ЗИГМУНД ФРОЙД
„ВЪВЕДЕНИЕ в ПСИХОАНАЛИЗАТА” – 2.
Как Зигмунд Фройд създава психоанализата?
Фройд, неговото теоретическо учение и неговата психоаналитична практика са обект на коренно противоположна интерпретация и отношение.
Едни го възвеличават до небесата и се прекланят пред него, други го наричат вулгарен спекулант и шарлатанин; едни го смятат за гениален учен и гениален лекар, други го изхвърлят от науката и не признават лечебните успехи на психоанализата...
Каквото и да се пише и говори за Фройд обаче, всеки, който е чел неговите книги и статии в оригинал, е видял и разбрал нещо съвършено безспорно – Зигмунд Фройд притежава колосална ерудиция и брилянтен собствен стил на мислене, писане и говорене в лекциите.
Как Зигмунд Фройд създава своето психоаналитично учение?
В първата публикация вече цитирах двата основни според него постулата на това учение.
Тук ще започна с първия постулат, според който „психоанализата не може да не възрази, не може да се съгласи с идентичността на съзнавано и душевно. Нейната дефиниция на душевното гласи, че то е съставено от емоционални, мисловни и волеви процеси, и тя застъпва тезата, че има НЕСЪЗНАВАНО МИСЛЕНЕ и НЕСЪЗНАВАНА ВОЛЯ”.
Какво означава този постулат?
Той означава, че психиката на всеки човек се състои от два компанента – СЪЗНАВАН и НЕСЪЗНАВАН.
Какво означава в нашата психика да има НЕСЪЗНАВАН компонент, НЕСЪЗНАВАНО съдържание?
Това според Зигмунд Фройд означава, че ние като отделни индивиди ИСКАМЕ ВОЛЕВО и ЗНАЕМ ПОВЕЧЕ от ТОВА, ЗА КОЕТО ЗНАЕМ, ЧЕ ГО ИСКАМЕ И ЗНАЕМ, ЧЕ ГО ЗНАЕМ.
Казано по друг начин - аз, примерно, искам да направя нещо, но НЕ ЗНАМ, че го искам; ЗНАМ НЕЩО, но НЕ ЗНАМ, че го ЗНАМ.
Трябва съвсем категорично да кажа, че този постулат на Зигмунд Фройд е изцяло в талвега на мисленето на редица други велики философи и учени. Нов е не фундаментът на постулата, нова и оригинална е аргументацията на Фройд. Защото именно той се досеща по какъв емпиричен начин може да се проявява и съответно да се изследва НЕСЪЗНАВАНОТО в човешката психика.
Зигмунд Фройд започва своето психоаналитично учение от анализа на ... ГРЕШКИТЕ, които хората допускат в своето устно и писмено слово. И показва, а според него и доказва, освен че показва, как между СЪЗНАВАНИТЕ и НЕСЪЗНАВАНИТЕ ЦЕЛИ на езиковото изразяване понякога настъпва конфликт, който води до грешки в езиковото изразяване.
„ПОТИСКАНЕТО НА ЖЕЛАНИЕТО ДА СЕ КАЖЕ НЕЩО - пише Фройд – Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО УСЛОВИЕ ЗА ПОЯВАТА НА ГОВОРНА ГРЕШКА.”
В своите лекции Фройд привежда много примери, но за да си спестя време и място – понеже ползувам оригинален книжен текст и трябва да преписвам цитатите – аз ще се огранича с малко от тези негови примери.
Цитат с пример:
„Един от председателите на нашия парламент – документира Фройд – веднъж открил заседанието с думите:
„Господа, констатирам присъствието на необходимия брой депутати в залата и затова обявявам заседанието за ЗАКРИТО.”
Когато Фройд се запознал подробно с протокола от това ЗАКРИТО при ОТКРИВАНЕТО му парламентарно заседание, той констатирал, че на тогавашния парламентарен председател му предстояло ужасно неприятно и тежко за провеждане и ръководене заседание, че този председател всъщност действително ИСКАЛ да ЗАКРИЕ това заседание, ИСКАЛ то да Е СВЪРШИЛО ВЕЧЕ, затова и неговото НЕСЪЗНАВАНО ИСКАНЕ надвило СЪЗНАВАНИЯ КОНТРОЛ върху думите му и го накарало да произнесе думи, които СЪЗНАТЕЛНО по никакъв начин НЕ ИСКАЛ и НЕ ТРЯБВАЛО да произнесе.
Цитат с втори пример:
„Веднъж срещам в красивите наши Доломити две познати дами от Виена, пременени като туристки. Придружавам ги донякъде, като по пътя говорим за удоволствията, но и за трудностите на туризма. Едната от дамите признава, че развлечението си има някои неудобства, като ми каза:
„Вярно, никак не е приятно цял ден да маршируваш така под слънцето, а блузата и ризата ти да са просмукани от пот. Но после, като си отидеш ВГАЩИ и се преоблечеш...”
Очевидно като говореше за просмукването от пот дамата е имала намерение да бъде по-подробна, като спомене и гащите си освен блузата и ризата, но заради благоприличието гащите бяха спестени. Но пък избиха и се проявиха в думата ВГАЩИ, вместо ВКЪЩИ...”
Пример трети от ... книгата на Симеон Радев.
Изкушавам се да приведа и един неизвестен на Зигмунд Фройд пример, който си е жива класика за илюстрация на Фройдовете говорни грешки.
Когато детронираният княз Александър Батенберг бил върнат в Княжество България от Стефан Стамболов, посрещнали го в Русчук. Вечерта кметът Винаров дал банкет и му дръпнал следния тост:
„ВИЙ, г-н Стамболов, върнахте ПОЗОРА на България!”
/следва.../
Няма коментари:
Публикуване на коментар