Проучват селище от разцвета на праисторическата цивилизация

Пламен ГЕОРГИЕВ

Четвърти археологически сезон поред продължи през това лято проучването на селищната могила край село Иваново, община Върбица, която се датира към средата на петото хилядолетие преди Христа. В продължение на 16 дни бяха реализирани теренни разкопки, които се финансираха от Регионалния исторически музей в Шумен.

Екипът документира поредното си разкритие на обекта.

„Имаме и договорено финансиране от община Върбица, което ще има за цел да покрие разходите по експертизи, за да могат специалистите да направят анализ на материалите“, сподели вчера ръководителят на обекта гл. ас. д-р Светлана Венелинова, която е завеждащ отдел „Праистория“ в РИМ. Консултант на теренните проучвания е Явор Бояджиев от Националния археологически институт и музей при Българската академия на науките в София. В екипа, който участва в разкопките, бяха включени магистри по археология от Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и от Великотърновския университет „Свети свети Кирил и Методий“, както и общи работници. „През това лято разчитахме и на елитната висококвалифицирана работна ръка на наши колеги в музея, сред които се изявиха Валентин Вълчев, Нено Ненов и Сунай Алиев“, отбеляза гл. ас. д-р Светлана Венелинова. „Въз основа на геофизиката на обекта, която през миналата година беше направена от археолога Петър Зидаров от Нов български университет, имахме представа за това какво е разположението на жилищата в древните пластове – обясни тя. – Това ни помогна да преценим кои са приоритетните места за проучване през тази година.“

Намерена е част от керамичен съд.

В рамките на тези 16 дни екипът е успял да проучи частично две жилища, които не са съществували паралелно, а в различни етапи от живота в праисторическото селище.
„В по-ранното жилище открихме ситуация, която е впечатляваща – разказва ръководителят на обекта гл. ас. д-р Светлана Венелинова. – На пода е била поставена рогозка, като от размитата дървесина са запазени следи в глинестата пръст. Над рогозката е посипан „килим“, т. е. пласт – около 20 см дебел, съставен от огромно количество животински кости, керамични фрагменти и най-впечатляващото, което сме открили – шест каменни миниатюрни теслички, както и две фрагментирани длета, които са за много фина обработка. Този тип инструменти са използвани в малко по-късни времена при ювелирството – за изработка на бижута. Но тъй като металът все още не е бил познат на жителите на това селище, за нас е

истинска загадка

за какво точно са използвани тези инструменти? Прави впечатление, че те са концентрирани в значително количество върху една ограничена площ – приблизително 2 на 2 метра. Паралелно с тях бяха открити 16 миниатюрни рогови брадви, чиято употреба също поставя много въпроси. Освен това бяха открити нови три фрагментирани керамични модела на жилища, с което колекцията на модели на жилища на могилата вече наброява около петдесет екземпляра!

Редица от дупки на коловете, на която се крепяла междинната стена в масивното жилище. Снимки Личен архив

До този момент никъде на Балканите, в нито един обект от праисторическата епоха, не е открито толкова огромно количество керамични модели на жилища. А и като се има предвид, че в нашата могила все още е проучен нищожно малък участък… Една от най-интересните находки, открити през този сезон, е керамичният култов идол – богато орнаментиран, открит в същия този пласт, за който говорих. Единствено подобни предмети има намерени при село Овчарово, Търговищко, където могилата е проучвана преди десетилетия от настоящия академик Хенриета Тодорова. Според нея, този тип предмети представляват един умален образ на висок, вероятно дървен, стълб, издигнат от хората в селището, за да извършват жертвоприношения. По отношение на този пласт в това жилище, за да кажем със сигурност какво точно представлява, се налагат множество лабораторни изследвания на откритите материали. Наличието на предмети, свързани с култа, с обреда, поставят под въпрос какво е било предназначението на миниатюрните рогови брадви? Дали те са имали практическа употреба или също могат да се разглеждат като предмети на култа. Животинските кости ще бъдат подложени на прецизен палеозоологически анализ от проф. Лазар Нинов от НАИМ при БАН. Наред с животинските кости бе открита и една човешка челюст. Тя ще бъде изследвана от Института по антропология в София, като се надяваме анализът да ни даде още информация какво търси тя сред тези находки. Анализ на дървения палеоботанически материал ще бъде направен от проф. Цветана Попова от НАИМ при БАН. На кремъчните артефакти ще бъде направен трасологически анализ от доц. Мария Гюрева от НАИМ при БАН, според който ние ще преценим доколко те са служили за обработка на кожа или може би на дърво. Реставрацията на керамичните съдове ще бъде направена от нашия керамик-реставратор в РИМ Нина Деянова, като огледът на фрагментите ще покаже дали става въпрос за няколко ритуално счупени съда или за употреба на вече натрошени съдове. Нашата работна теза е, че това жилище, което сме открили, е представлявало работилница за производство на култови предмети, а защо не и на дърворезба? Такъв тип

предмети на изкуството

- от дърворезба, до нас не могат да достигнат, въпреки че условията на разкопаната селищна могила благоприятстват за съхранението на дърво. Нашите доводи са свързани, от една страна, с голямото количество на дървен материал, който ние откриваме повсеместно на могилата, и значителната концентрация върху малка площ на каменни инструменти, свързани с фината обработка на материали, а защо не и дърво?… По-късното жилище, което открихме, датира от финала на съществуването на селището. В него са запечатани следите от начина, по който е преустановило съществуването си селището при село Иваново с масивен пожар. Според геофизичното проучване, това жилище е огромно по своите размери, разположено в централната част на селището, където обикновено са се намирали жилищата на хората с по-висок обществен статут. Малката площ, върху която беше разкрито жилището, ни дава основание да предполагаме, че то е било масивна сграда, вероятно на два етажа. Този тип сгради не са изключение в онази епоха, но до момента има проучени само няколко такива в други обекти. Предположението, че е масивно жилището, идва от факта, че беше разкрита основата на междинна стена, съставена от дупки от колове, които са впечатляващи. Дупките са с огромен диаметър – около 35 см, с дълбочина до 70 см, оформящи редица, в която те са гъсто разположени една до друга и допълнително укрепени с късове горели мазилки от вече разрушени сгради. Надяваме се, при бъдещите проучвания да бъдат разкрити върху по-голяма площ и двете жилища. Допускаме, че последният етап на селището датира от началото на късния халколит, като плавно, без прекъсвания, животът на могилата е продължил близо 350 години – започнал от периода на ранния халколит, преминал през целия среден халколит, като селището е било вероятно унищожено в началото на късния халколит. Това показва, че селището е съществувало в периода на апогея на праисторическата цивилизация! В научните среди петото хилядолетие преди Христа най-образно се нарича

„Златното пето хилядолетие“,

тъй като тогава праисторическата цивилизация достига най-върховните си постижения – като утвърдена обществена структура, наличие на укрепени селища, развитие на изкуства и култура под формата на значително разнообразие в керамичната и костената пластика, огромно разнообразие от форми и украса върху керамичните съдове, които по това време вероятно вече са били изработвани на грънчарско колело… В северната част на могилата беше направен втори сондаж, който е разположен на около 10 метра от миналогодишния сондаж. С първия сондаж установихме, че селището е било обградено от висока палисада (дървено-глинена стена) и ров, пълен с вода. Тъй като оттук минават подпочвени води, не успяхме да установим размерите на рова колко е бил дълбок и как е изглеждал на ширина. Това беше нашата задача с втория сондаж през тази година, който направихме на по-високо място. Нашата работна теза е, че на някои места местното население е използвало естествения терен и неговите особености – високата заблатеност като естествена защита и поради тази причина ровът се „губи“ на места.“
Като обобщение гл. ас. д-р Светлана Венелинова заяви, че селището при Иваново вероятно е било специализиран център в производството на култови модели на жилища и на рогови оръдия.