ОТ Валери Стефанов
Човекът и демонът
Дължа тези думи на семейството и приятелите, на колегите и студентите ми... На всички, които до вчера имаха срещу себе си човек, а днес самоназначили се арбитри им внушават, че е демон.
На вилнеещата посредственост не дължа нищо.
Знам, че символичните екзекуции са истински празник за отмъстителната общност, за жадните медии, за сквернословещите в Мрежата. Знам, че списъците на Комисията по Светата истина не подлежат на морален дебат и са издържани като жалейки – скръбни вести за гражданска смърт. Щом се появиш в тях, вече си идентифициран като най-долното в света на човеците.
Българският преход се роди в списъци и ще свърши с тях – това му е жанровият предел.
През втората половина на осемдесетте години в България имаше терор – казвам го за онези, които са забравили или не знаят. Единият е познат – държавно-партиен. По-малко познатият бе различно мотивиран и идваше от различни групи и хора.
Тайните служби, драматично известни с абревиатурата ДС, се появиха при мен по този повод. Знаели са това, което се знае и днес - че езикът е средство за психическо съсипване. Взривна смес е езикът и избухва редом с истинските взривове.
Това, което съм направил за тези служби, са няколко профил анализи на текстове с терористични заплахи. Хората имаха време и желание да се заканват до смърт едни на други – и го правеха.
Вероятно анонимните персонажи, които са пращали онези послания, са били истинските представители на гражданското общество и демократичното слово, а аз съм стоял откъм страната на демоните.
Вероятно е доказателство за психическо здраве да обявиш, че ще режеш крайниците, а като последна наслада – и главите на милиционерите. Милиционерът е жив човек, има семейство и право на живот. Ако председателят на Комисията е бивш милиционер, значи и него са можели да пожелаят хирурзите с трионите.
Вероятно е много храбро да седиш в тъмната хралупа на анонимното писмо и да обещаваш на някого, че ще му пръснеш главата. А друг да утешаваш, че ще изнасилиш жена му и детето му.
Анонимникът е мрачен персонаж от вселената на агресията, не е герой на гласността.
Питам – дали днес при подобни послания, адресатите не търсят защита?
В кой свят и в коя страна службите не реагират на подобна агресия?
Срещу такива текстове съм стоял известно време, в една болезнена смес между идеология и патология.
Днес е лесно да се дават съвети и да се произнасят присъди. Наясно съм, че живея в страната на хулното изкуство и на деградиращата публичност. Но каквото и да е решението е взето тогава. С респект към съдбите на хората, а не от угодничество пред службите.
От едно няма да се откажа – от признанието, че каквото и да се е случило в онези години се е случило като опит. Ценен, лично за мен, човешки опит в полосата на злото – на жестокостта и дебненето, на омразата и насилието, на последвалото дълго осмисляне и претегляне.
Народните маси четат и усвояват историята като комикс. Така на масите им е по-лесно, а на манипулаторите – по-удобно.
На манипулаторите ще кажа – цялата сложност и противоречивост на тоталитарното ни минало и на нещастния ни преход бяха затулени от неимоверно и несправедливо раздутия образ на ДС – страшното „чудовище” от преизподнята на историята. То самоотвержено прикри бойките редици на хилядите идеолози, партийни секретари, комсомолски работници и номенклатури, които изградиха онзи свят, а днес невинно добруват и се радват на блага и обществен престиж. То заглуши половинвековната промискуитетна радост на храбрия български народ в широкото легло на Партията-майка.
Колективната нарцистична травма на българското общество от собственото му жалко минало трябваше да бъде лекувана и свирепо нагласеният образ на ДС беше лечението.
Списъците ще продължат да редят имена на вещици за изгаряне, за да покажат кои са истинските виновници. Да докажат, че ДС е наистина всемогъща. Но тя е могъща не защото все още притежава реална власт, седи в тъмното и дърпа конците на зависимостите – този удобен мит. Българската демокрация (по светлия почин на другаря Сталин!) нагло продължава да обяснява импотентността си с плашилото на дълбоко ешелонирания враг.
ДС е могъща, защото успя да произведе една мощна травматична фиксация, в чието подножие колективно оглупяваме и ефективно се мразим.
Тя е могъща, защото успя да плени и символично да унищожи цвета на българската интелигенция. За пореден път.
Историята е затова – да я забравяме. И да я оцветяваме с детски боички.
Слабостта на колективния ум винаги е била компенсирала от пределната моралистична взискателност на тълпата и нейните настървени водачи. И така до днес.
А сега да добавим съчки към кладата – понеже нищо друго (като мисъл и действие) не ни е останало!
Валери Стефанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар