Вирусите на носталгията по соца

Труд



“Островът на свободата...” - наскоро слухът ми улови това клише отпреди двайсет години и се загледах в екрана. Някаква новина от Куба. Добре, Куба е остров, но защо още журналисти и телевизионни говорители го наричат “на свободата”? Не съм чул някой да бяга натам, за да намери свобода, а напротив - кубинците плуват към Флорида - с лодки, със салове, даже с автомобилни гуми...

И доста хора потънаха в тия 160 километра през морето, повече жертви, отколкото край Берлинската стена.

Всъщност новината бе за българска певица, която пяла в хаванската зала “Карл Маркс” в чест на рождения ден на Фидел Кастро. Била единствена от Европа - и това бе съобщено с гордост. А дали е за гордост? После се обади и самата певица. На въпрос от студиото има ли в Куба някакви промени, след като властта там бе прехвърлена “по братски” от единия брат на другия, нашата естрадна звезда изпъшка: “Ох, дано да няма промени като в България!”...

Обяснимо е защо тази певица не можа да заобича промените у нас. Те й отнеха привилегиите които имаше като снаха на висш политбюровец...

Но защо и сред обикновените хора още тлее като въглен носталгията по соца?... И току припламне, та вдигне пушек. “Едно време какъв типов хляб имаше!” - ще рече лелка на приятелката си пред щанда за хляб, където сега има поне трийсет вида. Но тя помни оня типов, социалистическия, който струваше петнайсет стотинки. А е забравила, че тогава освен два вида хляб - бял и типов, имаше още два - топъл и вчерашен. Топлият се свършваше рано сутрин. “А какви кренвирши имаше, о, Пепи!” - ще й отвърне нейната приятелка и връстничка в стила на оная ретрореклама.... И двете ще въздъхнат по соцкренвирша, без да си спомнят, че тогава хората чакаха на опашка, за да “пуснат” някакви колбаси. И когато “пускаха” наденица, нямаше шунка. И обратното.

За руска кола се чакаше петнайсет години, за цветен телевизор се редяха по цели нощи и правеха списъци...

Но такива спомени носталгията по “онова време” е изтрила от файловете си. Тя си има няколко твърди камъка, на които стъпва: държавата даваше работа, даваше сигурност, образованието беше безплатно, здравеопазване също, всички ходехме на море...

И е безсмислено да подкопаваш тия камъни със словесни аргументи като: няма безплатни обеди (образование, здравеопазване, почивки), тия неща не са падали от небето, а народът пак ги е плащал с данъците си... Както е плащал за скъпите и неефективни заводи, работили на загуба, но давали заплати на класата хегемон.

Да бяха бъбречни тия камъни, медицината да ги разбие, но когато идеологическите натрупвания са бетонирани в главите и с канго няма да стане... В другите бивши соцстрани отдавна спряха да въздишат по миналото и си гледат настоящето, а у нас седим, гледаме настоящето и въздишаме по миналото.

И по неговите символи... Затова беше бурно възмущението към цветната шега с армейския съветския паметник. Затова Димитровград, сивият резерват на сталинския барок, бе обявен за архитектурното постижение на 20-и век от зрителите на БНТ. А пък 9 септември стана дата на столетието.

Сега чета, че предстои голямо честване на 100-годишнината на Тодор Живков. Празненства в родния му Правец с участието на политици, бизнесмени, историци...Бивши и настоящи соцлидери ще славят Живковото време. Ще бъде открита изложба с подаръците на Първия. Дали сред тях ще е оная сачма - от Българския чадър, улучила писателя Георги Марков пак на същата дата - 7 септември. Като специален подарък за Живков от спецслужбите...

Може ли в източните провинции на Германия да има честване на годишнина на Хонекер? А в Полша - на Герек? В Чехия - на Хусак? Пак ще удивим Европата като единствените, дето носят цветя и венци на диктатора си, който ги е яхал толкова години. И го честваме не приживе и задължително - като в Куба, а доста години след смъртта му и доброволно.

Хайде, да ги оставим европейците, а какво да обясним на младите за епохата на Живков? Учебниците по история още величаят 9 септември и социалистическото строителство, в христоматиите по литература още препускат червени ескадрони и за вярата бронебойни патрони няма открити... А пък устните разкази на баби и дядовци най-лесно заразяват внуците без имунитет с вируса на носталгията.

Опитах да имунизирам един младеж с виц за социализма.

Човек споделя:

- Отварям хладилника,какво ли няма там?... И салам няма, и сирене няма, и масло няма... Поглеждам глобуса, къде ли не съм бил?... И в Щатите не съм бил, и във Франция, даже в Сърбия не съм бил... А като видя имената на фирмите, че то всичко ТЕХНО... ТЕХНОекспорт... ТЕХНОимпорт... ТЕХНОимпекс...

Вместо да се засмее, младият човек се умисли. И рече: И сега всичко е ТЕХНО... ТЕХНОполис... ТЕХНОмаркет... ТЕХНОсвят!

Михаил ВЕШИМ

1 коментар:

  1. За социализЪма съжаляват единствено мързеливите, некадърните и тези, които имат някакви умствени увреждания. Щом толкова им харесва соца, да бягат на Острова на "свободата" където "Животът е Кубав", както пее метресата на Кастро. Кубав е, кило ориз и кило фасул на месец с купони - това е социализЪмът. Какъвто беше и нашият - евтин хляб, с който хората си хранеха животните, а после празни рафтове, купонна система, режим на тока и 10 милиарда външен дълг. Аман от червени идиоти !

    ОтговорИзтриване