ТЕОФРАСТ И НЕГОВИТЕ ХАРАКТЕРИ

ТЕОФРАСТ И НЕГОВИТЕ ХАРАКТЕРИ

Всъщност името му е Тиртам. Теофраст го нарича Аристотел, което означава "човек с божествена реч".

Роден е в град Ерезос на Лезбос, където учи при ритора Левкип, а по-късно заминава за Атина, където остава до края на живота си.

Там, в Атина, среща Аристотел, с когoто слушат Платон. По-късно двамата основават Лицея. Когато след смъртта на Александър Македонски на Аристотел му се налага да напусне Атина, той оставя школата в ръцете на Теофраст. Така става втория схоларх в перипатическата династия и стои на това място 34 години, отдаден на преподавателска и литературна дейност. Казват, че броят на учениците му достигал 2000.

Теофраст се показва философ дори в последния миг на живота си. В завещанието си нарежда да не му се прави богато погребение, освобождава робите си, разделя имуществото си.

След смъртта си оставя 240 съчинения, които заедно с неиздадените ръкописи на Аристотел преминават у Нелей. Той на свой ред ги завещава на свои роднини и така ръкописите престояват повече от век във влажно мазе в град Скепсис. В края на II век библиографът Апеликон от о.Теос ги купува и прави препис на пощаденото от влагата и червеите. Сред тези ръкописи са и "Характери"-те. Този именно препис попада по-късно в Рим.

"Характери" е произведение, написано през 319 г.пр. Хр. По форма те стоят на границата между риторика и художествена литература.

Съвременият читател може да открие доста места, които да предизвикат усмивката му със своята актуалност, а в това се крие и безсмъртието на текстовете.



из "Характери"


XI. Арогантият


Не е трудно да се определи арогантността. Тя представлява нахално и срамно шегобийство. Такъв човек, като срещне порядъчна жена, вдига дрехата си и й показва срамотиите си. А в театъра започва до пляска, когато хората вече са престанали. Тъкмо тези артисти, които всички гледат с удоволствие, той освирква. Театърът утихне, той повдига глава и се оригва, за да се обърнат и да го погледнат.

Към обед, когато на пазара има най-голяма навалица, застава до тезгяхите с орехи и миртов плод, яде оттук-оттам и бърбори с продавачите. Мине край него някой, когото слабо познава, вика го по име. Като види, че човек бърза, бави го. Някой загубил важно дело и се връща от съдилището, отива при него и го поздравява. /.../


XVIII. Черногледецът


Черногледството е непоправимо и неоснователно недоволство от всичко. Ето какъв човек е черногледецът. Ти пратиш слугата да му занесе като на приятел нещо от трапезата (*част от жертвеното животно, която се раздава на приятели), а той му каже: "Значи, досвидя му се чорбицата и винцето и не ме кани на обяд."
Приятелката му го целува, а той мърмори: "Кой знае дали от сърце го правиш" /.../
/.../ Като намери на пътя кесия, казва: "Как не намерих поне веднъж съкровище". /.../ Съобщиш му радостна вест, че му се е родил син, а той веднага: "Да, ама трябва да добавиш, че ще ми отиде половината имот по него, ако искаш да знаеш истината." /.../
Приятелите му решат да помогнат и да съберат пари да му дадат назаем и някой каже: "Е, сега сигурно си доволен." А той веднага има отговор: "Да бъда доволен? При мисълта, че трябва да връщам пари на всеки от вас и на това отгоре да ви благодаря като на благодетели?"