Съприкосновение.
Нека подчетрая, че текстът е строго конфиденциален и не всеки от прочелите го, ще разбере смисъла на написаното и съдържанието по същество, дори и да се напряга. Раждането на информация за ума, представлява принудителен сбор от качества, съответно, които (рационално) разтварят области от познанието за света според способността за проникване на места, които места се различават от общодостъпните. Достъпът е ограничен, конфиденциален, не задължителен (във вид на резултат), реален и нереален особено при заблуда за допира, който не се осъществява. С въображение тук не се работи, нито в автономен режим на илюзията отвътре на мозъка, който се носи малко над раменете като предмет. Подготовката, или предварителното участие в мисловни програми, които са точно прецизирани като конструкция във вътремисловен план, който е изходящ в допираема към световното заобикалящо ни пространство, представлява динамика, която е задължителна. Рационалното действие тук няма да бъде обяснено като пътеводител, а трябва да бъде лично преживяно и присъстващо като опит, за да може субектът да реализира от качествата предлагани му, без да се занимава с въпроси. Прочитането на текста в противен случай, може да послужи за забавление, за тренировка на ума, за развитие на картини и спомени, производни от подредените думички в композиция представляваща истина от една страна, както и лъжата от друга - страната на истината къмто предишната й.
Не се захващайте без минимум тълковен речник на опитността, който е способстващ за правилното разбиране на понятията като замисъл, вместо да се лутате по умни пътеки :)
Резюме към следваща тема от ежедневието за неща, които са далеч от/зад представите на хората, но преобладават в умовете им, по предназначение :)
Този текст ще бъде изтрит и темата ще получи мястото си. Сега да помисля как да подредя информацията така, че от една страна да бъде кратко и ясно изразено съдържанието, което ще представлява, а от друга страна да е достатъчно завършено като логка в конкретната обстановка. Сюжет. Има няколко конструктивни моменти, които трябва да се спазват. И така, нека опитаме. Аспект - разполагане.
Първо трябва да знаем, че без съприкосновение ние нищо не можем да докажем, нито да го познаем детайлно, в по-общ план, или изобщо. Затова задължително като начало всичко започва със съприкосновението като усет, доближаване, реализиране (независимо), наслагване, съхраняване (на събраната информация) в обеми от псевдоинертни заряди, които търпят трансформацията по-нататък, по предназначение. Картини се раздробяват и се събират в зависимост от сигналте, предизвикали информацията в пластове на подредба (не обеми), която е с ефирно предметна конструкция и се използва от човешките умове. Използва се интерактивна напрегнатост над стандартното обяснение за взаимодействие със заобикалящата среда - средата на мозъка. Накратко, веществото събира енергия, в която неизвестните все още клетъчни данни, сигнали, светят при работа и повличат след себе си други с еднаква, или различна честота, до появата на ритмичност. "Светят", излъчват енергия, сила. Но на по-дълги етапи (сравнително по-дълги) от времевата конструкция на мозъка (докато този работи) и което касае един засегнат момент, се появяват биоритмичните във вид на животоподдържащи други, които са изпълняващи собствена функция при комуникацията с външния свят. Всяка от вътрешните с/ми на мозъка има свой собствен свят, докато събрани в комуникационно множество, тези ще представляват възможностите за реализация във външния свят, който е неделима част от човешкото тяло до смъртта във вид освобождаване на една от мисловните части (душа), приемствено разполагащи се в пространството.
Средата, която се употребява и човек разполага с нея във вид на сигнали от всякакво естество, без да забравяме за рецепторните възможности и ограничения, позволява във веществената среда да се образува подредба и тази да бъде последвана до реализацията на логика от предметно близък, или по-далечен план, до вече "изстиване" /и съхраняване/ на зарядите като спомени. Няма еднаквост. Момент, миг, време. Реализацията ни в пространството (връхна точка). Пластове от обеми на конструкцията се усукват и изтеглят на повърхността на ниво, което е следващо на предходното му. Така се осъществява преместване. Реализацията се осъществява за време къмто определен "междинен" момент. Моментът е условно променлив и никога еднакъв! Информацията се пренася детайлно, невъобразима като понятие, защото все още няма среда и липсват детайли, докато всичко се случва така, без да е разгадано и проверено. Уловена е инерционната поддатливост по плът. Завихряне. Не е точно определението за завихряне чрез изтегляне, но плътта според най-висшата й работна среда, получава необходимите й сигнали. Вортексът е сходен за обяснение, но диманиката е разширена, освен това е със значително понижени по обратен ред стойности на енергията, която се употребява. Тук не се усилват сигнали, а се подреждат. Разликата е съществена. Процесът е чрез отхвърляне и прибавяне. Силата на сигналите се долява от поддържащата с/ма на логиката, която забранява прекъсвания. Но все пак съществуват "прекъсвания" наблюдаеми често (в речта) във вид на логически паузи, възникващи по една, или друга причина. Вортексът е само част от изпълнението на заявки за мозъка, когато завихрянето улавя сигнали и ги пренася до следващото ниво, допълващо, или отнемащо потенциали от предварителната редакция, което се каза. Мисълта не "излиза" еднозначно "навън" и не произвежда готови (комуникационни) пакети, докато веществената среда позволява преобразуването на информация в картини за съобразяване с динамична среда, нееднозначно обвързана от подредба. Висящото положение на енергията, която е събрана и очаква комуникация по-нататък (инерция), е променлива величина, до сравнение (съобразяване), според логическато подредба (субективно за всеки), докато се докаже смислова категория определена за отказ, или освобождавана към пространството. Така енергията възприема една от предложените й форми. Възможностите са две - пробив, или отказ. Третата е креатор, намиращ се в пауза. Нея не я долавяме и не присъства, затова и не се определя - там няма нищо /за нас/. Докато логиката е автономно качество, лично.
Или човек постепенно събира информацията с която ще може да разполага, или пропуска възможността да я намери и не може да разполага с нея. Това трудно се усеща, което е невъзможно да се направи като себепознание, защото информацията винаги се намира встрани, разделена от видимостта, усета, или допира. Това се отнася и до възможностите. Мозъчните сигнали се съдържат от електрическа плазма, затихнала и възбуждана, чието решение се превръща в обеми за комуникация от минали форми към бъдещи производни, използващи базата. Тяло. Информацията се събира от вътрешните детайли, което се каза. И така. Съприкосновението е съществена част от заложеното, което ни прави опитни и разбиращи случващото се с нас на по-късен етап.
Съприкосновението е и мярка за поддатливите умове. Всичко зависи от опитността и нагласата свързана с преживявания, които се намират встрани от познатите пътища и засягат детайлно малка част от мозъчната активност като сигнал, чиято сила не превишава режима на проява на електрическото поле - биотокове. Силата на последните не е количествена! Говорим за креативните производни. Последните все повече регистрират промяна и позволяват проникване до места, доскоро неясни, а по-скоро изцяло неясни за бъдещето. Единствено вярата успява да допълни с картини подобните празнини, които са задължителни. Не всеки е длъжен, а и не е по възможностите му да обяснява за Бог, когато просто може да Му повярва. :)
Ще бъдат разгледани религиозните бесове, бесовете на вярата (без значение), бесовете на компромиса, на негативното и позитивно поведение, спокойни и неспокойните бесове, бесовете на истината, на лъжата, на идеята (като внушение), на действието и на бездействието, на приятелството, на дружелюбното и враждебно отношение, на всичко полезно и вредно, или което се проявава в социален план - тук ще се разглежда само той. Обхват.
Страстните бесове ги оставям, защото някои от тях ми харесват и не ми се занимава да ги показвам, а и те много добре знаят, че и аз ги познавам.
Ще открием детайли от психологията на травмата като присъствие на заряди, които се трансформират до капсулация на емоцията, която е скрита в нас, или която ще търси проява "навън", произход, щекотлива е и си намира приемници - по-слабите умствено, без емоционални задръжки представители на рефлексния свят. Рефлексът като емоция на плътта.
Динамиката на логиката от своя страна, производна на мисълта е необятна, затова темата за мига ще засяга единствено онзи момент, когато плътта се оказва приемник, получател, поддатлива е на внушението като въздействие с външните белези на това, което се случва. По време, във време, след време. Което от своя страна изключва възможността въображението да работи в автономен, ротационен, или режим генериращ от истината за случващото се другаде начин. Стоящи вълни също не се допускат. Както и неадекватни лица :)
Тъждествената ориентация за всеки от нас, ще означава устойчивост и стабилност на място, където мозъчните рефлекси признават асоциацията за стойност, чрез подготовка, условие, което е и единствен представител, навигатор към дълбините на Космоса.
Човек в "необятното" е слаб. Човек с информацията е в съзнателност. Човек получаващ от знанието е спокоен. Човек в материален свят е с душа, представляваща тялото му. Човек в нематериален свят е съзнание. Последният като факт ще се отдаде и на преживяванията, както и да живее съзнателно на места, които са недостъпни. Достъпът е ограничен, за който му се занимава :)
Космосът, е необятен. На земята Космосът се предлага чрез сетива, инструменти, боравещи според логиката на допира като опитност, която е производна от резултатите. Технически също.
Изпълнен с опасности, Космосът на земята е факт, за който не знаем, или го пренебрегваме по "житейски", чрез навиците. (Страстите)
Ние все още нямаме информацията стабилно, която да ни направи участници и присъстващи там, където все още липсват детайли, или сме заблуждавани от оскъден свят - този, на сетивата.
Другото е, че подмяната за детайли от истината като промелнива величина, прави все по-невъзможно да се проникне съзнателно там, където се срещат забрани за умовете на хората. А умовете са всякакви, направени от една и съща материя. :)
Днес умовете са умопобъркани с логика, която за нищо не струва, или е страстно творяща небивалици, където престъпници и крадци преобладават с насилието като потенциал. Исторически потенциал.
Хората, новият свят, бъдещето, реализацията, са изоставени.
Поведенческите опасности в един непознат свят, ни докосват до тъждествена ориентация в Космоса на земята, която е част от космическото пространство. Сега сме лишени.
Условието на част от въпроса е - защо раждайки се принудително в свят, ние ставаме /негови/ демони?
Както и отговорите, са част от условието на въпроса :)
(Използвани са цитати от "Ключ")
Къде са демоните? - Навсякъде!
Ние не трябва да се притесняваме обаче от присъствието им, защото именно те ни представляват в заобикалящата среда, при комуникацията ни. Всяка производна на натиск, която се получава е взаимодействаща с демоните, които са безплътни същества, а и често (не се и) не могат да се разглеждат като отделни от нас. За съжаление човек се е срастнал с множество същества, демони, страсти, спахии, които го съпровождат нашепвайки и този - човекът, често не усеща за разликата между собствените си мисли, къмто внушените му. Виденията /евентуално/ и въображението /със сигурност/ също не се различават. Така се получава, че човек е обладан от множество травмиращи го с последствията си съпътстващи резултати, които са неизменната част представляваща го. Забелязахте ли, че казахме, че човек е заобиколен от резултати? - именно, човек е заобиколен от множество дългове, които ги изпълнява. Именно дългове, идващи със съгласието (виж долу). Така и дълговете като последователни се превръщат в пътека, съдба, която е резултатна. Дълг - резултат. Може да се разглежда състоянието единствено като направено, извършено, допуснато в спомените да представлява /житейска/ съдба като път на човека в пространството.
Няма как, обладани сме от раждането си и като такива, сме записани в Книгата на живота. Оттук нататък борбата (ако изобщо има такава и се случи), ни позволява да погледнем единствено върху случилото се с нас.
Какво означават дълговете и стопяват ли се те? Да, те се стопяват и винаги са замествани с други, нови и стари на новите като проява. Кулминацията е в изпълненето, а началото е в съгласието - човек се съгласява да бъде измамен с подмяна оказвайки се слуга. Това не го усеща; не го разбира и не се интересува от натрупването на задължения в инертната среда на природата, която е безкомпромисна. Природата е инертна и не се интересува от нас, тя си има свои закони (в които сме), които ако са спазвани сме в благоприятан среда, и обратно. Инерцията представлява закони. Космосът е дълговечен и дълготраен актив, ако потърсим активната част, и обратно. Дълговете от своя страна винаги водят до резултати. Хората се опитват да се избавят разбира се, но често бъркат посоката, попадайки в още по-добре направените капани за съвестта, която е над мисълта и представлява душата; неразделната част от човешкото битие още от раждането му.
Ние спокойно трябва да приемем този факт, че сме част от природата и не трябва да го забравяме. Трябва да възприемем идеята на живота и ролята на живота за нас, и обратно. При това изобщо не трябва да се плашим от безплътните същества, навсякъде които ни заобикалят, демоните, бесовете, напротив, трябва да ги приемем! Търсещи смисъла, ние сме в него. Обградени от интереса на случващото се, ние изобщо не сме сами, но сме оставени на решенията си - самостоятелно. Това е предметът на волята ни. Трудно се различава, но е част от движението на представите като въображение къмто реалността на виденията, каза се. Демоните, безплътните ангели. Те не са ни приятели, но без тях животът ще е различен и непознат, и ще се окажем в чужда, враждебна среда. Благодарение на тях - на демоните, ние имаме от отварите на сегашния свят, както и на представите ни за него, независимо дали оцеляваме, заради страсти, или по други причини, но представляващи разултат за насилието в нас, на причината, креативно. Именно, ние се раждаме по такъв начин, че вече сме обладани. Насилие, повлияване, създаване. Последното го имаме в две направления /посоките са две/ - ние сме насилници и го извършваме, или сме субект на насилието над нас, независимо. Получава се инерцията като сила между две точки в пространството на материален и нематериален свят. От това няма как да се освободим безусловно, освен ако не приемем условията, които ни се предлагат. Но за които условия няма да спомена, защото, който има ум го употребява! :)
Казахме "религиозните бесове". Бесовете Спахии, Лихомори, Компромиси, Мъка, (множество) Ангели:
Да, религиозни и псевдобожествени (на Единия Бог) са всичките онези бесове, които са религиозни и почитайки Бога, ни заблуждават в присъствието Му. В това число, показват ни се свойства далеч които са нееднакви на логиката, но представляват логика. Особено ако погледнем върху насилието като част от божествената природа, което е невъзможно и безусловно противоречи, но ние го възприемаме веднага, защото - Бог е креатор и Декреатор. Но когато е с позитивна нагласа /резултати/, ние го определяме за божествено, а когато е с негативни /за нас/ резултати, ние го посочваме като демонско, но което не е точно така. Все пак не забравяме, че един е Първоизточникът на всичкото случващо се. Алфата и Омегата. Повече нищо няма да споделя, защото който има ум, отново има възможности. :)
Бесовете на вярата, са демони на заблудата. Ние сме свързани безусловно с безброй множество бесове на доверието, на лъжата и на измамата. Всичките тези са демони на страстта, която наистина трябва поне да повярва на нещо и пресъхва, ако не повярва на нищо, или в каквото и да е. До създаването например на едно горещо религиозно настроение. Религиозното настроение винаги и притихнало е горещо, таящо се, или подклаждано като навик. Бесовете на вярата са безкрайно множество страсти, които ни прикрепят към всевъзможни творения и задължават на вяра в бездействието, или действието. Оттук няма спасение; на Земята е така. Защото вярата не е еднозначна и човек може да повярва на човека до себе си и - да бъде излъган. Лъжата е загуба, дори и да се показва за придобивка. Лъжата е страст. Появяват се няколко демони между лъжата и вярата, които внушават идеята за спасение /евентуално/ превърната на заробване. Целта е една - мъка, а чувството е познато и се отнася до силата на понасяне и произнасяне. Няма човек, който да не се е предоверявал, за да не знае. Вярата в празно се предизвиква от демона - мъка, който се появява. Дори и сега Вие заради спомените си сте подложени на това, което го прочетохте. Вярата е от демоните, ако резулатите го доказват при обективна преценка. Бесовете на вярата, са еднакви на всички останали демони, които ни заобикалят.
Бесовете на компромиса, са притихнали бесове. Евентуално нека ги наречем дори "кротки бесове", лихоморни. Тези са по начало бездействени, такава им е природата, защото ако подействат от друга страна, тези кротнали бесове отново са бесове - демони, но на действието и заемат определеното им пространство - на действието. Много пострадали хора има излъгани от компромиса, който си има господар - на компромисите. Последните обаче са безкрайно множество и ако това е целта, когато настъпят /своеобразно/ в приемника, започват да водят поведението му нататък. Поведението като действие ще може да представлява бездействие, как? Получават се стойности на затихване, преиначаване, загуби, съобразяване при отказване, с постоянно забавяне, пропускане, при оттегляне, заговори, търсене оттук на благоприятната обстановка, която е чрез посягане върху детайли от другите страсти на бесове, които са действащи - едно и също се получава. Въртене в правилната посока, на демоните. Независимо, че е прозрачно, намерението на демоните на псевдокомпромиса нека го наречем, е опасно като поведение и е деконструктивно за резултатите.
Интересни са поведенческите бесове, които се разделят на негативното и позитивно поведение, както и във вид на компромисно/безкомпромисно действието към определена предметна среда, което е същото. Знаем, че плътта изпълнява функцията на приемник, а после и на създател и предавател на действията като производни, които са допираеми, сензитивни, синхронизиращи я към място - присъстващи, или отсъстващи (на друго), в перспектива. Това е средата на комуникацията. Тя се осъществява във всеки момент и се намира върху градивни времеви точки в пространството. Средата е с множество междини, върху които приплъзва (ипп) съзнанието ни способно да разрешава въпроси единствено чрез плътта - мисълта, чиято съвкупност ни представлява. Разумните същества са способни на комуникация, за която да отговарят. Тоест, поведението представлява част от програмна "култура" нека я наречем, която е позволяваща ни преценка за стореното, извършеното, направеното. Отличителната черта на човекшия разум го прави идеален за комуникация в друг свят (естество), но в един изразяващ момент комуникацията с нему подобни. Приплъзването на материята като качество е с времеви промеждутък, който е факт заради закъснението на сигнали в проводяща среда (ипп), светкавично, която е възприемаща данните, но с определението за светкавица, разряд, гръм, или мълния. :)
Тоест, поведението е плод на личните ни възможности да боравим със събраната /от плътта/ информация, която е предизвикваща навици; на внушението встрани от мозъчното пространство навлизащо с информация (която трудно се различава), както и на решенията при налични и псевдоналични проявите на действителност върху база, въображение; действие. Поведението се оформя в процес на изграждане на поддържащи форми реакцията, която е недвусмислена, след като бъде проявена. Действието е извършено, направено. Обаче практика е човек допускайки грешки, което е задължително, да потърси веднага оправдание в онова, което го намери за правилно. Това е погрешно! Освободената воля на поведението, не следва да търси оправдания в неизвестни причини, или които са пренебрегнати. Човек търсещ оправданието, вместо изправяне към зависимост, срещу зависимост, или склонност към (поведенческо) отклонение, представлява опасност за самия себе си.
За съжаление оправданието също е бяс, демон, от дружелюбните и много е хрисим, докато "изслушва" пострадалите. После се случва същото. Смисълът се повтаря.
Попадаме в категорията на действия, които се управляват от "позитивните" и негативни бесове, предвидливо въздействащи върху материята, по предназначение.
Самата логика е способна да се пребори по метода на вярата, чрез елиминиране, но без да е задължително, за който има ум. :)
Умовете дотолкова се сливат с определящия ги демон, че доказани легиони (от демони) обитават необезпокоявани хората като приятели, производни и произвеждащи части, или изцяло пътеката на съдбата за този, който е обладан.
(спокойни и неспокойните бесове, бесовете на истината, на лъжата, на идеята (като внушение), на действието и на бездействието, на приятелството, на дружелюбното и враждебно отношение, на всичко полезно и вредно, или което се проявава в социален план - тук ще се разглежда само той.)
ПРИЯТЕЛ - При късмет, ще можете да чуете гласовете на демони, които ще ви посетят в удобно за Вас време, на същото място. За целта, или идете на този адрес, за директна комуникация АДРЕС: (в процес на изграждане), или почакайте няколко секунди на предишния, докато ангелите Ви навестят, на същото място.
И никога не забравяйте, че въпросът за сигурността Ви е от първостепенно значение пред всички други въпроси и под въпроси, като актове на съзнанието и подсъзнанието, където и да сте.
Няма коментари:
Публикуване на коментар