Гръко-персийски войни

Гръко-персийски войни (500 - 449 г. пр.н.е., с прекъсвания), между Ахеменидската империя и гръцките градове-държави, отстояващи своята независимост. Описани подробно от гръцкия историк Херодот.
Големи победи на гърците: при Маратон, 490 г.; при остров Саламин, 480 г.; при Платея, 479 г.; при нос Микал, 479 г.; при град Саламин (на Кипър), 449 г. Персия губи владенията си в Егейско море, по бреговете на Хелеспонт и Босфора, признава политическата независимост на полисите в Мала Азия.
Основни етапи:
В историографията гръко-персийските войни е прието да се делят на две: първа — 492-490 пр.н.е., втора — 480-479 пр.н.е.
или
три войни -първа — 492 пр.н.е., втора — 490 пр.н.е., трета — 480-479 (449 пр.н.е.).
Въстание на Милет и други градове в Йония против персийското господство (500 г. пр.н.е./499 г. пр.н.е. - 494 г. пр.н.е.).
Неуспешна морска атака на персите завършила с бурни ветрове и смърт за персите (492г.пр.н.е.)
Нахлуване на Дарий I на Балканския полуостров, завършило с поражението му при Маратон (492 г. пр.н.е. - 490 г. пр.н.е.).
Поход на Ксеркс I (480 г. пр.н.е. - 479 г. пр.н.е.)
Действия на Делоския военен/морски съюз против персите в Егейско море и Мала Азия (477 г. пр.н.е. - 459 г. пр.н.е.).
Атинска експедиция в Египет и край на гръко-персийските войни (459 г. пр.н.е. - 449 г. пр.н.е.).