", зад Мърдок надничат интересите на „неоконсерваторите". Още при управлението на Джордж Буш Втори, представител на неоконите, Сорос яростно атакуваше водената от тях политика за постигане и запазване на всяка цена на хегемонията на САЩ върху страните в цял свят. Техният управленски модел, основан върху безкомпромисен монетаризъм и налагане със сила на „либерална демокрация" доведе до световната криза, за която Сорос остро ги винеше.

За ционистите Америка е инструмент за реализиране на старозаветната им утопия за световно господство на „избрания народ", нищо повече. Както чрез Русия и СССР под лозунга за „световна комунистическа революция" напъваха да осъществят фантасмагориите си, така чрез САЩ и под лозунга за „глобализация и световно отворено общество" правят същото. Неоконсервативната идеология им беше потребна докато хегемонът подриваше чрез „цветни революции" социалистическия лагер на Москва и гравитиращите към него страни.

В самото начало на ХХІ век адептите на глобализацията нападнаха провалящата се идеология на неоконсерваторите и нейният политически израз посредством управлението на Буш Втори. В книгата си „Сапуненият мехур на американското превъзходство" изстреля твърдението, че „страната се управлява от екстремистка идеология, която качествено я променя, а също и изкривява ролята на Америка в света". На почти същата позиция застана и небезивестният Бжежински в студията си „Изборът: глобално господство или глобално лидерство".

Логиката на Сорос се прояснява напълно в твърдението му, че „битката на „отвореното общество" с „тоталитарното (затвореното)" се е пренесла в САЩ, където администрацията на Буш Втори след прокарването на „патриотичния закон" се е наредила редом с фашистките и комунистически режими от ХХ век". Лесно е да се досетим къде го стяга чепикът „Отворения" Сорос – появата на национализъм във висшето ръководство и истеблишмента на Америка никак не е изгоден както на Израел, така и на мечтанията на „богоизбарнците" за единствено тяхно световно господство.

Естествено, набедените от „новите либерали" представители на неоконсерватизма не можеха току тъй да преглътнат яростните обвинения в пазарен фундаментализъм, примитивен социал-дарвинизъм и религиозен екстремизъм. Една от сериозните им реакции беше разобличаването на световния аферист Сорос в „The Wall Street Journal". Тя е показателна за реално протичащия сблъсък в американския елит, не само за споровете в него за изхода от системната икономическа криза, но преди всичко за предстоящи промени в стратегическата политика на САЩ.

Проамериканска ли ще стане тя или ще остане произраелска? Ще си върнат ли белите американци, англосаксонците преди всичко, цялата власт в империята или ще оставят великата, но сериозно болна държава в ръцете на „интернационалните евреи", както през 1920 г. ги нарече автомобилният магнат Хенри Форд в едноимената си книга? Изходът от тази все по-очевидна война сред американските елити касае, разбира се, практически целия свят. И нас българите, към чиято територия протягат грабливи кунки неолибералните „интернационационалисти".

Снимка: aangirfan.blogspot.com