Мая Ангелова

Орловец е малко село между Русе и Велико Търново. Когато бях малка тук имаше близо хиляда човека – застаряващи власи, турци и българи, раждащи сякаш като старозаветните старци и старици. В преклонна възраст от кирпичените утроби на старите къщи излизаха цели сюрии мургави дечурлига, скупчваха се около гераните, висваха по върбите, започваха да гризат неузрелите орехи още през юли, събираха коприва, варяха костенурки и охлюви, а когато изяждаха всичко наоколо, изчезваха по големите градове. Родителите ми ме водеха тук няколко пъти в годината, баба слагаше голямата тенджера и се събирахме в лятната кухня, постлана с кахлени плочици.
Оттатък улицата живееше може би единственото истинско циганско семейство, което не се власееше или турчееше. Нели беше деветгодишна, трето дете на деветдесетгодишната Зекишца. Те и двете сега, трийсет години по-късно, са си на същата възраст. Тайната на Зекишцините години си е загадка за мен. Всеки път, когато спре коня си, слезе и ме прекръсти с наплюнчен палец през челото, аз забелязвам дълбоките бръчки, разделящи мургавата ивица под забрадката й на четири успоредни, непроменящи се с времето, пътеки.

С Нели нещата бяха по-различни, по-ясни и обясними. В края на деветата си година детето умря от рак в детското онкоотделение на Търновската болница, на една пряка от дома ни. В предпоследната година от живота си тя ме научи на първите 17 букви от азбуката. Две седмици, ден след ден, се качвахме на козирката над входната порта и Нели ми подаряваше по една голяма нощна пеперуда, като награда за научената буква. Бях на пет години, пеперудата стоеше като брошка върху блузата ми почти през целия следобед и винаги отлиташе малко след като забравя за нея. И сега, толкова години и толкова букви по-късно, не спирам да се чудя как самоукото момиченце, което поради болестта си не ходеше на училище, ме преведе през първите седемнадесет стъпки към днешния ден и към днешния лист, към който нямам какво друго да прибавя.

http://www.public-republic.com/magazine/2011/08/75591.php#more-75591

Няма коментари:

Публикуване на коментар