Artist of the Week — Гергана Симеонова

Интервю на Яна Радилова с Гергана Симеонова

Гергана Симеонова

Занимавате се едновременно със стенопис и иконография. Кое Ви се струва по-голямо предизвикателство – да рисувате икони или да творите върху стени?

Занимавам се със стенопис, а това се практикува както върху преносими дъски, така и върху стените на православните храмове. Главен образ в православната иконография е Иисус Христос въплатеният син Божи. Самият Бог слиза на земята, сред хората, ражда се и се явява в човешки образ. Това историческо събитие е причина за иконопочитанието сред християните. Обазите и темите, които се изобразяват в/у иконите и в стенописите се препокриват, няма съществени разлики. Не мога да кажа кое е по-голямо предизвикателство- да рисуваш икона или стенопис. И при двете отговорността е голяма защото чрез образите художника може да внуши определено послание. При работата по една икона съсредоточаваме вниманието си върху една преносима плоскост.

Задържаме се по-дълго върху едно изображение на един или няколко образа. Иконата предоставя възможност за по-детайлно представяне на съотвeтния светец или момент от библейския разказ. Докато при стенописта архитектурата на сградата определя, а понякога дори и диктува композирането и подредбата на определените части от цялото. Макар и образите и сцените да са известни и да се повтарят в много църкви, размера, разположението , стила на изпълнение и основната идея се определят от особенностите на архитектурата, както и от предпочитанията на автора.

Кога започнахте да се интересувате от църковно изкуство?

От църковно изкуство започнах да се интересувам през 1995-96 година когато нарисувах първата си икона. Случайно ми попадна едно изображение на Св. Богородица вкъщи, което ме впечатли и реших да го нарисувам. Току-що бях завършила художественото училище за приложни изкуства в София и се готвех да кандидатствам в художествената академия. Малко по-късно мои приятели ме насочиха към православната литература. Открих един
нов, непознат свят на светци, отшелници, чудеса, вяра, любов и надежда. Така интересът ми към църковното изкуство нарастна и реших да се занимавам именно с това. През 1997г. кандидатствах и бях приета във Великотърновския yниверситет специалност иконография.

Различават ли се българските икони от тези в другите християнски страни? Може ли да се говори за национален облик на иконописта?

Първите икони в България се появяват с покръстването на българите. Те са правени от византийски художници според тогавашните закони. Постепенно и в България започват да се изписват икони за да заемат своите места в по- новите православни храмове. Те строго следват първообразите си. И днес в в България има много икони и стенописи, които са на високо художествено ниво и се ценят в цял свят. Върхов момет в развитието си Византийското изкуство / и в частност у нас/ достига през 14 век. След този разцвет художественото ниво спада. През Възраждането в България някои иконописци изучават занаята на иконописта в Света гора, където строго се
пазят традициите на това древно изкуство. Други учат в западни университети и донасят нови идеи, насоки и техники за работа.

Така в България се заражда и развива един нов стил, здраво стъпил на византийската традиция, но обогатен с нови идеи, с нова визия. Иконите вече не са сухи и с аскетични лица, а стават приветливи, загадъчно усмихнати. Бузите на лицата порозовяват, златният фон се заменя със син. По рамките на иконите и върху дрехите на светците разцъфват букети от пищни цветя. Художниците използват за модели хората , които ги заобикалят.. Иконите се променят и стават пищни, богато украсени, от тях лъха ведрост, жизнерадост и топлина.

Може би това е, което отличава българските икони през Възраждането, когато се развиват и утвърждават Тревненската , Самоковската и Банските школи.

Бихте ли изографисали църква в чужбина?

Да, бих се радвала да имам такава възможност. Обичам да пътувам, обичам предизвикателствата, а всяка неизписана църква е такова предизвикателство. Ще бъда щастлива да имам такова предизвикателство.

Църковното изкуство е един от факторите, които са съхранили българщината през вековете на османското владичество. Променило ли се е значението му днес, когато сме свободни?

Църковното изкуство е част от християнската религия. То обслужва идеите и приципите, обогатява и украсява храмовете, изпълва ги със смисъл и красота. Към църковните изкуства се отнасят стенописите и иконите – това са образите към които трябва да се стремим , от които се учим и на които подражаваме, песнопенията, които огласят храмовете и ни спомагат да възвишим душите си, дърворезбите, които обрамчват и поднасят иконите изграждайки една плоскост, на която са подредени светиите, а в центъра е Христос, който ни кани да се присъединим към тази общност, която грее със своите добродетели.

Църковната утвар – метални съдове, използвани в църковните служби. Християнските храмове са устроени така, че когато човек влезе вътре да попадне на едно свято място, образ на небесните селения, където всичко е светло красиво и изящно, където времето сякаш е спряло и това, което единствено има смисъл и значение е общението с Бога, който е пред теб, над теб и вътре в теб. Основна и крайна цел на Християнството е по пътя на добродетелите, на духовния живот в църквата, човек да достигне до обожение/ да се уподоби на Бог// , защото ние хората сме създадени по образ Божи. Във всеки от нас е заложен този образ и въпрос на желание и на труд е да вървим в тази посока. Мисля, че вярата в милосърдния Бог, този който вижда всичко и е навсякъде, от който е всичко на този свят. Тази вяра е крепила българския дух и самосъзнание в тежките години на робство. Заставайки пред иконата на Христос или Богородица българинът е виждал едиствените свои защитници и небесни закрилници. Вярвал е, че рано или късно Бог ще раздаде правда. И ето че чудото се случва и България е свободна. Една от най-важните борби на свободна България е за независима църква. Това говори за важността и значението, което е имала Църквата след освобождението, като стожер на българщината. Днес хората имат нужда повече от всякога от истинска права вяра, за да не губят смисъла на живота и посоката /която ни посочва Христос, гледайки ни кротко от иконите/. Тъй казва: – “Аз съм пътя и истината , и живота”, и който иска никога да не ожаднее, нека пие от живата вода.”

Има ли достатъчно добър пазар за икони в България?

Да, мисля че има добър пазар за икони, но най-вече на тези, които се правят чрез отпечатване или фабрично и са с по-ниска цена. Истинската рисувана икона се прави дълго време. Има много етапи в технологията на изработването и това отнема по-продължително време. Материалите също са скъпи и това ги оскъпява още повече. Това прави истинските ръчни изработени икони трудно продаваеми, освен ако не са изработени по поръчка за някой храм или дом.

Мислите ли, че църковното изкуство има бъдеще в страната ни?

Да, определено има бъдеще. Докато има православна църква, храмове и вярващ народ, ще има и църковно изкуство.

Колко време отнема изографисването на една църква?

Времето за изографисване на една църква се определя от няколко фактора: големината и / каква е площта за изографисване/, големината на екипа който ще работи т.е. колко души ще работят, и техниката на изписване. Времето може да е от няколко месеца до няколко години.

Имате ли си „любим” стенопис?

Имам не един ‘любим’ стенопис. Например “Слизане в Ада” от Кахрие джами в Истанбул. Любими са ми и
почти всички стенописи в Протатон на Света гора в столицата Калея. Също и стенописите в костницата на Бачковския манастир, Ангелът в Ротондата, “Свети Георги” в София. и др.

Имат ли иконите магическо въздействие върху хората?

Човек застава с вяра и благоговение пред иконата и съзерцавайки образа върху нея той осъществява контакт или влиза в разговор с Христос, Божията майка или друг светец. Излива душата си, споделя болката и надеждата си. Горещо благодари за божията закрила и за милосърдието към него и към всички хора. Така човек, изплаквайки болката си, се чувства по-спокоен и уверен, че над него бди едно висше същество, което го направлява и закриля. А когато вярата е много силна се случват и чудеса. Болни оздравяват, бездетни се сдобиват с дете и т.н.

Отразява ли се душата на твореца в изкуството му?

Според Зинаида Полименова в иконописта личността на твореца и неговата индивидуалност остават на заден план. Стотици години са се оформяли образите, които са били репродуцирани. Въпреки това индивидуалният художествен почерк, погледът и одухотвореността на образите си остават. Художникът оставя частица от себе си във всяка една творба.