София става втори Рим

23.08.2011


До края на месеца приключват разкопките под „Мария Луиза”

През 2013 г. се разхождаме по улиците на древна Сердика.


София влиза в конкуренция с античния Ефес, Помпей, Атина и древния форум на Рим, защото след 2013 г. и ние ще можем да се разхождаме по улиците на древна Сердика. Досега нямахме възможност да стъпваме по каменните блокове на кардото и декумануса (както римляните са наричали главната улица на града и нейните перпендикулярни пресечки), защото те бяха затрупани под дебел слой земя и се намираха на метри под нивото на главните артерии на столицата. Но заради строежа на метростанциите под бул. “Мария Луиза” бяха изринати тонове пръст и под тях се откри чудно невиждана гледка – цял квартал от жилищни сгради, баня, стъкларска работилница и църква. Сред тях сякаш още отекват стъпките на император Константин І Велики (280-337 г. сл. Хр.) и на знатните сановници от римския град, пише Монитор.

Самият дворец на император Константин, който обичал да казва: „Сердика е моят Рим” е малко по на юг – учените предполагат, че се намира под черквата „Св. Неделя”. Този велик римски владетел многократно е отсядал в града заедно със своята многобройна свита и дълго се е колебаел дали да не пренесе столицата на римската империя в Сердика. Все пак надделява стратегическото местоположение на Босфора.
Водени от любопитството да разберем с какво толкова древна Сердика е впечатлила Константин І Велики, се отправяме към ЦУМ и малко след църквата „Св. Петка Самарджийска” слизаме на дълбочина 5 м под нивото на бул. „Мария Луиза”. И... ахваме от изненада. Докъдето ни стигат очите виждаме старинни сгради. Направо не е за вярване. Доста гъсто застроени, със солидни каменни стени, идеално подредени. Намираме се в подземен тунел, широк над 20 метра, с дължина поне 100 м, който се намира точно под „Мария Луиза” в отсечката „Св. Петка Самарджийска” - Халите. Гледката е невероятна! Оценяваме мащабите на древния град, след като нашият гид от „Метрополитен” Ангел Тулешков ни обяснява, че това е незначителна част от Сердика, само някакви си 10%. „На това място се е намирал ВИП кварталът на древна Сердика. Той е бил в съседство с двореца на Константин, около който се разполагали обществените сгради. А тук откриваме само жилищни постройки”, допълва го главният археолог на обекта Марио Николов.
Разкопките под „Мария Луиза” са уникални не само с размаха си, но и с темповете, с които работят археолозите. За разлика от такива културно-исторически центрове като Ефес, Хиераполис и Рим, които разкриват тайните си след десетилетия къртовски труд, ние сме постигнали този резултат само за 2 години. Удивително! Направо уникално постижение. Този рекорд е постигнат с цената на 10-12-часов работен ден. В момента заварваме 60-ината работници, които копаят руините „само” по 10 часа на ден, на две смени. Да, на такова темпо би завидял и Сталин, споменът за когото ни навяват околните сгради на бившия Партиен дом, сегашния Министерски съвет и Президентството. Но да не се отклоняваме от темата.

В тунела под „Мария Луиза” археолозите са открили 10-ина сгради, разположени в пресечките на няколко улици. На размерите дори на една от тях би завидял всеки новобогаташ – тя е с площ 1000 кв. м, има 9 стаи. Разполага със собствен вътрешен двор, който бил закрит за външните погледи, но вътре бил отворен към небето и пълен с цветя. Домът явно е принадлежал на богаташ, защото има собствена баня. Зидовете са доста солидни - ширината им е 65-70 см. Къщата е разположена между три улици и е от V-VІ в., посочва Марио Николов.
Съседната сграда обаче е по-интересна за археолозите, защото в нея откриват мозайка. Нейният собственик е застлал пода с геометрични мотиви – плетеници, розетки, елипси. Каменната настилка е изработена във вид на няколко пана в орнаментика, типична за ІV - ранния V век, разяснява г-н Николов. После те откриват още една къща с мозайка.
В края на древната улица разкопвачите се натъкват на стъклена работилница, която има голяма научна стойност, продължава археологът. Такива работилници не се строят в очертанията на града, а извън него и затова този случай е много рядък. Интересен е и оловният водопровод на града, който обикновено е бил керамичен. Останките от глинени съдове, железни принадлежности и другите находки, открити при разкопките, са типични за ежедневието от онова време.
В момента не можем да видим градската улица в пълния й блясък, защото археолозите са демонтирали 108 камъка от декумануса, продължава Ангел Тулешков от „Метрополитен”. Те ще бъдат върнати по местата им през септември. Тогава в общи линии приключва работата на археолозите, а грандиозният обект минава под шапката на Министерството на културата, който става негов главен инвеститор. Културното ведомство ще има грижата да извърши реставрацията и консервацията на жилищния квартал и да го направи достъпен за посещение за гражданите. Крайният срок е 2013 г.
Как ще можем да разгледаме в бъдеще цялото това богатство?
ВИП улицата на древна Сердика ще бъде достъпна от няколко подхода, казва Ангел Тулешков. На мястото на стария паркинг пред ЦУМ ще има пешеходна зона, от която ще може да се слиза към разкопките. Отделно те ще се виждат и от подлезите на метростанциите откъм „Св. Неделя” и Халите. „Когато хората се качат на ескаваторите, с които ще се спускат на 27 метра дълбочина под земята към станцията на метрото, те ще могат да виждат останките от древния град през стъклена стена”, добавя още той.
Най-запалените, ще могат да слязат като нас 5 м под земята в 100-метровия тунел и да се разхождат по дължината му върху стъклени пасарелки (висящи пешеходни мостчета). Оттам директно ще могат да отидат в съседната част на древния град, която се намира при днешното Ларго, сключено между Президентството и МС. Там е другата, перпендикулярна улица на Древна Сердика, която обаче е значително по-лошо запазена заради строителството на ЦУМ и Партийния дом през 50-те години на ХХ век.