За Варна


Варна е град в Североизточна България, център на едноименните община и област. В него живее около 5% от населението на страната[1]. Град Варна е на трето място по население в България, като към 1 февруари 2011 година жителите на града са 334 870 /окончателни данни/. Населението на агломерацията е 475 074 души[2].
На територията на града са разположени централите на институции като държавната агенция „Морска администрация” и Адмиралтейството на Българската армия. Варна е голям културен център с развит морски туризъм и изходна точка за много курорти по Северното Черноморие. В рамките на града, в район Приморски, в съседство с морето, се намира резиденция Евксиноград, която е седалище на министерския съвет на България през летните месеци, както и на президентството.
Във Варна се провеждат множество културни мероприятия, сред които международният театрален фестивал „Варненско лято “, международният музикален фестивал „Варненско лято“, международен балетен конкурс, международният джаз фестивал „Варненско лято“, кинофестивалът „Любовта е лудост“, Международен куклен фестивал "Златният делфин", Август в изкуствата, Видеохолика, международният фолклорен фестивал, седмицата на морето и други. В градския исторически музей се съхранява най-старото златно съкровище в света, наречено Култура Варна.
Градът е разположен на северния и западния бряг на Варненския залив и североизточния бряг на Варненското езеро. Южно от протока, свързващ залива и езерото, са единствено кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг са разположени основната промишлена зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са разположени централната градска част с историческия център (т.нар. „гръцка махала“) и градски плаж. Около града постепенно се образува агломерация с практически завършилото застрояване на вилните зони в посока „Евксиноград“- „Златни пясъци“ и в посока кв. „Виница“. Земите в посока гр. Аксаково също са в процес на активно застрояване. Назряло е актуализиране на териториално-административното деление на региона и изграждане на адекватна инфраструктура отговаряща на съвременните изисквания за комуникация и отдих на населението. В чертите на града вече са летните курортни комплекси „Св. Св. Константин и Елена“ (в т.ч. „Слънчев ден“), и „Златни пясъци“. Населените места с културно и туристическо значение до Варна са северно разположените от града с. Кранево, гр. Балчик и гр. Каварна.
През Варна минава паневропейски транспортен коридор 8.[3]
Климатът е морски, сравнително мек през топлото полугодие. Средна януарска температура 1.7 °С, средна юлска 22.8 °С, средногодишна 12.2 °С., абсолютна минимална температура - минус 24.3 °С на 10 февруари 1929 г., абсолютна максимална + 41.4 °С през юли. Средно годишни валежи 498 мм, с максимум през юни и ноември и минимум през февруари. На 21 август 1951 г. в местността Санаториума е наблюдаван най-голям денонощен валеж в България - 342 мм.
Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава през юли и август — съответно 331 часа и 313 часа. В околностите на града климатът е подходящ за отглеждането на средиземноморски видове като нар, райска ябълка, киви, финап, смокиня, дафинов лист. Варна е много подходяща за балнеоклиматолечение, тъй като климатът има характер на естествен инхалатор.
Франгенското плато разположено от север с най-висока точка 356 м, предпазва донякъде града от силните северни и североизточни ветрове през зимата. Обикновено от май до октомври температурата на въздуха е от 18 до 31 °C, а през периода от юли до август е средно 22,8 градуса. През лятото температурата на водата е около 20 °C, като в най-горещите дни пясъкът може да се нагрее до 60 °C.
Преобладаващите ветрове през зимата са от северозападна и северна посока, а през лятото - от северозападна, източна и североизточна посока. Близостта на морето създава локална циркулация на приземния слой въздух (бризова циркулация). През деня в приземните слоеве духа вятър от морето към сушата (разпространява се на дълбочина 30-40 km в сушата), а през нощта обратно - от сушата към морето.
Средната височина на вълните от варненския залив е около 61 см.
Най-ранните следи от човешко присъствие във Варненско са засвидетелствани от старокаменната епоха (палеолита) преди около 100 000 г., както и от мезолитните находки от района на м. Побитите камъни. В чертите на града са открити едни от най-древните поселения по Черноморието с над 7000 годишна давност. През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол, който датира около 4200 г. преди Христа. В него е намерено най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.
Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се намирала крепостта Одесос, което е старогръцки превод на по-старото име - Варна, e основана през 6 век пр.Хр. (около 570 г. пр.Хр.), в близост до същото старо тракийско селище в областта Варна от милетски колонисти. Един от почитаните е тракийският бог Дарзалас. Счита се, че градът е имал и храмове на Аполон и Дионис. През следващите години и векове крепостта е под властта на много завоеватели, включително Александър Македонски, но не пада поради обсадата, а става автономна част от империята на гръцкия завоевател със споразумение. [4]
В началото на новото хилядолетие Одесос е център на търговски съюз-федерация (подобен на Атинския съюз) между пет града: Одесос (Одеса), Томи (Констанца), Калатея, Месемврия (Несебър) и Аполония (Созопол). Първите монети на Одесос са с лика на великия бог Дарзалас, представен в легнало положение и държащ "рога на изобилието", както и с амфора в обърнато положение. В монетите е изобразен и монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие, а амфората символизира виното, произведено във варненския край. [5]
След разделянето на Римската империя през 395 г. градът е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия. Независимо кои са били владетелите на крепостта, градът остава винаги със самостоятелно управление и с развита култура, търговия и занаяти, както и е селище с традиции в сеченето на монети.
Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с Атила, вожда на хуно-българите, като така успява да го отдалечи от града. По този начин Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем.
В края на 6 век крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни и името Одесос постепенно изчезва. Името Варна, което според някои хипотези има тракийски произход, е упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите през 680 г.
През 7 век хан Аспарух превзема Одесос и се установява в дворците на неговия акропол. В града е бил подписан от посланиците на византийския император Константин Погонат и Аспарух (679 г.) актът, с който е провъзгласено основаването на българската държава на Балканския полуостров. Вярва се, че в същата зала е била подписана и конвенция между Аспарух и славянските племена, живеещи между Дунава и Балкана за защита от външни нападения. [6]
След това според Теофан (том I, стр. 691) от 773 до 950 г. градът преминава ту във владение на византийците, ту на българите, а от 950 до 1202 г. e владение на Византия. Според Иван Иванов и колегия обаче градът е бил разрушен в средата на VII век и е възстановен през XI век.
В края на 8 век Варна е в пределите на българската държава, където умира българският кан Паган, който се опитва да запази града в територията на България чрез мирни преговори. След покръстването на българите през 864 г. по времето на цар Борис I, градът става важен християнски център, начело на който стоял митрополит. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но в края на 12 век цар Калоян я освобождава. Вече е издигнат негов паметник в града [7].
През 13 — 14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. Варна става столица на неговия син Иванко Тертер.[8] От 1372 до 1389 г. Варна е включена в Карвунското деспотство на Балик.
През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци. На 10 ноември 1444 г. край града обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, наречен Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския военачалник.
След това Варна става типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 — 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. в града се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1854 — 1856 г.).
По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена първата в България жп линия (Русе — Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.
Варна е освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г.
След Освобождението от турско робство във Варна се създава първото параходно търговско дружество, което купува кораби, подходящи за плаване в океана. Изгражда се военен флот по подобие на модерните морски държави. През 1890 г. се създават първите модерни морски бани, които привличат летовници от Централна и Източна Европа. През 1906 г. е открито и модерно пристанище във Варненския залив. Градът се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с аквариум.
Архитектурният облик на града бързо се изменя от ориенталски в централно-европейски вид. Редица млади архитекти и инженери, завършили в чужбина работят за благоустрояването на Варна, създавайки десетки нови частни и обществени сгради, повечето от които и до днес носят статут на паметници на архитектурата. Към днешна дата в града има много разрушени стари сгради. В Повечето случаи липсва правилна поддръжка и реставрация. По-големите обекти са най-подържани - Драматичният театър, Археологическият музей, Офицерският клуб и др.
На 12 май 1896 година по подобие на бургаското македонско дружество “Пирин планина”, по инициатива на капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава и тракийско дружество, наречено “Одринско преселенско дружество – Странджа”, с председател д-р Младен Желязков[9]. По време на първото преброяване в Княжество България жителите на града през 1887 г. са 25 256 души. За периода до 1892 г. те се увеличават с 23,95% на 34 922 жители. Причината за увеличението на популацията не е само естественият прираст - тя се дължи на механичния прираст, който в тези години е твърде висок поради заселването на бежанци от Одринска Тракия и Македония. Процесът се засилва след катастрофалните войни, които България води за обединение на българите. В резултат на това нови вълни от бежанци от Македония, Тракия и Добруджа достигат града и населението на Варна нараства спрямо 1910 г. с 45,52% и достига 50 819 жители.
През 1908 г. е съборена последната останала част от средновековната крепост на Варна. Сринати са и всички джамии. В края на 1900 г. е завършена красивата сграда на Военния клуб, построена по проект на военния инженер Тодор Бояджиев. Така се поставя началото в строителството на красиви и модерни частни сгради в стила неокласицизма. С промяната на облика на централната градска част се изменя и съставът на населението, особено след антигръцките вълнения от 1906 г., когато много гръцки семейства се изселват от Варна. Кварталите (махалите) приемат нови български имена, като останали от миналото са само Гръцката и Арменската махала. Към 1900 г. броят на промишлените предприятия във Варна е 18, но до избухването на Балканската война те са вече над 70. През 1907 г. в града се открива първата българска фабрика за консервирани храни „Братя Генови“. Открити са и фабрики за производство на памучни и тъкани платове, шоколад, локум, вино и бира. [10] При избухването на Балканската война в 1912 година 225 души от Варна са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. градът носи името "Сталин", по името на Йосиф Сталин. [12] През 1975 г. към града са присъединени селата Виница, Владиславово и Галата.[13]
До 1896 г. от всички европейски страни, които граничат с море, само България няма свой военноморски флот. През януари 1896 г. правителството на Константин Стоилов предлага и Народното събрание гласува закон за създаването на Военноморски сили. Унтерофицерската школа в Русе се разделя и във Варна се формира Машинно училище за подготовка на машинисти за флота. Флотският духов оркестър се премества през същата година от Русе във Варна. С организирането на флота са поръчани три миноносеца от Франция, купени са още яхтата „Камчия“ и ветроходната учебна яхта „Стрела“. До Балканската война Черноморският ни флот разполага със седем бойни кораба за отбрана. Това са крайцерът "Надежда"[14] и 6 миноносеца (торпедни катери)сред които и Дръзки, започва да се изгражда и брегова артилерия.
Днес на въоръжение към Военноморския флот на Българската армия (която е част от НАТО) са бойни кораби, една действаща подводница, фрегати, корвети и ракетни катери, кораби за бойна поддръжка (противоминни, десантни и минозаградни), както и морска авиация от вертолети с брегово базиране.
Жителите с постоянен адрес в град Варна по данни на ГРАО към 01 февруари 2011 г. са 334 870 души, като по този показател градът се нарежда на трето място след София (1 204 685 жители) и Пловдив (338 153 жители).[15]
Първите информации за населението на Варна датират още от Средновековието, като тогава градът е бил населяван от около 4000 души. Според първото преброяване след освобождението, населението на Варна е 24 555 души (1881 г.), като тогава градът е бил втория по големина в Княжество България след Русе. По-късно Варна губи второто си място и в следващите 120 години е третия по население град в България.
В края на 2008 г., на последния си за годината брифинг, кмета на града Кирил Йорданов твърди, че Варна е вторият по големина град в България с население около 970 000, което прави близо 60% нерегистрирани жители на морската столица. [16] [17] Според него това е довело до редица проблеми с инфраструктурата на града и затова Йорданов настоява за незабавно въвеждане на адресната регистрация. В същото време английският вестник "Файненшъл Таймс" излиза със статия за Варна, в която пише, че морската столица е един от най-бързо разрастващите се градове в Европа с механичен прираст от 30 000 души на година.[18]
По официални данни населенито на агломерацията Варна-Аксаково-Девня-Провадия, както и прилежащите към тях села и вилни зони надхвърля 475 000 души.[източник?]
Варна е един от малкото български градове с положителен естествен прираст на населението (4192 родени - 3600 починали за 2009 г.)[1], като причините затова са 2:
концентрация на младо население във фертилна възраст, поради няколкото ВУЗ-а,
както и ин витро центърът в града.


Година18521878188718961910192019261946
Население16 00024 55524 83033 68741 41950 81060 53676 954
Година195619651975198219902001200720092011
Население120 345180 110251 654295 038300 913312 889311 465320 837331 473

1.2% от населението на Варненска област е с чуждо гражданство. Това показват официалните данни от Преброяване 2001 за областта съобщи днес директорът на Териториално статистическо бюро – Варна Деян Славов, предаде репортер на радио „Фокус” – Варна. По неговите думи, най-много са гражданите на Руската федерация, които живеят във Варненска област – 30,2 %. На второ място са гражданите на Турция – 13.4 %, следвани от украинците и англичаните. Деян Славов допълни, че според официалните данни на последното преброяване етническата структура в областта е същата както и през последните 10 години. Представителите на българския етнос, които живеят постоянно във Варненска област към първи февруари тази година са 371 048 или 87.3 % от населението. На второ място са турците – 30 469 или 7.2 % и ромите – 13 432 или 3.2 % от населението на областта. 87.9 % от българите живеят в градовете на Варненска област, като урбанизацията при този етнос е най-висока при 46 % при турците и 37 % при ромите. Най-много етнически турци живеят в общините Варна, Дългопол и Долни чифлик. Те са разпределени неравномерно на територията на областта. На-много роми живеят в общините Варна, Аксаково и Провадия. 85.7 % от преброените са декларирали българският език като свой майчин, за 8 % това е турският и за 2л4 % ромският. В това отношение българите са най-категорични – 99.1 % от тях са заявили българският като майчин език, при турците и ромите този процент е по-нисък. Продължава процесът на демографско застаряване на населението в област Варна. Населението над 64 години се е увеличило през последните десет години от 14.3% на 16.2%, като най-застаряло е населението в общините Ветрино, Вълчи дол и Аврен. „През 2001 год. лицата в подтрудоспособна възраст под 15 години са били 16.7%, към 1 февруари 2011 г. този процент е намалял на 15.1 посочи Деян Славов. 64.2% от населението на Варненска област или над 305 000 души е в трудоспособна възраст и този процент според Славов ще окаже влияние на изчислението на заетостта и безработицата във Варненска област. През 2001 г. на около 120 лица, постъпващи на трудовия пазар са се падали около 100 излизащи от него. Десет години по-късно ситуацията е влошена и пропорцията е 100 към 74. В област Варна има 10 града и 148 села и само едно населено място, в което няма постоянни жители – село Дебелец. Населението на община Варна възлиза на 343 704 души. По този начин по население община Варна заема второ място в страната след Столична голяма община. В общината живеят над 70 % от населението на Варненска област. Най-малко хора живеят в община Бяла – 3 242 човека. Деян Славов допълни, че прави впечатление, че през последните години, хората до 40 годишна възраст масово живеят без брак. В това отношение Варненска област не прави изключение.По информация на Петко Петков и НСИ.

След Освобождението градът се развива като важен търговски, пристанищен и индустриален център. Изграждат се едни от големитепамукотекстилни, корабостроителни и кораборемонтни предприятия в страната. След временния застой през периода след войните от 1925 г. започва стопански подем. Общинската управа насочва усилията си, за да развие града като национален и международен курортен и лечебен център. Варна е обявена за морски курорт официално през 1921 г., а 5 години по-късно са построени морските бани, които заменят старите бани от XIX век.
Днес безработицата във Варна е сред ниските в страната - около 2-3%.[25] По-големите производствени предприятия са:
Сферата на услугите е представена от следните основани във Варна търговски вериги: супермаркетите „Пикадили“ и „Мамбо“, ресторантите „Хепи“, морските ресторанти „Капитан Кук“, веригите аптеки „Санита“ и „Марешки“, магазините за дамска конфекция „Дафне“ и „Блага Благоева“, които са част от съвременните символи на града. През 2011 г. отварят врати третите обекти от световните вериги "Кауфланд" и "Лидъл".
Най-големите инвестиционни проекти през 2005-2009 г. са строежът на „Мол Варна“ (отворил врати на 12 Юни 2008), „Пфое Мол“ (завършен през 2007),[27] Бизнес-парк "Варна" (готов),Стадион „Варна“ и жилищен комплекс „Орхид хилс“. През 2010 г. отварят "Гранд мол" и "Мол Варна Тауърс".



След Освобождението градът се развива като важен търговски, пристанищен и индустриален център. Изграждат се едни от големите памукотекстилни, корабостроителни и кораборемонтни предприятия в страната. След временния застой през периода след войните от 1925 г. започва стопански подем. Общинската управа насочва усилията си, за да развие града като национален и международен курортен и лечебен център. Варна е обявена за морски курорт официално през 1921 г., а 5 години по-късно са построени морските бани, които заменят старите бани от XIX век.
Днес безработицата във Варна е сред ниските в страната - около 2-3%.[25] По-големите производствени предприятия са:
ВАМО АД — производство на двигатели с вътрешно горене. Заводът е разрушен до основи през есента и зимата а 2007 г. На разчистения терен ще се изгради нов мол и жилищен комплекс "Варна 1";
„БулЯрд Корабостроителна индустрия“ ЕАД[26] — производство на плавателни съдове;
Елдом Инвест — производство на домакински електроуреди; има проект за многофункционален комплекс;
Корабостроителен и кораборемонтен завод АД — ремонт и производство на плавателни съдове;
Дружба Стил АД — производство на мъжка и дамска конфекция.
Сферата на услугите е представена от следните основани във Варна търговски вериги: супермаркетите „Пикадили“ и „Мамбо“, ресторантите „Хепи“, морските ресторанти „Капитан Кук“, веригите аптеки „Санита“ и „Марешки“, магазините за дамска конфекция „Дафне“ и „Блага Благоева“, които са част от съвременните символи на града. През 2011 г. отварят врати третите обекти от световните вериги "Кауфланд" и "Лидъл".
Най-големите инвестиционни проекти през 2005-2009 г. са строежът на „Мол Варна“ (отворил врати на 12 Юни 2008), „Пфое Мол“ (завършен през 2007),[27] Бизнес-парк "Варна" (готов), Стадион „Варна“ и жилищен комплекс „Орхид хилс“. През 2010 г. отварят "Гранд мол" и "Мол Варна Тауърс".
В града са развити всички видове транспорт:
Железопътен
Железопътна гара Варна
Въздушен
Летище Варна обслужва над 65 български и чужди авиокомпании, които изпълняват редовни и чартърни полети до над 35 държави. Аерогарата е едно от трите международни летища в страната с целогодишен режим на работа. През зимата се поддържат 7 редовни линии, 28% от пътниците от/до Варна пътуват с цел бизнес[28]. Над 1,5 млн. пътници са пътували по въздух от/до Варна през 2007 г. [29].
Морски
Морска гара Варна през 2006 г. е обслужила 31 650 пътници от вътрешно и международно плаване. Общо 23 големи круизни кораба с 9200 пътници са посетили пристанище "Варна" през изминалия туристически сезон [30].
Автобусен
Автогара Варна обслужва национални и международни редовни линии, а Частна автогара „Младост“ осъществява редовен транспорт с автобуси по цялото черноморие, до близките населени места и курорти.
Градски
Три фирми стопанисват вътрешните градски линии: „Градски транспорт“ ЕАД (включително и тролейбусните линии)[31], „Транстриумф Холдинг“ АД [32] и „Автотрейд” ООД [33].
Варна е сред най-важните университетски центрове в страната с 8 висши училища, в които се обучават над 30 000 студенти:
Висше военноморско училище „Никола Вапцаров“
Икономически университет
Медицински университет „Проф. Параскев Стоянов“
Технически университет
Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“
Колеж по туризъм
Медицински колеж
Технически колеж
Професионален старшински колеж
Средното образование е представено от няколко езикови гимназии; хуманитарна, математическа и природоматематическа гимназия,училища по изкуствата, няколко професионални гимназии и спортно училище, както и средни общообразователни училища.
Варна е главен университетски здравен център в Източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ северното Черноморие, както и Североизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. Център по изгаряния и отравяния се намира във Военно-морската болница, която е специализирана и като болница на НАТО. Сред най-големите здравни заведения на Варна са Св. Марина - терапевтичен блок за многопрофилно лечение; Св. Анна, популярна като Окръжна болница - с диагностичен блок и Спешна помощ, 2 АГ-болници, няколко поликлиники, най-големият онкодиспансер извън столицата, психодиспансер, очна клиника и други здравни звена. В момента в града се строи кардиологична болница.
В града и околността се намират множество храмове - както български православни, така и на други от разпространените религии в България - арменски православен, евангелистки, мормонски, адвентистки и католически християнски храмове, джамия, будистки център.
Православните храмове са 14 и принадлежат към Варненска и Великопреславска епархия на БПЦ. Сред най-известните храмове в града са:
катедралата „Свето Успение Богородично“ в самия център на града, един от неговите символи, четвърта по големина в страната (след храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София, видинската катедрала „Св. Димитър“ и новопостроения храм в Смолян);
църквата „Св. Николай“, също на централната пешеходна улица,
църквата „Св. Параскева Петка“ (или само „Св. Петка“) и
църквата „Св. Атанасий“ в непосредствена близост до Римските терми.
Към епархията принадлежат и 7 православни параклиса в града. В непосредствена близост до Варна са и два манастира: „Св. Св. Константин и Елена” в едноименния курортен комплекс и „Св. Димитър Солунски” в местността "Евксиноград". На около 30 км северозападно от Варна се намира действащият манастир "Св.Марина".
На 15 км от Варна се намира Аладжа манастир, създаден през 13 век.
Градът има многогодишни традиции в спорта. Действащи са няколко футболни стадиона, сред които базите на ПФК Черно море (Варна) и ПФК Спартак (Варна). В процес на пълно преустройство е градският стадион "Юрий Гагарин", чието име ще бъде променено на "Варна". Преустройството е по проект на световноизвестното архитектурно бюро GMP - проектирало Commerzbank arena във Франкфурт на Майн, Köln Stadium в Кьолн, Централна гара Берлин - Berlin Hauptbahnhof. След края на реконструкцията стадионът ще отговаря на всички изисквания на UEFA и ще бъде най-модерният в България. Традиционно националният отбор на България по волейбол играе във Варна. Четири поредни лиги се провеждат в Двореца на културата и спорта. В последните години градът се обособява и като център на още една дисциплина - плажен волейбол и кандидатства за град-домакин на Световните киберигри. Многократно Варна е била домакин на спортни прояви като Световното първенство по Водно спасяване през 1970 г., Световното първенство по художествена гимнастика през 1969 г., Републиканското първенство по карате "Киокушин". В града има клубове по баскетбол, плуване, бейзбол, бокс, културизъм, стрелба, езда, колоездене, картинг, спортно ориентиране, а от Аспаруховия мост се правят скокове с бънжди.
Градът е част от Стоте национални туристически обекта на БТС с Варненския археологически музей и Военноморския музей.
Варна е известна и с традиционния хипарски празник в България „Джулай морнинг“, възникнал още по времето на социалистическия режим. Всяко лято на 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на варненския вълнолом (през последните години и в други местности по цялото Черноморие), за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето.
Аквариум
Аквариумът е с над 100-годишна история. В него има 17 големи морски басейна, в които са представени по-важните морски видове, интересни от стопанско или биологическо естество.
Аладжа манастир
Това е скален манастир в близост до Варна. Разположението му в Природен парк Златни пясъци потапя посетителите в автентичната атмосфера на уединение и медитативна съсредоточеност. Безбройни легенди от миналото за тайнствен монах и скрити съкровища съпътстват любознателния пътешественик.
Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ - Първият в България астрономически коплекс, открит през 1968 г. Комплексът се състои от астрономическа обсерватория, планетариум и кула с Махало на Фуко. Намира се в централната част на Морската градина.
Варненският некропол — най-старото златно съкровище в света
Делфинариум
Варненският делфинариум, открит на 11 август 1984 г.
Държавна опера
Евксиноград
Със своите 800 декара Евксиноград е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Неговите архитектурни и исторически паметници, както и неговото минало на духовен център го правят желано място за посещение и отдих на варненци и гостите на града. Той е естествено продължение на Приморския парк на север и връзка с парка на курорта Константин и Елена. Алеите му помнят стъпките на всички държавници на България - една от причините Варна да носи името си на морска столица.
Железопътна гара
Зоологическа градина
Морска градина - основната причина Варна да носи славата си на най-добър град за живеене в България.
Със своите 850 декара Морската градина на Варна е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Нейното строителство е по проект на Антон Новак, чешки градинар-декоратор, поканен в града от братя Шкорпил. В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на големите българи от Възраждането и националноосвободителните ни борби. На входа на Морската градина се намира паметник на Антон Новак. Уникалността и притегателната сила на Морската градина или Приморския парк обаче се дължат най-вече на съседството на морето и плавното преливане на морския ландшафт със зеленината на бреговата зона. Плитководието на варненския залив и акумулативното подхранване на брега с едрия пясъчник от срутищата на високия скат, обуславят по нататъшното разширяване на бреговата ивица навътре в морето. Средно на всеки квадратен метър от ската се падат пет квадратни метра отвоювани в морето. Тази феноменална особеност на нарастване на Приморския парк към морето, както и развитието на морските спортове го правят привлекателно и перспективно място за отдих и почивка на варненци и гостите на града. Неуредиците от брегоукрепителните мероприятия в миналото ще бъдат преодолени с времето и натрупаните камъни по брега постепенно ще отстъпят мястото на пълноценен пясъчен плаж.
Народна астрономическа обсерватория и планетариум "Николай Коперник"-Варна
Регионална библиотека „Пенчо Славейков“
Природен парк Златни пясъци
Със своите 13207 декара Природен парк Златни пясъци е атрактивно място за отдих и туризъм на варненци и гостите на града. Той е вторият обявен парк в България след Народен парк "Витоша".
Университетска Ботаническа Градина – Варна
Фестивален и конгресен център - Варна


Източници  

  1. ↑ Главна дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване
  2. ↑ Национален статистически институт - население към 01.02.2011г.
  3. ↑ ((en)) http://www.unece.org/trans/main/ter/Countries/PanEuCorridors.html
  4. ↑ История на Варна
  5. ↑ Музейна библиотека - Варна
  6. ↑ Музейна библиотека - Варна
  7. ↑ http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Kaloyan_Varna.jpg
  8. ↑ http://varna.info.bg/middle_ages.htm
  9. ↑ http://www.meridian27.com/trakia/a3.htm
  10. ↑ Стара Варна на границата между две столетия, Петър Стоянов, ИК "Стено" 1995 г.
  11. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.833.
  12. ↑ http://varna.info.bg/name_of_varna.htm
  13. ↑ Справка за гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна към 22.04.1975 г.. // Национален регистър на населените места. НСИ, 2010. Посетен на 5 ноември 2010.
  14. ↑ http://vimpel.boinaslava.net/index.php?module=bg_nadejda
  15. ↑ а б http://www.grao.bg/tna/tab02.txt
  16. ↑ Варненци стават 1 милион news.bg
  17. ↑ Населението на Варна вече е около 970 000, предполага кметът dariknews.bg
  18. ↑ Port in a storm www.ft.com
  19. ↑ http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=8&s=1&date=07.02.2010&e=1&s1=4&c1=0&a1=318313&c=0
  20. ↑ ГД "ГРАО" население 15.06.2011
  21. ↑ http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2133624321
  22. ↑ http://www.vladislavovo.bg/bg/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=104&Itemid=952 Демографска характеристика на район Владислав Варненчик
  23. ↑ http://primorski-varna.com/primorski/ Най - големия по територия и население район в България.
  24. ↑ Резултат за избор на общински съветници - ЦИК
  25. ↑ Безработицата във Варна е около 2%. // EXPERT.BG, 2007. Посетен на 26 октомври 2007.
  26. ↑ Официален сайт на "БулЯрд" Корабостроителна индустрия ЕАД
  27. ↑ Открит е първият мол във Варна
  28. ↑ Статия от в. Стандарт, 12 септември 2006
  29. ↑ Статия от в. Стандарт, 30 май 2007. Летище Варна разполага с няколко варианта за транспорт до града. Автобусни линии - (409, 8, 9, 109); таксиметрови услуги и коли под наем. Коли под наем предлагат както редица международни компании (Thrifty, Budget, Europcar, Sixt), така и е една българска (Top Rent A Car).
  30. ↑ „Двоен трафик в круизния сектор отчита Пристанище Варна“ - новини от Пристанище Варна, 7 ноември 2006
  31. ↑ http://www.gtvarna.com/ Официален сайт на „Градски транспорт“ ЕАД]
  32. ↑ http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=760334 "Градски транспорт" става единственият превозвач за Варна]
  33. ↑ http://www.autotrade-vw.com/trans/trans.php Официален сайт на "Автотрейд" ООД]
  34. ↑ Официален сайт на Радио Варна
  35. ↑ Алфа радио
  36. ↑ Радио Браво
  37. ↑ БНТ Море
  38. ↑ Телевизия Черно море
  39. ↑ Ариел ТВ
  40. ↑ Вестник Позвънете
  41. ↑ Вестник Народно дело Вестник Народно Дело
  42. ↑ Вестник Черно море
  43. ↑ Сайт на списание Морски Свят
  44. ↑ Генерално консулство на Полша
в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)