Идиотизъм е да питаш защо са ни магистрали


С писателя и драматурга Христо БОЙЧЕВ разговаря Таня Джоева

- Г-н Бойчев, минаха цели 15 години, откакто заедно с Иван Кулеков се кандидатирахте за президент и вицепрезидент. Да си признаем, още помним политическото ви шоу, знака с трите пръста нагоре, лозунга “Шъ съ оправим”. Днес обаче вие нямате желание да участвате отново в подобна провокация. Защо?

- С кого? Кулеков отиде при Кунева - нека се водят там взаимно, докъдето стигнат... И знакът с трите пръста беше негов, аз не съм обещавал, че ще се оправим. Все още не е сигурно дали няма да съм кандидат. Бойко Борисов каза, че кандидатът му щял да бъде надпартиен интелектуалец, а аз отговарям на тази характеристика. И народът ме обича за разлика от Кулеков. И Веско Маринов ще удари едно рамо, съграждани сме. И току-виж станало. По-зле няма да бъде от всички досега със сигурност. Пък тогава ще видим дали здравата ръка била липса на интелект...

- Има ли нужда политическият ни елит да се огледа отново в една талантлива пародия?

- Няма вече нужда от пародия. По-голяма пародия от нашата реалност няма. По-фрапираща пародия на съд от нашия има ли? Такова падение не е било, особено последното решение за “Лукойл”. И това ако не е двоен стандарт... А Васко Кеца го направиха на пет пари за 5000 лева данък...

- Ако допуснем, че днес се кандидатирате за президент, какво ще обещаете на електората? Спортна зала, музей, магистрала?

- Ще обещая да уволня Първанов. И това сигурно ще стане без мене, докато уволнението на Борисов е съмнително, както се закани един колега кандидат. Колега, бих му казал, ти където отиваш - аз оттам се връщам.

- В една от популярните ви пиеси “Оркестър Титаник” ваш герой казва: “Животът е оne-man show (б. р. - моноспектакъл), докато се чува оркестърът на “Титаник”. Тази констатация днес май е по-валидна отвсякога...

- Днес и държавата ни е оne-man show. Преди беше пък tree-man-show. Но предпочитам първия вариант пред алтернативите, докато законът вземе връх. Между впрочем без one-man нищо не става никъде. Дори и САЩ като такива, каквито са днес, ги създаде един one man на име Ейбрахам Линкълн.

- А вие имате ли усещането, че потъваме, докато ни развличат?

- Че кой ни развлича? Кое е забавното? Присъдите на съда? Хонорарът на Доган? Кандидатурата на Алексей - тоя номер го знаем вече от Лупи (б. р. - Александър Томов). Той така многократно се кандидатираше за политически чадър, за да отлага делата за “Кремиковци”.

- В същата пиеса срещаме и друго прозрение: “Целият свят е “Титаник” и всички хора сме пътници. Единственото бягство е илюзията.” Не си ли създадохме българите през последните години твърде много напразни илюзии?

- Защо в последните години? Да не би в предните години някой да е сбъдвал илюзиите ни? Но полека-лека мърда нещо...В Евросъюза сме, поне има кой да каже, че в съда проблемът не е само в доказателствата. Симеон Втори и той допринесе нещо - извади на бял свят Бойко Борисов. Малко разнообразие все пак след интелектуалците от АОНСУ. Поне му се разбира за какво говори.

- Преди 15 г. политическият пиар не бе така масов. Сега кой е най-талантливият актьор на политическата сцена и как си обяснявате успеха му?

- За успеха на актьора според Станиславски има само една тайна - да вярва в това, което говори. Само тогава и публиката му вярва. И най-важното е да го разбират, като говори.

- Политическите илюзионисти в България често ни качват на влак, който не знаем накъде пътува. Сега пак ли се движим без посока?

- Все още не се движим, господа съдебни заседатели, както би казал Остап Бендер. И така вече двадесет години. Ако съдът даде зелена светлина, тогава ще ви кажа накъде се движим. Но има илюзионисти, за които със сигурност се знае накъде ще ни подкарат, защото вече ни возиха...

- Защо все подминаваме Европа, макар уж да е ясно, че сме се запътили натам?

- Този въпрос Брюксел го отправи към съдебната система. Обаче не е тя виновна. Корупцията в съда е толкова, колкото позволява законът. А той позволява много. Не точно “позволява”, а дава възможност... Презумпцията на Луканов, ако помните, беше: “По-добре 100 виновни на свобода, отколкото един невинен в затвора.” Първото поне се случи. Виновните не само са на свобода, а са и най-богати. По ирония на съдбата и Лукановият поръчител е на свобода. На това му се казва “възмездие свише”.

- “Светът започва с писането” се казва във ваша пиеса. С други думи, Господ е създал света, пишейки. Имаме ли българите проблем да го разчетем обаче този свят?

- Светът, към който сме тръгнали, пише на латиница . Може би проблемът е в кирилицата и не можем да разчетем правилата на този свят. Нито ние, нито руснаците. Кирилските правила не са като латинските. Понеже тук непременно ще се появи някой популист идиот да твърди, че съм против кирилицата, обяснявам само за идиотите, че това което казах е метафора.

- Традиционно ви представят като най-поставяния в чужбина български драматург. Защо зад граница ви разбират и ви се радват повече?

- Никой не е пророк в родината си, а най-малко пък в София. Впрочем едва ли има по-игран драматург от мен и в България. Всички театри са играли пиесите ми, а някои по два пъти. В края на краищата театрите у нас са само 40, а в Европа - 400. Като изиграят всичките театри в Европа пиесите ми - и те ще спрат.

- Къде и кои ваши пиеси се играят в момента тук?

- Никъде не се играе нищо мое тук в момента, но се е играло достатъчно. Нека играят и други български автори. Но не играят български за съжаление... А и не сме толкова много.

- Завистта ли е проклятието на българина?

- Завистта и идиотизмът. Идиот идва от гръцкото идиотис, което ще рече “частно лице”, по-точно човек, който не вижда обществения механизъм, а само прекия си интерес в момента. Идиотизъм в този смисъл на думата е да питаш защо са ни магистрали? Както, да кажем, чалга фенките в гимназията питат защо им е да знаят кои са Лермонтов и Бетовен? На тях наистина не им е нужно това, но голямата култура и голямата икономика нямат нищо общо с чалгата.

- В свое интервю споменавате, че България е “духовна провинция”. Бихте ли описали най-характерните черти на този духовен провинциализъм? Къде го виждате и можем ли да го преодолеем?

- Белезите са чалга като стил на живот. Политическа и медийна пошлост, плоски шоута, латино и турски сериали, публични хомо и хетеро изяви и т. н. Другата крайност пък е в театъра - да се правиш на западняк с гей естетика, че е по-ефектно. Ефектно, но вторично - хората вече го направиха.

- Да речем, че трябва да представите България на свой гост от чужбина. Как ще го направите? С какво ще се похвалите, къде ще го заведете?

- Ще го заведа на Бузлуджа на 1 август. И като види там 40 000 души, ще му се изяснят много неща: и за материала, и за идеалите, и за безкрайния преход. Това е реалността за съжаление. И материалът. Това останахме тука: утописти социалисти и дървени философи.

- Културният министър Вежди Рашидов пожела от алкохолна да станем културна дестинация. Ако запретнем ръкави, откъде препоръчвате да започнем, за да направим промяната?

- Да започнем най-напред от тези, които я направиха алкохолна дестинация. Осирането на морето почна, когато продадоха хотелите заедно със земята около тях. Стана по времето на Костов. Кой се налапа тогава - не знам, но оттам тръгна и няма връщане 50 години напред. Та оттам да започнем, за да няма рецидиви в бъдеще. А за идеята на Рашидов - това е шансът на България. Лесните дестинации ги заеха отдавна. Даже в секс туризма сме един битак след Тайланд.

- Вие изнесохте творчеството си зад граница. Расте и броят на българите, които напускат страната. Дали ще се върнат, ако се оправим...

- Дали ще се върнат, ако се оправим ли? Не, защото това няма да се случи през техния живот. Но съм оптимист.

Визитка

Христо Бойчев е роден през 1950 г. в село Орловец, Великотърновско.

През 1996 г. води пародийна кампания като кандидат-президент заедно с Иван Кулеков. Днес се шегува, че се надява да е кандидатът за президент на ГЕРБ.

Завършва инженерство през 1974 г. и 10 г. работи като стопански ръководител.

Учи театрознание във ВИТИЗ, отличен е като “Драматург на годината” през 1989 г.

През 1997 г. пиесата му “Полковникът птица” получава наградата на Британския съвет.

Творбите му се играят в 40 държави на 5 континента. Най-крайни точки: Сахалин, Нова Зеландия, Нурилският заполярен театър и Южна Африка

Няма коментари:

Публикуване на коментар