Елитаризъм

Елитаризъм е идеология, противопоставяща се на егалитаризма.

Тя възниква в началото на 20 век в Италия и се развива по идеите на Макиавели за държавното управление.

Съгласно елитаризма, обществото са елити, а народът - биомаса. Италианският елитаризъм става идеологична база на италианския фашизъм, което го отличава от германския фашизъм. Елитаризмът се отрича от демократичното общество, в което всеки има свое право на глас и право на развитие. От своя страна обаче елитаризмът също отрича основните постулати на демократичното устройство, като твърди, че всеобщото избирателно право не е в състояние да попречи на формирането на малобройна управляваща класа. Демокрацията просто прави олигархията изборна, но не я ликвидира.

От гледна точка на социологията елитаризмът е форма на социална дискриминация, проявяваща се в развитието на малка група хора, за сметка на болшинството (народа).

Академичен елитизъм 

Академичен елитизъм е идеологическата вяра, че само тези, които са били студенти в най-елитните и престижни университети (като Айви лигата, Гранд Еколс и Оксбридж) са способни да постигнат богатство и власт. Поддръжниците на академичния елитизъм оправдават вярата си с твърденията, че това е само вторичен продукт на капитализма.