ПОЧИТАНЕ НА ТРОЙНАТА ЗЕМНА ХЕКАТА НА НОЕМВРИЙСКИЯ ПРАЗНИК
ПОЧИТАНЕ НА ТРОЙНАТА ЗЕМНА ХЕКАТА НА НОЕМВРИЙСКИЯ ПРАЗНИК
Празникът на Тройната Земна Хеката или още наричана Хеката Хтония Триморфос в древността е празник свързан с началото на зимата и зимната хипостаза на Слънцебога в образа му на вълк [1]. В тракийските земи (и унаследено в традиционната обредност на българи, македонци, румънци, гърци, т.е. балканския ареал) съществува особена почит отредена на период от 10 дни (който варира също според региона от 3, 5, 7, 9 или 10 дни) [2], когато се спазват редица обредни забрани свързани с вълка, т.е. със зимната хипостаза на Слънцебога – хиперборейския Аполон. Според вярванията през това време е размножителният период на вълците, като празникът на Богинята, като майка на зимното слънце е унаследен от християнската традиция в празника Въведение Богородично на 21 ноември, когато е почитана т.нар. Вълча Богородица.
Древният празник почита в този период Тройната Богиня, като тази традиция и вяра е останала в народната култура като представата, че има три Богородици — Голямата, Малката и Вълчата - тези три Богородици са вярвани като сестри, т.е. троичната хипостаза на Богинята и нейният празник са запазени в народната вяра.
Богинята е почитана като Подземната Господарка, която в този период е отворила недрата си и е призовавана да обърне благосклонното си лице към смъртните. Като дарителка на плодородието и Майка на всичко видимо и невидимо Тройната Богиня е родителка на трите свята и всички техни създания са считани за нейни рожби.
Хтоничността на обредите в тези дни – в традиционната култура е запазено жертвопринасяне на черна кокошка на прага на вратата, което се извършва от жените, които се явяват свещенодействащи в случая и извършват свещенодействието си на основната лиминална (гранична) точка в дома – на прага.[3] Кръвната жертва в случая цели да умилостиви даймоните, но и да освети прага на дома, т.е. същият да стане недостъпен за проникване от зловредни влияния и сили.
Множеството апотропейни (предпазни) практики, които се извършват през тези дни са свързани с представата, че божественото е цялостно и от човешката воля зависи доближаването до неговата благосклонност и предпазването от нечистото, т.е. това, което отдалечава от божественото.[4] [5] [6]
Наред с обредното почитане, т.е. с религиозния обряд, традиционната култура е запазила и друг елемент от богопочитането, а именно обредната трапеза – съвместното хранене с боговете, на което се събирало семейството в съвсем тесен кръг, като след храненето масата се оставя неразтребена, за да дойде Богинята (по-късно от християнската традиция наречена Богородица) през нощта, да си хапне и да благослови дома.
[1] За образа на зимното слънце - Аполон като вълк, вж. Фол, В. 2009 „The wolf/dog and the north as the direction of wisdom”
[2] Маринов Д., Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, с. 698.
[3] Много рано сутринта стопанката (обикновено най-възрастната жена в къщи) отива в курника, улавя нареченото за жертва пиле и го занася при къщния праг. Там една от по-младите жени излиза отвън, а възрастната остава в къщата; двете държат пилето през прага така, че главата му да е вътре, а тялото извън къщата. Когато възрастната опре ножа до врата на пилето, по-младата пита: „Какво колиш?“, на което по-възрастната отговаря: „Коля мратиняк“ и заколва пилето с думите: „Не те колим ние, но те коли мратиняк“. По Маринов Д., Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание
[4] Вж. Попов, Р. “Свети Мина в календарната традиция на балканските народи.” – История, 2004, №№ 4-5: 79-88 по Китевски, М. Летни обичаjи от Дебърца (Охридско). – Македонски фолклор, № 19-20, 1979, 56: вчарите от района на гр. Охрид изпълняват специален магически ритуал: В навечерието на празника те откъсват една шипкова пръчка и я разрязват на две части. Едната скриват под прага на къшлата заедно с един гребен за коноп, а другата поставят над портата с друг гребен. След това пускат през стъргата овцете една по една и отрязват от всяка по малко руно. От вълната пресукват конец, който завързват на двете шипкови пръчки наричайки: “Да му вържа очите и устата на дивака (вълка), че да не вижда овцете!” Шипковите клонки се слагат в кошарата и се запазват до следващата година. Друг път, когато овчарите прибират стадото в кошарата, поставят под прага и над портата два отворени гребена за коноп или вълна. След като приберат стоката, затварят устата на гребените и ги оставят така до края на “вълчите дни”.
[5] Вж. Попов, Р. “Свети Мина в календарната традиция на балканските народи.” – История, 2004, №№ 4-5: 79-88 по Ghinoiu, I. Op. cit., 321-325; Pamfile, T. Sârbâtorile la români. Studii etnografic. Bucuresti, 1997, 211-213: На последния ден от цикъла жените отново замазват огнището, пода и вратите като наричат: “Както замазвам устата на пещта, тъй да замажа очите на душманите!” В Буковина те натриват с чесън рамките на прозорците и вратите, за да се предпазят от болести и магии.
[6] Вж. Попов, Р. “Свети Мина в календарната традиция на балканските народи.” – История, 2004, №№ 4-5: 79-88 по Megas, G. Op. cit., 21; Constantinidou-Partheniadou, S. Op. cit., 360-362: Гръцките жени заковават конска петъла на външната страна на портата, за да “заковат” острите зъби на вълците. Те зашиват със затворени очи пърче черен вълнен плат, наричайки три пъти последователно: “Зашивам на вълците (на лисиците/мечките, на орлите/ястребите) устата!” Друг път отрязват трите крайчета на плата (“режат на вълка устата”) и с пирони ги забиват край огнището или на стената до него, произнасяйки аналогична вербална магия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар