622 г. се счита за рождена дата на мюсюлманската религия и начало на летоброенето в целия мохамеданския свят. Това е времето на „хиджра“ – преселването на изгонения пророк Мохамед от Мека в града-оазис Ясриб. Този град после нарекли Мединат ан-Наби или „Градът на пророка“. Известен е и с името Медина ал-манауара. Две години след своето идване тук, начело на армия свои верни привърженици, Мохамед тръгнал срещу стария религиозен център Мека – града на Кааба и наложил там итам – новата вяра. Войната в защита на Медина нарекли ал-Джихад – Свещената война. По-късно ал-Дджихад станала знамето, под което ислямът – най-завоевателната религия на земното кълбо тръгнала да завладява света.Когато Пророкът починал на 63 години, или на единадесетата година от хиджра, целият Арабски полуостров, както и южните части на Палестина и Ирак, били вече под знака на полумесеца.
Държавата, която някога започнала от старите патриархални родове в един квартал на Ясриб, скоро се разпростряла на три милиона кв. км и притежавала всички институции, осигуряващи съществуванието й – администрация, армия, законодателство и култура.
ПЪРВИТЕ ХАЛИФИ УПРАВЛЯВАЛИ ОТ МЕДИНА
Те постепенно завладяли големи части от Византия, Армения, Африка и Кипър. Чак през 661 г. столицата на исляма била преместена в Дамаск. Медина е името, с което арабите наричат повечето си градове, но тук то идва от съкратеното Мадинат ан-Наби или “Градът на Пророка”. Той бил създаден от керванджии в най-дълбока древност, когато бил използван за спирка по пътя от Сирия за Йемен.
Всяка година, след като поклонението хадж завърши в Мека, повечето поклонници са запътват до други светини на територията на Саудитското кралство. Въпреки че не е включен в задължителната “програма” на хаджа, Медина е вторият по значение град за поклонение в исляма, наред с джамията ал-Акса в Ерусалим, към които се запътват поклонниците.
В Медина са гробовете на Пророка и най-близките му сподвижници – Абу Бакр, Осман и Омар. В самия градски център се намира изключително святата за исляма Джамия на Пророка – Масджид ан-Наби. Тя е първата джамия на земята и в нея Мохамед бил провъзгласил Корана пред немноголюдната тогава мюсюлманска общност. Точно в тук били поставени основите на ислямската държава.
Медина – градът, откъдето е започнало разпространението на вярата (иман) винаги е бил накрай света (ахир заман), както го определят самите негови жители. Той е много стара крепост сред мъртвите пясъци на Арабската пустиня на 500 км северно от Мека, на 1300 км от Дамаск и на 200 от пристанището Янбо на Червено море. За съжаление дори и в най-смелите си мечти никой археолог на земята не е и помислял някога да копае тук. Със сигурност се знае, че сред първите заселници са били юдеите, дошли от Палестина. Няколкото достигания на града от европейски учени през ХІХ в. са просто капка в морето. Какъвто и да било достъп в града за друговерци е абсолютно забранен.
Медина е на 625 м височина в безрадостната и сурова планинска верига на Хиджаз. Днес населението му е половин милион, повечето потомци на някогашните бедуини. Тук е ислямският университет, който през 1961 г. е построен със замисъл да отнеме религиозния авторитет на египетския Ал-Азар, считан за най-авторитетното ислямско учебно заведение. Но и досега това намерение остава без успех. Според авторитетите, главната причина за това е, че този град е затворен за неправоверни.
Приживе Пророкът обичал да казва: “ В планините на Медина са се заселили ангели, които имат задължение да го пазят от холерата и сатаната Иблис. Който умре тук, попада направо в рая, защото ще получи моя шафаат (застъпничество)”.
В свещените градски околности още през VІІ в. било забранено убийството на каквато и да било животинка. Също така строго се забранявало отсичането на и без това редките дървета и растения. Това изправяло пред стена от непреодолими трудности пастирите, чиято професия някога била традиционна за местните хора. Строго се забранявало и носенето на оръжие зад градските стени, но твърдят, че това не винаги се спазвало стриктно.
Преди да започне историята с петрола през 1913 г., Медина била развъдник на зарази, ужасяващи комари и разбойнически банди, които грабели кервани и поклонници безугледно. Монархът Абдул Азис Ибн Сауд, за когото се твърдяло, че не познава друг свят, освен създадения от Корана, успял благодарение на петрола да превърне светите за исляма земи в истински рай. До Медина била прокарана железопътна линия.
Голямата постройка на
ДЖАМИЯТА НА ПРОРОКА
била вдигната върху мястото, където първоначално бил неговият дом и където той бил погребан. Постепенно тя увеличавала размерите си до днешния внушителен вид, който е от средата на ХІХ в. Последните работи по реконструкцията й са от 1980 г. Тогава общата й площ е увеличена до 235 хил. кв. м. В джамията са вложени най-скъпи строителни материали и техника, както и най-съвременни технически решения. За създаване на сянка по време на убийствената лятна жега са монтирани автоматично задвижващи се стени и огромни чадъри. Джамията е с 10 минарета. От тях 6 са нови и са високи 104 м, докато старите са се издигали едва на 70 м.
Днес над старата част се издига т.нар. Зелен купол, до който се намира по-малък, наречен Сребърния или Белия. Под Зеления купол е Свещената гробница. В нея в бял мраморен гроб е погребан Мохамед.
Свещената гробница е отделена от джамията с мощна и свръх надеждна врата.
Те постепенно завладяли големи части от Византия, Армения, Африка и Кипър. Чак през 661 г. столицата на исляма била преместена в Дамаск. Медина е името, с което арабите наричат повечето си градове, но тук то идва от съкратеното Мадинат ан-Наби или “Градът на Пророка”. Той бил създаден от керванджии в най-дълбока древност, когато бил използван за спирка по пътя от Сирия за Йемен.
Всяка година, след като поклонението хадж завърши в Мека, повечето поклонници са запътват до други светини на територията на Саудитското кралство. Въпреки че не е включен в задължителната “програма” на хаджа, Медина е вторият по значение град за поклонение в исляма, наред с джамията ал-Акса в Ерусалим, към които се запътват поклонниците.В Медина са гробовете на Пророка и най-близките му сподвижници – Абу Бакр, Осман и Омар. В самия градски център се намира изключително святата за исляма Джамия на Пророка – Масджид ан-Наби. Тя е първата джамия на земята и в нея Мохамед бил провъзгласил Корана пред немноголюдната тогава мюсюлманска общност. Точно в тук били поставени основите на ислямската държава.
Медина – градът, откъдето е започнало разпространението на вярата (иман) винаги е бил накрай света (ахир заман), както го определят самите негови жители. Той е много стара крепост сред мъртвите пясъци на Арабската пустиня на 500 км северно от Мека, на 1300 км от Дамаск и на 200 от пристанището Янбо на Червено море. За съжаление дори и в най-смелите си мечти никой археолог на земята не е и помислял някога да копае тук. Със сигурност се знае, че сред първите заселници са били юдеите, дошли от Палестина. Няколкото достигания на града от европейски учени през ХІХ в. са просто капка в морето. Какъвто и да било достъп в града за друговерци е абсолютно забранен.Медина е на 625 м височина в безрадостната и сурова планинска верига на Хиджаз. Днес населението му е половин милион, повечето потомци на някогашните бедуини. Тук е ислямският университет, който през 1961 г. е построен със замисъл да отнеме религиозния авторитет на египетския Ал-Азар, считан за най-авторитетното ислямско учебно заведение. Но и досега това намерение остава без успех. Според авторитетите, главната причина за това е, че този град е затворен за неправоверни.
Приживе Пророкът обичал да казва: “ В планините на Медина са се заселили ангели, които имат задължение да го пазят от холерата и сатаната Иблис. Който умре тук, попада направо в рая, защото ще получи моя шафаат (застъпничество)”.
В свещените градски околности още през VІІ в. било забранено убийството на каквато и да било животинка. Също така строго се забранявало отсичането на и без това редките дървета и растения. Това изправяло пред стена от непреодолими трудности пастирите, чиято професия някога била традиционна за местните хора. Строго се забранявало и носенето на оръжие зад градските стени, но твърдят, че това не винаги се спазвало стриктно.
Преди да започне историята с петрола през 1913 г., Медина била развъдник на зарази, ужасяващи комари и разбойнически банди, които грабели кервани и поклонници безугледно. Монархът Абдул Азис Ибн Сауд, за когото се твърдяло, че не познава друг свят, освен създадения от Корана, успял благодарение на петрола да превърне светите за исляма земи в истински рай. До Медина била прокарана железопътна линия.
Голямата постройка на
ДЖАМИЯТА НА ПРОРОКАбила вдигната върху мястото, където първоначално бил неговият дом и където той бил погребан. Постепенно тя увеличавала размерите си до днешния внушителен вид, който е от средата на ХІХ в. Последните работи по реконструкцията й са от 1980 г. Тогава общата й площ е увеличена до 235 хил. кв. м. В джамията са вложени най-скъпи строителни материали и техника, както и най-съвременни технически решения. За създаване на сянка по време на убийствената лятна жега са монтирани автоматично задвижващи се стени и огромни чадъри. Джамията е с 10 минарета. От тях 6 са нови и са високи 104 м, докато старите са се издигали едва на 70 м.
Днес над старата част се издига т.нар. Зелен купол, до който се намира по-малък, наречен Сребърния или Белия. Под Зеления купол е Свещената гробница. В нея в бял мраморен гроб е погребан Мохамед.
Свещената гробница е отделена от джамията с мощна и свръх надеждна врата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар