Научен статут на дидактиката

Русенски университет
,,Ангел Кънчев”

РЕФЕРАТ
по:Дидактика

тема:
Научен статут на дидактиката.Съдържание и структура на съвременната дидактическа проблематика

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. За произхода на понятието ,,дидактика” и за научия статут на дидактиката
2. Предмет и функции на дидактиката
3. Място на дидактиката в системата на педагогическите науки
4. Задачи, съдържание и структура на дидактиката
5. Категории на дидактиката
6. Значение на дидактиката

1.За произхода на понятието ,,дидактика” и за научния статут на дидактиката

Терминът дидактика произлиза от гръцката дума ,,дидаско”,която означава ,,уча”. В древна Гърция наричали учителите ,,дидаскалос”, откъдето идва идва нашето ,,даскал”.В по-ново време Волфганг Ратке (1571-1635) за първи път нарича себе си дидактик, а Я. А. Коменски (1592-1670) въвежда термина дидактика , с което дава
обобщен израз на разбирането си за ,,изкуството да се обучават всички на всичко” и става изходен пункт за цялото по-нататъшно развитие на педагогическата наука през следващите столетия. Чешкия педагог полага основите на дидактиката като наука. Той озаглавява своето основно произведение ,,Велика дидактика” или ,,Универсално изкуство да се обучават всички на всичко”.С основание той се признава за основоположник на дидактиката.При това понятието ,,дидактика” се използва от него в широк смисъл- като изкуство не само да се обучава , а и да се възпитава. Неговата ,,пандидактика” включва всичко, което се отнася до възпитанието и обучението, което впоследствие се обособява като предмет на класическата педагогика.За Коменски обучението е изкуство, което не е било познато в миналото и ,, научните знания в онова време са били препълнени с мъка и гнет, със заблуждения и грешки”.Това разбиране на класика на педагогиката преди, а и в по-ново време мнозина автори отнасят и към самата дидактика, разглеждайки я като изкуство или като наука и изкуство едновременно.Така се допуска грешка – явлението обучение се отъждествява с науката за него. М Андреев изтъква, че ,,дидактиката има статут на наука и не може да се разглежда като изкуство”. Понякога е възможно да се позтигнат добри постижения в процеса на обучението, без да са налице задълбочени познания за неговата същност. От друга страна , съвършеното владеене на теорията е необходима предпоставка , за да може учителят да проявява творчество, но нейното практическо приложение зависи от редица обективни и субективни фактори и условия, които оказват влияние върху реалния процес на обучение. Някои автори (П. Цонев, О. Вилман, П. Ф. Каптерев и други) разглеждат дидактиката само като теория на образованието, а други (Б. П. Есипов, Ш. И. Ганелин, Н. А. Сорокин, Ив. Матев) я разглеждат като теория на обучението и образованието.А някои само като теория на обучението (Хр. Николов, М. Андреев и други).М. А. Данилов пише в една от последните си публикации по повод определението на дидактиката: ,,Предмет на дидактиката е процесът на образованието и обучението,които са тясно свързани с възпитанието и са негова органична част.”
Най-често авторите , които определят дидактиката като теория на обучението или на образованието (или и двете заедно) , разбират под понятието ,,теория” доказани хипотези , положителни педагогически 
истини , а също така и ,,учение”, ,,наука” , основни научни постижения, върху които се изгражда човешката дейност.Усвояването на тези научни постижения е важна предпоставка за успешно обучение.Още Квинтилиан пише: ,, Аз ... смятам ,че всяко нещо, с което ораторът може да постигне съвършенство, съвсем не е чуждо на ораторското изкуство и че не може да се постигне съвършенство в никоя област , ако по-напред не се усвоят нейните основни положения.” Той отделя особенно внимание на правилата и теориите , с помощта на които трябва да се обучава ораторът, без да пропусне да отбележи:,, Преди всичко трябва да се каже , че никаква стойност нямат правилата и теориите , ако природата не ги подкрепя.За този , комуто ще липсва природна дарба , моят труд ще бъде толкова полезен, колкото книгите по земеделие - за неплодоредните земи.”
Постепенно през последното столетие се утвърждава схващането, че педагогиката е родово, а дидактиката – видово понятие.За Й. Ф. Хербарт 
и неговите последователи дидактиката е преди всичко теория за преподаването, която има за задача да анализира действията на учителя, ръководещ процеса на овладяване на учебния материал от учениците.
Обучението е твърде сложен обект за изследване , защото има много страни и аспекти, които обособяват предмета на различни науки и изискват сътрудничеството им.Нито една наука освен дидактиката не изследва обучението като цялостно явление , което се конструира предварително и се реализира системно и организирано във функционално-технологически план. Поради тази причина В. Окон определя дидактиката като ,,наука за всяко обучение и учение”. Тя има силно операционализирана насоченост.
Ориентацията към по-широките определения на дидактката, които включват закономерностите и категориите на учебно-възпитателната дейност в условията на обучението в тяхното единство, не е необоснована, но може да породи големи недоразумения при разграничаването на предмета на дидактиката и този на теорията на възпитанието.Ето защо е по-приемливо определението на дидактиката като интегративна наука за обучението и учението като негова съставна част.От обучението като обект за изследване обаче дидактиката извежда на преден план най-същественото отношение , което отразява неговата цялост – отношението между преподаването и ученето, и го обособява като свой специфичен предмет , който не се покрива с предмета на нито една наука, която има отношение към обучението, но не е педагогиката.
Да се разкрие научния статут на дидактиката- това означава да се даде отговор на въпросите:Какво представлява дидактиката? Как е възникнала и как се е развила? Какъв е нейният предмет? Кои са найните основни задачи? Какви методи използва тази наука? Какво е мястото на дидактиката в системата на педагогическите науки? Какви са връзките й с другите науки? Какви са перспективите за бъдещето на тази наука?

2. Предмет и функции на дидактиката
Определянето на предмета на дидактиката е важен теоретико-методологически проблем. Това не е толкова лека задача. Заслуга за отдиференцирането на предмета на дидактиката от предмета на сродните й науки има В. В. Краевски. Той подчертава две основни положения в гносеологията: 1. за ограническото единство между теорията и практиката и 2. за активния характер на познавателния процес. Дидактиката изпълнява функцията не само да отразява практиката на обучението , а и да й влияе, научно да я обосновава и прогнозира, да съдейства за нейното усъвършенстване и преобразуване. Понятието ,,предмет” е свързано с понятието ,,обект” , но те не са тъждествени. Понятието ,,обект” на науката е по-широко. Границите на предмета на науката се определят от степента на развитие на научното знание и на практиката. А обект на научното познание може да бъде всичко , което по-рано не е изучавано- природата, обществото и човекът в тяхната взаимна връзка и единство. Предмета на научното познание характеризира начина на изучаване на един или друг обект от позициите на определената наука. Той свързва субекта и обекта на изследване , като отразява начина на ,,виждане” на обекта от изследователя. Именно поради това в един и същ обект представителите н различни науки отделят различни страни, връзки и отношения.
В някои трудове и пособия по педагогика и дидактика предметът на дидактиката се разкрива в най-общ план: ,,предметът на дидактиката е съдържанието на образованието (какво да се учи) и организацията на обучението (как да се учи). Този предмет се определя така: 
1.Дидактиката определя същността и задачите на обучението.
2.Дидактиката изследва педагогическите основи на съдърьанието на училищното образование.
3.Тя изучава закономерностите на познавателната дейност на учащите се и пътищата за повищаване на развиващите функции на тази дейност в процеса на формиране на личността.
4.Дидактиката разработва системата на общопедагогическите методи на обучение и условията за най-ефективното им приложение.
5.Тя разработва и усъвършенства организационните форми на учебната работа в училище.
Това е обектната сфера, към която са насочени дидактическите изследвания. Обучението обаче е обект на изучаване и от другите науки: псохология, физиология, кибернетика, училищна хигиена и различни частни методики. В обучението действат не само дидактически, а и редица други закономерности: психологически, физиологически, кибернетически. За да се определи предметът на дидактиката, не е достатъчно само да се посочи какво изучава тя. Нужно е нейния предмет да се разграничи от предмета на другите науки, които също имат за обект обучението. Това изисква да се разкрие спецификата на дидактическия подход към обучението, ролята на дидактиката за научното обосноваване на обучението.
...