"Либия, колко глупава война!" - Александър Кокбърн
Здравейте!
Във връзка с дипломирането си в НБУ трябва да преведа определен брой текстове от турски. Това е един от тях, така че не се чудете, ако на някои места звучи малко дървено - от английски на турски, от турски на български... Въпреки това, статията си заслужава, защото разказва повече за хората, които правят американската външна политика, както и за ролята на ал-Каида в Либия.
"В този момент САЩ, Англия и Франция започват война в Либия, която, макар и по-малка, без съмнение е сред най-глупавите военни начинания от решението на Наполеон да нападне Русия през 1812 г.
Преди всичко, между страните от коалицията започнаха спорове по отношение на главните цели. Как се съчетава „да вземе всички необходими мерки” със забраната „за чужда военна окупация под никаква форма върху никаква част от територията на Либия”? Коалицията може ли да убие Кадафи и може ли преходното правителство в Бенгази да бъде официално признато? Кои точно са революционерите и националните освободители в Източна Либия?
В Съединените американски щати инициатори на интервенцията са либералните интервенционисти: особено 3 жени: първата е Саманта Пауър, ръководител на Отдела за многостранни отношения и човешки права в Съвета за национална сигурност. Американка от ирландски произход, на 41 години, името й за пръв се чува по времето на Буш с книгата „Проблем от ада”, която написва за американската външна политика срещу геноцида и неуспеха на правителството на Клинтън да реагира по отношение геноцида в Руанда. През април 2008 г. по време на кампанията на Обама в интервю със Скотсман нарича Хилари Клинтън „чудовище”, заради което е принудена да подаде оставка, но след като Обама спечелва изборите, отново е почетена и в настоящия момент вижда у Кадафи чудовище.
Сюзън Райс е американският посланик в Обединените нации и е първата афроамериканка на този пост. Тя отдавна е запален интервенционист. През 1996 г., като служител в администрацията на Клинтън, тя подкрепя международните сили, които нахлуват от Руанда в Заир, за за свалят диктатора Мобуту Сесе Секо, заявявайки, че „Всичко е по-добро от Мобуту”. Но на 23 февруари в „Хъфингтън пост” тя попада под ожесточена атака от страна на служителя в американската делегация в ООН по време на управлението на Буш Ричард Гренел. Според Гренел и по-късно при нейния шеф Обама в много случаи не е трябвало да се държи мекушаво, демонстрирайки липса на лидерство във въстанията, обхванали Средния (Близкия) Изток и особено подчертал незаинтересоваността да бъде подкрепен бунтът срещу Кадафи под някаква форма.
Райс и Клинтън вземат насериозно атаката на Гренел. Провокирани от атаката, Пауъл втвърдява политиката си и Клинтън започва яростно да напада „бясното куче” Кадафи.
За Клинтън това може да е отново продължение на усилията й от 2008 г. да опише Обама като слаб и обичащ мира, задрямал във Вашингтон, когато в 3 среднощ червеният телефон звъни. Що се отнася до Обама, той не желае особено нападение, смятайки, че войната ще е скъпа и ще бъде затъване и се противопостави на министъра на отбраната Гейтс и началника на Генералния щаб. Но гласовете на либералните интервенционисти и на неоконсерваторите се засилваха и по всяко време боящият се да не бъде притиснат в ъгъла Обама се огъса и побърза да направи изявление относно целите на войната, едно от най-неубедителните в историята на страната. Левият депутат Денис Кучинич поиска Обама да даде обяснения пред парламента, искайки свалянето му от власт, тъй като правомощията да обяви война са на парламента, а президентът няма такива компетенции. Но левите протести са толкова слаби, че няма нужда да се говори за тях.
Както винаги, много леви хора искат и може да подкрепят нападението със стаден ентусиазъм, мърморейки „Това е то”. Разумна позиция според мен е, че предприетите от страна на великите сили западни интервенции никога не са завършвали с добър изход, независимо дали хората са били или не с такова намерение.
Засега толкова е достатъчно за подготвящите нападение в САЩ. Във Франция интелектуалният автор е Бернар Анри Леви (Bernard Henri Levy), интелектуално конте и „нов философ”, наричан от неговите почитатели BHL. Нашата информационна служба в последния брой на вестник „КънтърПънч” съобщи, че Лари Портис знае, че BHL е пристигнал в Бенгази на 3 март. „Два дни по-късно BHL се е срещнал с различни телевизионни канали. Пред камерите той се е появил в обичайната си „униформа”: безукорно бяла риза с обърната яка, черно сако и рошава коса. Посланието му е спешно, но предава сила: „Не”, казва той, „Кадафи няма сили, за да започне нападение срещу опозицията. Няма ресурсите, за да го направи. Но има самолети. Това е истинската заплаха.” BHL настоява за разрушаване на радио-комуникациите, унищожаване на пистите за кацане на самолети в цяла Либия и за бомбардиране на специалното убежище на Кадафи. Накратко, това ще бъде хуманитарна интервенция, но не пояснява как да бъде реализирана.
„BHL обясни следващата стъпка: „От Бенгази се обадих на него (Саркози). След като се върнах, аз отидох в Елисейския дворец, за да го видя и му казах, че хората в Преходния национален съвет са добри хора.” Наистина, на 6 март BHL се върна във Франция и се срещна със Саркози. 4 дни по-късно, на 10 март, от Либия във Франция правят посещение трима либийци и той отново се среща със Саркози и с най-висшите му съветници. На 11 март Саркози обявява либийския Преходен национален съвет за единствен законен представител на либийския народ. От друга страна, в Бенгази хората викат избавено и с аплодисменти скандират името на Саркози, докато във Франция в последно време нивото на обществено одобрение на „Сарко” е паднало до 20%.
Условията на нападението вече са запланувани. Петролът няма значение, всичко е въпрос на лична и политическа изгода. Но кому нападателите ще окажат помощ? Съществува голяма неопределеност в разпознаването вътре в тълпата противници на Кадафи в източна Либия на романтичните революционери на Бенгази и на ал Каида.
Всъщност, по тази тема Кадафи е силно подкрепян от два документа. Първият от тях е сред съкровищата, публикувани от Уикилийкс – секретна телеграма от 2008 г., изпратена до Външното министрество от американското посолство в Триполи, озаглавена „Екстремизмът в Източна Либия”, разясняваща, че в този район антиамериканските джихадистки симпатии са разпространени.
Според телеграмата най-обезпокоителното е, че „много либийци, специално от Дернах и околностите му, изпитват гордост от ролята, която техните собствени синове са играли в иракската съпротива... (и) способността на радикални имами да разпространяват послания в подкрепа на джихада и поощряващи участието в него.”
Вторият документ, или по-точно серия от документи, е т. нар. „Протоколи Синджар”, документи на ал Каида, попаднали в ръцете на американците през 2007 г. Документите са цялостно изследвани в Центъра за борба с тероризма на американската военна академия „Уест Пойнт”. Ал Каида е бюрократична група и протоколите съдържат прецизни данни за целия персонал, включително тези, които отиват да се бият в Ирак и извършват самоубийства, сражавайки се с американските и коалиционни сили. Анализаторите в „Уест Пойнт” извършват статистическо изследване на списъците с членове на ал Каида и заключават, че една страна изпраща най-много чужди войници, в сравнение с другите страни на глава от населението: това е Либия. Документите сочат, че „голямото мнозинство от либийците, записани в Синджарските протоколи, идват от градовете в североизточната част.” Бенгази изпраща най-много доброволци. Също така и Дарнах, на 200 км на изток, където след избухването на въстанието срещу Кадафи беше обявен ислямски емират. Репортерът на „Ню Йорк Таймс” Антъни Шахид разговарял с Абдул-Хаким ел-Хасади, който официално обяви ислямския емират. Шахид заяви, че „ал-Хасади похвали „добрите страни” на Усама бин Ладен, но предпазливо укори тези, които са извършили нападенията от 11 септември в Америка.” Според други източници този разгорещен почитател на Осама ще има най-голямо влияние при създаването на преходно правителство.
Изследването на „Уест Пойнт” върху иракския „Синджар” изчислява градовете, от които са дошли известните 440 чужди доброволци, 21 от тях са от Бенгази. Според доклада Бенгази заема 4 място в листата на градовете, от които в Ирак са отишли най-много федаини. Най-много участници в ал Каида, 53, са от Дарнах. Вторият най-висок брой участници, 51 души, са дошли от Рияд, Саудитска Арабия. Дарнах (80 000 д.) няма дори и 2% от населението на Рияд, с голяма разлика напред, Дарнах е градът с най-
голям принос.
Както пише бившият оперативен служител на ЦРУ Брайън Феърчайлд, „Липсва план за управление след Кадафи. Неяснотата по отношение либийската племенна структура и нашиятлош опитс отношенията с племената, документите на американското правитлество сочат, че в самия епицентър на бунта със сигурност чувствата са срещу САЩ и за джихад. Уместно е да попитаме нашите политици по какъв начин американска военна намеса в това въстание, явно подкрепяно от ал Каида, служи на най-важните стратегически интереси на САЩ.”
Няколко седмици преди това писах: „Изглежда като, че Бин Ладен печели голямата война срещу терора.” Но аз не можех и да сънувам, че САЩ, Англия и Франция, приключващи себе си, ще се обединят в коалиция, за да помагат в това начинание."
Във връзка с дипломирането си в НБУ трябва да преведа определен брой текстове от турски. Това е един от тях, така че не се чудете, ако на някои места звучи малко дървено - от английски на турски, от турски на български... Въпреки това, статията си заслужава, защото разказва повече за хората, които правят американската външна политика, както и за ролята на ал-Каида в Либия.
"В този момент САЩ, Англия и Франция започват война в Либия, която, макар и по-малка, без съмнение е сред най-глупавите военни начинания от решението на Наполеон да нападне Русия през 1812 г.
Преди всичко, между страните от коалицията започнаха спорове по отношение на главните цели. Как се съчетава „да вземе всички необходими мерки” със забраната „за чужда военна окупация под никаква форма върху никаква част от територията на Либия”? Коалицията може ли да убие Кадафи и може ли преходното правителство в Бенгази да бъде официално признато? Кои точно са революционерите и националните освободители в Източна Либия?
В Съединените американски щати инициатори на интервенцията са либералните интервенционисти: особено 3 жени: първата е Саманта Пауър, ръководител на Отдела за многостранни отношения и човешки права в Съвета за национална сигурност. Американка от ирландски произход, на 41 години, името й за пръв се чува по времето на Буш с книгата „Проблем от ада”, която написва за американската външна политика срещу геноцида и неуспеха на правителството на Клинтън да реагира по отношение геноцида в Руанда. През април 2008 г. по време на кампанията на Обама в интервю със Скотсман нарича Хилари Клинтън „чудовище”, заради което е принудена да подаде оставка, но след като Обама спечелва изборите, отново е почетена и в настоящия момент вижда у Кадафи чудовище.
Сюзън Райс е американският посланик в Обединените нации и е първата афроамериканка на този пост. Тя отдавна е запален интервенционист. През 1996 г., като служител в администрацията на Клинтън, тя подкрепя международните сили, които нахлуват от Руанда в Заир, за за свалят диктатора Мобуту Сесе Секо, заявявайки, че „Всичко е по-добро от Мобуту”. Но на 23 февруари в „Хъфингтън пост” тя попада под ожесточена атака от страна на служителя в американската делегация в ООН по време на управлението на Буш Ричард Гренел. Според Гренел и по-късно при нейния шеф Обама в много случаи не е трябвало да се държи мекушаво, демонстрирайки липса на лидерство във въстанията, обхванали Средния (Близкия) Изток и особено подчертал незаинтересоваността да бъде подкрепен бунтът срещу Кадафи под някаква форма.
Райс и Клинтън вземат насериозно атаката на Гренел. Провокирани от атаката, Пауъл втвърдява политиката си и Клинтън започва яростно да напада „бясното куче” Кадафи.
За Клинтън това може да е отново продължение на усилията й от 2008 г. да опише Обама като слаб и обичащ мира, задрямал във Вашингтон, когато в 3 среднощ червеният телефон звъни. Що се отнася до Обама, той не желае особено нападение, смятайки, че войната ще е скъпа и ще бъде затъване и се противопостави на министъра на отбраната Гейтс и началника на Генералния щаб. Но гласовете на либералните интервенционисти и на неоконсерваторите се засилваха и по всяко време боящият се да не бъде притиснат в ъгъла Обама се огъса и побърза да направи изявление относно целите на войната, едно от най-неубедителните в историята на страната. Левият депутат Денис Кучинич поиска Обама да даде обяснения пред парламента, искайки свалянето му от власт, тъй като правомощията да обяви война са на парламента, а президентът няма такива компетенции. Но левите протести са толкова слаби, че няма нужда да се говори за тях.
Както винаги, много леви хора искат и може да подкрепят нападението със стаден ентусиазъм, мърморейки „Това е то”. Разумна позиция според мен е, че предприетите от страна на великите сили западни интервенции никога не са завършвали с добър изход, независимо дали хората са били или не с такова намерение.
Засега толкова е достатъчно за подготвящите нападение в САЩ. Във Франция интелектуалният автор е Бернар Анри Леви (Bernard Henri Levy), интелектуално конте и „нов философ”, наричан от неговите почитатели BHL. Нашата информационна служба в последния брой на вестник „КънтърПънч” съобщи, че Лари Портис знае, че BHL е пристигнал в Бенгази на 3 март. „Два дни по-късно BHL се е срещнал с различни телевизионни канали. Пред камерите той се е появил в обичайната си „униформа”: безукорно бяла риза с обърната яка, черно сако и рошава коса. Посланието му е спешно, но предава сила: „Не”, казва той, „Кадафи няма сили, за да започне нападение срещу опозицията. Няма ресурсите, за да го направи. Но има самолети. Това е истинската заплаха.” BHL настоява за разрушаване на радио-комуникациите, унищожаване на пистите за кацане на самолети в цяла Либия и за бомбардиране на специалното убежище на Кадафи. Накратко, това ще бъде хуманитарна интервенция, но не пояснява как да бъде реализирана.
„BHL обясни следващата стъпка: „От Бенгази се обадих на него (Саркози). След като се върнах, аз отидох в Елисейския дворец, за да го видя и му казах, че хората в Преходния национален съвет са добри хора.” Наистина, на 6 март BHL се върна във Франция и се срещна със Саркози. 4 дни по-късно, на 10 март, от Либия във Франция правят посещение трима либийци и той отново се среща със Саркози и с най-висшите му съветници. На 11 март Саркози обявява либийския Преходен национален съвет за единствен законен представител на либийския народ. От друга страна, в Бенгази хората викат избавено и с аплодисменти скандират името на Саркози, докато във Франция в последно време нивото на обществено одобрение на „Сарко” е паднало до 20%.
Условията на нападението вече са запланувани. Петролът няма значение, всичко е въпрос на лична и политическа изгода. Но кому нападателите ще окажат помощ? Съществува голяма неопределеност в разпознаването вътре в тълпата противници на Кадафи в източна Либия на романтичните революционери на Бенгази и на ал Каида.
Всъщност, по тази тема Кадафи е силно подкрепян от два документа. Първият от тях е сред съкровищата, публикувани от Уикилийкс – секретна телеграма от 2008 г., изпратена до Външното министрество от американското посолство в Триполи, озаглавена „Екстремизмът в Източна Либия”, разясняваща, че в този район антиамериканските джихадистки симпатии са разпространени.
Според телеграмата най-обезпокоителното е, че „много либийци, специално от Дернах и околностите му, изпитват гордост от ролята, която техните собствени синове са играли в иракската съпротива... (и) способността на радикални имами да разпространяват послания в подкрепа на джихада и поощряващи участието в него.”
Вторият документ, или по-точно серия от документи, е т. нар. „Протоколи Синджар”, документи на ал Каида, попаднали в ръцете на американците през 2007 г. Документите са цялостно изследвани в Центъра за борба с тероризма на американската военна академия „Уест Пойнт”. Ал Каида е бюрократична група и протоколите съдържат прецизни данни за целия персонал, включително тези, които отиват да се бият в Ирак и извършват самоубийства, сражавайки се с американските и коалиционни сили. Анализаторите в „Уест Пойнт” извършват статистическо изследване на списъците с членове на ал Каида и заключават, че една страна изпраща най-много чужди войници, в сравнение с другите страни на глава от населението: това е Либия. Документите сочат, че „голямото мнозинство от либийците, записани в Синджарските протоколи, идват от градовете в североизточната част.” Бенгази изпраща най-много доброволци. Също така и Дарнах, на 200 км на изток, където след избухването на въстанието срещу Кадафи беше обявен ислямски емират. Репортерът на „Ню Йорк Таймс” Антъни Шахид разговарял с Абдул-Хаким ел-Хасади, който официално обяви ислямския емират. Шахид заяви, че „ал-Хасади похвали „добрите страни” на Усама бин Ладен, но предпазливо укори тези, които са извършили нападенията от 11 септември в Америка.” Според други източници този разгорещен почитател на Осама ще има най-голямо влияние при създаването на преходно правителство.
Изследването на „Уест Пойнт” върху иракския „Синджар” изчислява градовете, от които са дошли известните 440 чужди доброволци, 21 от тях са от Бенгази. Според доклада Бенгази заема 4 място в листата на градовете, от които в Ирак са отишли най-много федаини. Най-много участници в ал Каида, 53, са от Дарнах. Вторият най-висок брой участници, 51 души, са дошли от Рияд, Саудитска Арабия. Дарнах (80 000 д.) няма дори и 2% от населението на Рияд, с голяма разлика напред, Дарнах е градът с най-
голям принос.
Както пише бившият оперативен служител на ЦРУ Брайън Феърчайлд, „Липсва план за управление след Кадафи. Неяснотата по отношение либийската племенна структура и нашиятлош опитс отношенията с племената, документите на американското правитлество сочат, че в самия епицентър на бунта със сигурност чувствата са срещу САЩ и за джихад. Уместно е да попитаме нашите политици по какъв начин американска военна намеса в това въстание, явно подкрепяно от ал Каида, служи на най-важните стратегически интереси на САЩ.”
Няколко седмици преди това писах: „Изглежда като, че Бин Ладен печели голямата война срещу терора.” Но аз не можех и да сънувам, че САЩ, Англия и Франция, приключващи себе си, ще се обединят в коалиция, за да помагат в това начинание."
1 коментар:
- petrov_rp каза...
- Авторът на въпросният материал няма никаква представа от реалностите в Киренайка, да не говорим за Либия и същността на онова, което всъщност се случва в момента там. Просто е механично е компилирал редица факти, които извадени от контекста създават впечатлението за задълбочен и заслужамащ внимание анализ. В резултат се получава една изключително вредна манипулация, която за съжаление се приема за честа монета дори и на официално политическо ниво. Събитията в Либия са резулат единствено и само на деструктивните действия на режима на полк. Кадафи по отношение на собствения си народ и страна - действия, които не се ограничават само в рамките на месец, два, а са продължили десетилетия. Не може да се отрече, че т.нар. "Велики сили" (тук следва да включим и Русия) също имат своя принос, за да се стигне до положението, един маниакал тип да може да се разпорежда със съдбите на милиони хора (и то не само в Либия, но и в района на Суб-Сахара) като със собствено стадо добитък. В случая обаче реакцията на Франция и останалите държави от коалицията е повече от правилна, нещо повече - външната военна намеса следваше да дойде поне 10 -15 дни по-рано и да бъде много по-решителна. Тогава отдавна щяхме да сме забравили за този средновековен сатрап, който най-цинично ползва безизходицата на африканците, за да ги привръща в наемници и да избива собствения си народ. Ще задам един прост въпрос, на който авторът на този материал ще му е много трудно да отговори: Защо бяха нужни само два дни за да се прехвърлят безредиците от Киренайка в Триполи? И там ли е пълно с джихадисти? Според мен който е бил в Либия и познава реално страната и хората там, ще си даде сметка колко абсурдно звучи подобна теза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар