Учението за числото Питагор

Централна  идея в питагорейското учение е идеята за числото. То е издигнато като всеобщ принцип и питагорейците изхождат от това, че  природата е специален предмет на изследване.
Математическите определения са теоретично средство за познание. Тях питагорейците отделят от физическите свойства на нещата. Те откриват, че в безкрайното многообразие от непрекъснато изменящи се неща, съществуват отношения, които се повтарят, закономерности, които се изразяват по математически път.

Числото представлява теоретично средство, чрез което дадени качества стават определени и ясни. Питагореиството въвежда една по - висша  абстракция и човек е в  състояниеда се отдели от физическата природа и да насочи мисълта си към количествените характеристики на нещата.
Числото се схваща не просто като количествена характеристика, а като принцип на нещата и явление. Питагорейците са обедени, че числото не притежава само символично, чисто математически, но и субстанционално значение. В този смисъл то е едновременно формален принцип и някаква пространственотелесна същност.

Числото е принципът и материята на нещата, природата на сетивния предмет и образецът на този предмет. Основният смисъл на този питагорейски принцип означава че същността на всяко нещо се определя от неговите пропорции установими чрез числовите изрази.
Числата са множество. Те не са дадени сами по себе си и извън сетивните предмети. Те реализират помежду си определени количествени характеристики. Числата са формалният принцип по подражанието, на който съществъват сетивновъзприемаемите природни неща. За разлика от сетивните неща, числата са неподвижни, неизменни, вътрешнозавършени природи.