ДРЕВНИТЕ римляни са казали "Думите отлитат, написаното остава". Но понеже у нас всичко е наопаки, 20 г. след настъпването на демокрацията се оказа, че написаното е отлетяло, останали са само думите на някои политици. Онези паметни фрази, които горят в нашите сърца.
1. Още в началото на демокрацията премиерът Димитър Попов извика: "За Бога, братя, не купувайте!" Тези думи стоплиха народа. Премиерът ни нарича "братя". Значи ни обича. Освен това ни съветва да спрем всякакви покупки, защото потреблението носи само злини. 20 г. по-късно виждаме, че светът се вслушва в Попов и хората не купуват нищо. Ако го бяха чули тогава, можеше и да избегнем световната криза.
2. Посъщото време депутатът Васил Михайлов начерта нова стратегия пред българската дипломация: "Трябва да развиваме приятелските отношения между България и Нубия." Мъдри слова. Мнозина лъжепатриоти се подиграваха тогава на г-н Михайлов, защото не схванаха посланието в думите му - България трябва да търси приятелски държави не само в пространството, но и назад във времето!
3. Политическите битки в началото на 90-те се водеха много страстно и зрелищно. При поредната ожесточена битка червената депутатка Елисавета Миленова се провикна към председателя на парламента: "Г-н Савов, излезте навън да ви шибна два шамара!" Да, демокрацията трябва да се брани с всички средства, дори и с голи ръце, ако се налага.
4. Новите времена донесоха по нашите земи и нови екзотични наслади - "спа център", "ол инклузив", "шведска маса". Сблъсъкът с капиталистическите ценности роди нови незабравими фрази, като тази, която приписват на депутата Георги Петров, несправедливо наречено от негови злонамерени опоненти Гошо Тъпото: "Щом масата е шведска, аз ще стана, като дойдат шведите."
5. Политиците на прехода ще бъдат запомнени и със своята проницателност. В миг на откровение вицепремиерът Нейчо Неев въздъхна: "Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер!" Така Неев очерта най-голямото предимство на демокрацията - вече всеки може да управлява България, егати.
6. Няколко години по-късно външният министър Надежда Михайлова даде тон в медийната политика на властта: "Нахранете журналистите!" Когато тълкуваме тази фраза, трябва да имаме предвид двоякото значение на глагола "храня". От една страна, той означава "давам манджа, осигурявам препитание на някого", но в уличния жаргон "храня" означава по-скоро "хокам, псувам, раздавам обидни квалификации".
7. Някои политици ще останат в историята със забележителната си начетеност. В това отношение палмата се държи от бившия министър на културата Нина Чилова. Запитана за произведенията на Панчо Владигеров, тя уверено заяви: "Любимият ми е Златю Бояджиев."Посланието на Чилова е, че българската култура е един голям маратон и в него Златю Бояджиев води с няколко обиколки пред Панчо Владигеров, който не успя да стане майстор на четката.
8. Може би най-забележителният оратор на прехода беше Симеон Сакскобургготски. Той наложи един своеобразен стил на говорене, наподобяващ маниерите на учителя Йода. И каза на хората: "Трябва да си смените чипа." По-късно се оказа, че проблемът май е в неговия компютър, антивирусната му програма изтече и операционната система “НДСВ 2001” гръмна.
9. Днешното правителство също побърза да се разпише на стената на политическите мъдрости с фразата на финансовия министър Симеон Дянков: "Бюджетът е малка постна пица." Блестяща метафора, в която прозират няколко пласта. Първо - защо пица, а не, да речем, баница? Скритото послание на Дянков е, че ситуацията у нас е като в Италия - политическа нестабилност, мафия и премиер веселяк с неспирни медийни изяви. Другият код към разгадаването на бюджета е думата "постна". В случая това не означава "безмесна", а е по-скоро препратка към духовната практика "пост и молитва".
10. Но безспорно най-култовата фраза на прехода беше Жорж-Ганчевата "Не ме гледай умно, българино!" В тези пет думи се съдържа цялата философия на българската политика. Смисълът е, че докато избирателят гледа умно, положението ще бъде тежко. А щом постигнем така желаните от властта тъпи погледи, нещата ще се оправят, ще има цъфване и връзване, реки от мед и масло и тълпи от доволни поданици, живеещи в траен рахат.
Но докато все още има отделни българи, които гледат умно, ще си ядем малката постна пица, ще слушаме симфониите на Златю Бояджиев и ще чакаме шведите.
ИВО СИРОМАХОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар