ПЪТЕВОДНИ ДАННИ
До с. Гърло се пътува от гр. Брезник в посока гр. Трън. Селото не е отбелязано на пътната карта. На около 4 км. от Брезник в дясно от пътя е отбивката за с.Гърло. На разклона има табели за с. Гърло и с. Видрица. До селото има асфалтов път, пътят стига до центъра на селото – широк триъгълен площад. Продължава се на север (десният изход на триъгълния площад). Пътят минава край петнадесетина къщи и излиза от селото. Продължава до промишлено предприятие, обозначено с табела. Асфалтовата настилка свършва до портала на предприятието. Нататък пътят е с чакълена настилка. Минава се през махала с десетина къщи. След махалата започва черен път, който води до стената на микроязовира – около 2 км. На две места пътят пресича воден поток, всъщност пътят е коритото на потока. При дъжд или мокро време, потокът може да се премине само с високопроходима машина 4 х 4. Крайната точка е бариерата пред стената на микроязовира. От тук до кладенеца – телескоп се върви пеша. Няма пътека, няма табели.
За допълнителни указания може да се пита охраната на микроязовира в будка на 50 м. от бариерата.
От стената до кладенеца пътят се изминава за 30 мин. среден ход.
Минава се по стената-насип. Пресича се желязното мостче над бетонния преливник на язовира. Нататък пътеката (без маркировка) се извива по стръмен склон обрасъл с храсти. Някъде по средата на склона има триангулачна точка (бетонна колона висока 1 м.). Кладенецът се намира на източния склон на хълма, който склон гледа към язовира. От триангулачната точка до кладенеца най-лесно се стига по пътеката, която се спуска към брега на язовира. Стига се до телената ограда заграждаща източния бряг и се върви успоредно на оградата. Пътеката стига до бетонен каптаж.От каптажа трябва да се изкачи склона право нагоре (посока запад).
Склонът е обрасъл с гъста гора и храсти. Следите от пътеката (ако е имало такава) са заличени, няма никакви ориентири за кладенеца. Върви се право нагоре през гората и след 100 м. се стига до терасата, ограждаща кладенеца.
GPS координатите непосредствено до купола на кладенеца са : N 42° 47´ 13,51” ;
E 22° 50´ 53,92”.
За допълнителни указания може да се пита охраната на микроязовира в будка на 50 м. от бариерата.
От стената до кладенеца пътят се изминава за 30 мин. среден ход.
Минава се по стената-насип. Пресича се желязното мостче над бетонния преливник на язовира. Нататък пътеката (без маркировка) се извива по стръмен склон обрасъл с храсти. Някъде по средата на склона има триангулачна точка (бетонна колона висока 1 м.). Кладенецът се намира на източния склон на хълма, който склон гледа към язовира. От триангулачната точка до кладенеца най-лесно се стига по пътеката, която се спуска към брега на язовира. Стига се до телената ограда заграждаща източния бряг и се върви успоредно на оградата. Пътеката стига до бетонен каптаж.От каптажа трябва да се изкачи склона право нагоре (посока запад).
Склонът е обрасъл с гъста гора и храсти. Следите от пътеката (ако е имало такава) са заличени, няма никакви ориентири за кладенеца. Върви се право нагоре през гората и след 100 м. се стига до терасата, ограждаща кладенеца.
GPS координатите непосредствено до купола на кладенеца са : N 42° 47´ 13,51” ;
E 22° 50´ 53,92”.
ОПИСАНИЕ и СНИМКИ на КЛАДЕНЕЦА
Кладенецът е сложно съоръжение, изградено изцяло под земята (черт. 1). Той е построен на източния склон на хълм, който загражда язовира. Надлъжната ос на кладенеца е с ориентация север – юг. Входът към подземната камера е от изток и представлява водеща надолу в земята повита стълба от 24 стъпала с широчина 1,10 м.
чертеж № 1 кладенеца-изглед отгоре
Първите 9 стъпала са открити, следващите 15 слизат под земята (черт. 2, снимка 1). Стълбата отвежда в подземна, куполообразна кръгла камера с диаметър 4,2 м. В най-високата си част, камерата има кръгъл отвор, гледащ към небето. Отворът е с диаметър 2,30 м.
чертеж № 2 надлъжен разрез
снимка № 1 стълбище-подземна част
снимка № 2 стълбище-надземна част
Подземната част на стълбището влиза в куполообразната камера през остро засводен вход с височина 2,40 м. (снимка 3).
чертеж № 3 напречен разрез
снимка № 3 вход
Височината на камерата е 3,5 м. На пода на камерата, в центъра е изкопан кладенец с диаметър 1,3 м. Сега кладенецът е сух, засипан с пръст и свлечени камъни. Дълбок е 3,5 м. Вероятно първоначалната дълбочина е била 4 – 5 м. Кладенецът на пода се намира точно под геометричния център на „небесния отвор” на куполообразната камера.
снимка № 4 небесен отвор
Градежът на цялото съоръжение е изпълнен от едри дялани блокове (пясъчник) с неправилна форма, на суха фуга и пръст. Подът на камерата и сводът на тунела водещ в нея са изградени от дялани каменни плочи с трапецовидна форма. Плочите на пода са наредени радиално на „гърлото” на кладенеца. Това редене укрепва отвора и изравнява нивото на пода. Древните строители са изработили старателно стъпалата на стълбището от едри блокове пясъчник. Преди да стигне входа на камерата, стълбата прави леко разширение.
В стените на тунела от ляво и от дясно има два отвора на височина 1,5 м. В тези отвори вероятно е била закрепена дървена греда, тя е служила за закрепване на врата или завеса заграждащи входа в куполообразната камера. Плочите оформящи „небесния отвор” на камерата са големи с размери 1,00 х 1,30 м. Плочите са редени радиално на кръглия отвор, а над стълбището – перпендикулярно на стълбата. Плочите надвишават нивото на терена около 10 – 15 см. и са служили за преграда на водата, която при дъжд или сняг се стича по стръмния склон и през „небесния отвор” влиза в камерата.
Цялото това съоръжение е внушително по размер и е с висока сложност за построяване.
Ние, хората от ХХІ век, само можем да се удивляваме на знанията и опита на древните архитекти и строители. С прост строителен материал – камък, те са съградили това уникално, сложно съоръжение, без да използват никакво спойващо вещество, без вар или хоросан. Съоръжението се е съхранило не по малко от три хилядолетия и е оцеляло до наши дни в много добро състояние.
Нашата тричленна група (без да броим кученцето Чарли) се лута час и половина из непроходимата гора и шубраци. Порядъчно измокрени, изкаляни и издрани от храстите ние все пак успяхме да открием кладенеца, закътан в гората. Когато се спуснахме по стълбата в камерата с удивление и възхищение разглеждахме странното съоръжение. Времето сякаш спря. За миг се пренесохме хилядолетия назад. Сенките на древните строители и жреци ни оградиха и се вглеждаха в нас през грубия каменен зид, покрит с мъх и плесен. Когато първоначалното удивление премина, ние се заехме да заснемем кладенеца.
В стените на тунела от ляво и от дясно има два отвора на височина 1,5 м. В тези отвори вероятно е била закрепена дървена греда, тя е служила за закрепване на врата или завеса заграждащи входа в куполообразната камера. Плочите оформящи „небесния отвор” на камерата са големи с размери 1,00 х 1,30 м. Плочите са редени радиално на кръглия отвор, а над стълбището – перпендикулярно на стълбата. Плочите надвишават нивото на терена около 10 – 15 см. и са служили за преграда на водата, която при дъжд или сняг се стича по стръмния склон и през „небесния отвор” влиза в камерата.
Цялото това съоръжение е внушително по размер и е с висока сложност за построяване.
Ние, хората от ХХІ век, само можем да се удивляваме на знанията и опита на древните архитекти и строители. С прост строителен материал – камък, те са съградили това уникално, сложно съоръжение, без да използват никакво спойващо вещество, без вар или хоросан. Съоръжението се е съхранило не по малко от три хилядолетия и е оцеляло до наши дни в много добро състояние.
Нашата тричленна група (без да броим кученцето Чарли) се лута час и половина из непроходимата гора и шубраци. Порядъчно измокрени, изкаляни и издрани от храстите ние все пак успяхме да открием кладенеца, закътан в гората. Когато се спуснахме по стълбата в камерата с удивление и възхищение разглеждахме странното съоръжение. Времето сякаш спря. За миг се пренесохме хилядолетия назад. Сенките на древните строители и жреци ни оградиха и се вглеждаха в нас през грубия каменен зид, покрит с мъх и плесен. Когато първоначалното удивление премина, ние се заехме да заснемем кладенеца.
Тук отварям скоба и ще изложа оскъдната информация която открих в Интернет за този кладенец.
Кладенецът е открит през 70-те години на ХХ век, от археолог Димитрина Митова – Джонова. Тя датира съоръжението от ХІІ в. пр. Хр. Според откривателката такъв тип строежи не са типични за тракйската култура. Тя свързва кладенеца с културата „нураги”. Археолог Митова – Джонова смята Месопотамия за първоизточник на културата „нураги”. Изследователката на кладенеца в с. Гърло твърди, че подобни съоръжения са рядкост в античния свят. В България този е единствен по рода си. Такива кладенци има още в :
- остров Кеос, Гърция
- гръцката колония Пантикапей, днешен Кримски п-ов
- Тунис
- остров Сардиния, там кладенците са около 100
Кладенецът е открит през 70-те години на ХХ век, от археолог Димитрина Митова – Джонова. Тя датира съоръжението от ХІІ в. пр. Хр. Според откривателката такъв тип строежи не са типични за тракйската култура. Тя свързва кладенеца с културата „нураги”. Археолог Митова – Джонова смята Месопотамия за първоизточник на културата „нураги”. Изследователката на кладенеца в с. Гърло твърди, че подобни съоръжения са рядкост в античния свят. В България този е единствен по рода си. Такива кладенци има още в :
- остров Кеос, Гърция
- гръцката колония Пантикапей, днешен Кримски п-ов
- Тунис
- остров Сардиния, там кладенците са около 100
Според археолог Митова – Джонова кладенеца в с. Гърло и подобните на него са храмове, светилища свързани с култа към водата, по точно с култа към подземните води. Това е информацията която можах да открия в Интернет.
Ще си позволя да дам своето скромно мнение относно предназначението на кладенеца.
Приемам датировката ХІІ в. пр.Хр. за вярна. Какви са методите и критериите за тази датировка, поне за мен не е ясно. Твърдението, че това съоръжение е нетипично за трак ийската култура, според мен също е вярно.
Не мога да приема твърдението, че кладенеца в с. Гърло е храм на подземните води.
Това е необосновано, нищо на подкрепя това твърдение. Кладенецът няма олтар, няма жертвеник, няма никакви символи, украса или детайли от архитектурата, които да говорят, че това е храм. Единственият символ е издълбан в камъка в ляво на входа (снимка 5).
Приемам датировката ХІІ в. пр.Хр. за вярна. Какви са методите и критериите за тази датировка, поне за мен не е ясно. Твърдението, че това съоръжение е нетипично за трак ийската култура, според мен също е вярно.
Не мога да приема твърдението, че кладенеца в с. Гърло е храм на подземните води.
Това е необосновано, нищо на подкрепя това твърдение. Кладенецът няма олтар, няма жертвеник, няма никакви символи, украса или детайли от архитектурата, които да говорят, че това е храм. Единственият символ е издълбан в камъка в ляво на входа (снимка 5).
снимка № 5 символ
снимка № 6 заснемане
Възможността в кладенеца да е бликала лечебна вода, не е правдоподобна. Няма следи от течаща вода, няма басейн, няма канал за оттичане.
Подземните води, които се стичат към подножието на хълма се хващат в ниската част. Не е практично водите да се хващат в средата на хълма. За пример служи каптажът, построен от съвременните строители в подножието на хълма.
Според мен това е едно техническо съоръжение, изградено с конкретна цел и е обслужвало ограничен брой хора. В подкрепа на това твърдение е цялата архитектура, грубата зидария, местоположението в средата на склона и тунелът водещ в камерата. Смятам , че това е бил кладенец – телескоп, за наблюдаване на конкретна звезда или съзвездие
от древните жреци – астрономи.
Подземните води, които се стичат към подножието на хълма се хващат в ниската част. Не е практично водите да се хващат в средата на хълма. За пример служи каптажът, построен от съвременните строители в подножието на хълма.
Според мен това е едно техническо съоръжение, изградено с конкретна цел и е обслужвало ограничен брой хора. В подкрепа на това твърдение е цялата архитектура, грубата зидария, местоположението в средата на склона и тунелът водещ в камерата. Смятам , че това е бил кладенец – телескоп, за наблюдаване на конкретна звезда или съзвездие
от древните жреци – астрономи.
ПРИНЦИП на ДЕЙСТВИЕ на КЛАДЕНЕЦА – ТЕЛЕСКОП
Устройството и начинът на действие на кладенеца – телескоп е аналогично на съвремените рефлекторни телескопи използвани за научни наблюдения в обсерваториите. Наблюдаваното небесно тяло (звезда или съзвездие) се вижда през „небесния отвор” в горната част на камерата. На дъното на кладенеца, точно под небесния отвор е имало параболично метално огледало от мед, сребро или злато. Възможно е огледалото да е било залято с вода. Налюдаваният обект се е отразявал в огледалото, а на пръстенообразната площадка, в камерата древният астроном е провеждал астрономическите измервания (чертеж 4).
чертеж № 4
От площадката жрецът – астроном удобно е правил своите наблюдения, разполагал е своите уреди за измерване положението на звездите и е отчитал тяхното движение през годината. Това е ставало нощем, при ясно време така както днес астрономите извършват своите наблюдения от обсерваториите. За да се изолира външната светлина в камерата, на входа и е имало врата или завеса. Единствената светлина необходима за астрономическите измервания е прониквала само от „небесния отвор” над гърлото на кладенеца т.е. над „телескопичната тръба” и се е отразявала в рефлекторното огледало.
Цялото това сложно съоръжение е служило за измерване продължителността на астрономическата година, да се следят годишните сезони и да се поддържа календара от жреците астрономи. Тези наблюдения са били от жизнено важно значение за древните люде, населявали земите в околността. Вероятно това са били племена занимаващи се със земеделие. Кои са били тези племена? Това аз не мога да кажа. Единственият знак, който древните са оставили, това е знакът в ляво от входа (снимка 5).
Какво изобразява този символ? Трудно е да се каже. Това би могло да бъде астрономическа схема, или името на съзвездието което е наблюдавано, възможно е да е името на жреца – астроном, проектирал и изградил съоръжението. За да се стигне до историческата истина е нужен екип от археолог, астроном и специалисти по древни езици.
Цялото това сложно съоръжение е служило за измерване продължителността на астрономическата година, да се следят годишните сезони и да се поддържа календара от жреците астрономи. Тези наблюдения са били от жизнено важно значение за древните люде, населявали земите в околността. Вероятно това са били племена занимаващи се със земеделие. Кои са били тези племена? Това аз не мога да кажа. Единственият знак, който древните са оставили, това е знакът в ляво от входа (снимка 5).
Какво изобразява този символ? Трудно е да се каже. Това би могло да бъде астрономическа схема, или името на съзвездието което е наблюдавано, възможно е да е името на жреца – астроном, проектирал и изградил съоръжението. За да се стигне до историческата истина е нужен екип от археолог, астроном и специалисти по древни езици.
Видеозапис направен от авторите на статията при проучване на кладенеца.
Предположението кладенецът да е бил телескоп е само една хипотеза, но за да не изглежда тя необоснована и фантастична, накратко ще изложа устройството на съвремените рефлекторни телескопи.
Шотландският математик Джеймс Грегъри през 1663 г. за първи път публикува идеята за рефлекторен телескоп. Няколко години по-късно 1670 г. английският учен Исак Нютон успешно изработва действащ рефлекторен телескоп. Днес рефлекторните телескопи се използват за научни и любителски астрономически наблюдения. Те имат предимство пред другите телескопи които използват оптични лещи. Рефлекторните телесопи са с просто устройство и сравнително лесни за изработка. Главните части на тези телескопи са тубуса (корпуса) и рефлекторното огледало което е на дъното на тубуса. Огледалото е със сферична или параболична форма, то събира светлината проникнала от отворената част и я отразява, като я концентрира във вторичното огледало. Вторичното огледало изпраща изображението в окуляр за наблюдение или в оптичната система на снимачна камера за снимки. Най-важната част на тези телескопи е огледалото. Колкото по-голямо е огледалото, толкова повече светлина може да отразява и да прониква по-дълбоко в необятния космос. Съвремените рефлекторни телескопи имат огледала с диаметър над 10 м.
На чертеж 5 е показано устройството на космическия рефлекторен телескоп Хъбъл.
Шотландският математик Джеймс Грегъри през 1663 г. за първи път публикува идеята за рефлекторен телескоп. Няколко години по-късно 1670 г. английският учен Исак Нютон успешно изработва действащ рефлекторен телескоп. Днес рефлекторните телескопи се използват за научни и любителски астрономически наблюдения. Те имат предимство пред другите телескопи които използват оптични лещи. Рефлекторните телесопи са с просто устройство и сравнително лесни за изработка. Главните части на тези телескопи са тубуса (корпуса) и рефлекторното огледало което е на дъното на тубуса. Огледалото е със сферична или параболична форма, то събира светлината проникнала от отворената част и я отразява, като я концентрира във вторичното огледало. Вторичното огледало изпраща изображението в окуляр за наблюдение или в оптичната система на снимачна камера за снимки. Най-важната част на тези телескопи е огледалото. Колкото по-голямо е огледалото, толкова повече светлина може да отразява и да прониква по-дълбоко в необятния космос. Съвремените рефлекторни телескопи имат огледала с диаметър над 10 м.
На чертеж 5 е показано устройството на космическия рефлекторен телескоп Хъбъл.
чертеж № 5 телескопа Хъбъл-схема на действие
снимка № 7 телескопа Хъбъл в орбита около земята
Огледалото на телескопа е със „скромни” размери от 2,4 м. Телескопът е изведен в орбита около земята от НАСА и повече от 10 години изпраща ценна научна информация на астрономите. На снимка 7 е показан външния вид на телескопа Хъбъл в около земна орбита. Хъбъл е едно върхово постижение на земната наука и техника. Но въпреки хилядолетията, разделящи кладенеца в с.Гърло и Хъбъл, в основата си те работят на един и същ принцип – огледалото. Отново е в сила максимата „Всяко ново знание е добре забравено старо познание”. Просто учените Д.Грегъри и И.Нютон са преоткрили това, което няколко хилядолетия преди тях са използвали жреците – астрономи.
С дешна дата, този уникален подземен кладенец е в тежко състояние. Държавата, в лицето на Националния Институт за Паметници на Културата (НИПК) е изградила солиден покрив над кладенеца, има защитна стена и тераса. Всичко това е построено към 80-те години на ХХ век. За съжаление времето и „помощта” на местните хора са спомогнали покривната конструкция да рухне. Сега вместо да предпазва кладенеца, тя спомага за разрушаването му. Масивните греди са се срутили върху „небесния отвор” на купола и завличат камъните от градежа. При вида на тази тъжна гледка, неволно човек прави сравнение между издържливоста на градежа на подземния кладенец и издържливостта на строителството на ХХ век. Сравнението не е в полза на строителите от ХХ век.
Градеж оцелял над три хилядолетия и покрив не издържал тридесет години.
Дано ние хората от ХХІ век намерим начин да съхраним паметниците завещани от дедите ни.
Градеж оцелял над три хилядолетия и покрив не издържал тридесет години.
Дано ние хората от ХХІ век намерим начин да съхраним паметниците завещани от дедите ни.
Август 2009 г.
Автори :
арх. Данка Василева
инж. Костадин Димов
Владимир Алексеев, фотограф
инж. Валентин Хаджимитов
арх. Данка Василева
инж. Костадин Димов
Владимир Алексеев, фотограф
инж. Валентин Хаджимитов
Колко много древни неща имаме в нашата страна, но не ги пазим и не им правим нужната реклама, така че да привличат и много турист и съответно да имаме печалба всички ние от туризма.Благодаря ви за тази статия, надявам се да ни информирате за още подобни кътчета.Дано да успея да го видя на живо идващата година.
ОтговорИзтриване