Специален закон за защита на езика не ни е нужен
Издаваме правописен речник, за да може всеки да знае правилата и да ги спазва
Марин Кръстев
СВЕТЛА КАРОЛЕВА
09.08.2011
- Проф. Мурдаров, от 1 септември влизат в действие нови правила за българския правопис. Какви са по-важните промени, които трябва да спазват всички, за да покажат, че са грамотни?
- На 1 септември излиза книгата „Правопис и пунктуация на българския език”, която представя основните правила, задължителни за всички, защото справочникът има нормативен характер. По-късно, в началото на 2012 година, ще излезе и „Правописен речник на българския език”, в който вече освен правилата ще бъдат включени и всички книжовни думи, които в момента са в активния речник на българина. Изданията са подготвени от Института за български език при БАН, който повече от 60 години е упълномощен да следи за развитието на езика и да внася промени в правописа. Всъщност необходимо е да кажем, че описанието на правилата се предхожда от по-стари публикации на института и заради това тук техните формулировки само са или съкратени, или опростени, за да станат по-ясни и по-достъпни за всички. Защото един правописен речник е предназначен наистина за всеки българин и той трябва да ги познава и спазва. Можем да кажем, че съществени промени в съдържанието на правилата няма, само в редки случаи има прецизиране, ако някои формулировки са неясни или предизвикват проблем. Включени са и някои нови правила, когато се е появила необходимост от тях поради факта, че в речника на българина са се появили нови думи, които го затрудняват при писане. Такъв е случаят с е-фактура, е-подпис, за който вече многократно се писа.
- Защо се налага и влиза в сила промяната, че Вие трябва да се пише само с главна буква?
- Препоръката Вие да се пише последователно в официалната кореспонденция дойде оттам, че досега обикновено се казваше, че с главна буква се пише Вие, Вас, Ваш, когато официално се обръщаме учтиво към един човек, но не се знаеше как да се постъпи, когато учтивото обръщение е към повече от един човек. За да ги улесним, решихме, че и в този случай също ще се използва главната буква. Заради това в изречения като Господа, Вашият проект е приет, Вашият вече последователно ще се пише с главна буква. Тук не можем да говорим за промяна. Става въпрос за уточнение, което беше необходимо, за да се избегнат колебанията при писане. Още повече, че в по-стари публикации подобна препоръка вече е правена.
- Как е регламентирано писането на малки и главни букви в абревиатури, които са имена на институции?
- При правописа на съкращенията, които бележат институции, няма никаква промяна. Те се изписват с главни букви, както си е било досега. Затова ще продължаваме да пишем и БТА, и НПК, и НДК. Обръщаме обаче внимание на факта, че когато съставните наименования се изписват цялостно, тогава само в началото на първата съставка се пише главна буква – Българска телеграфна агенция. Причината за това припомняне е, че мнозина под влияние на английския правопис решиха днес, че всяка от съставките трябва да започва с главна буква, но това противоречи на нашата традиция.
- Опростени ли са правилата за употреба на запетаите?
- Това е една от съществените промени в правилата. Те не са променени като съдържание, но са написани по-ясно, като умишлено е избегната специалната терминология, позната само на специалистите. Разбира се, че и в бъдеще в изречения като Той видя жената, която идваше, и й се усмихна, пред И ще има запетая, защото тя затваря частта която идваше. Разбира се, че и в изречения като Той ще пристигне довечера, при положение че влакът не закъснее запетая пред ЧЕ няма, защото то е включено в целия израз при положение че и затова запетаята е преди неговото начало.
- Всеки ден в езика нахлуват нови думи, по какъв начин трябва да се оформят те?
- Това е всъщност една от основните теми, за които си заслужава да говорим. Днес в българския език се появяват все нови и нови съчетания като бизнес отношения, дерби среща, офис администратор, сити център. Според правилата подобни съчетания може да се пишат слято, но и разделно, когато първата съставка вече се употребява самостоятелно в езика ни. В същото време съчетания като лайфстайл, праймтайм, стендбай, уебстраница ще продължават да се пишат само слято, защото за българина не е ясно как са образувани.
Тук ще ви припомня и за други нови образувания, които също затрудняват с правописа си. Става дума и за АГ отделение или ДНК фактор, и за BG паспорт или GSM оператор, които се срещат често, но се пишат обикновено с тиренце между двете части въпреки че според правилото тези съчетания трябва да се пишат разделено.
- Актуален ли е въпросът за употребата на пълния член при имената от мъжки род?
- Винаги когато започнем да говорим за някакви промени в правописа, възниква въпросът дали ще бъде отменено правилото за употребата на пълния член при имената от мъжки род. Изказвани са идеи да се използва само непълен член, да се използва само пълен. Промяна по този въпрос не е извършена. Нашата грижа беше само как да помогнем да българина да усвои правилото и заради това му предлагаме една допълнителна операция, като замести думата, за която се колебае, с местоимението той и да разчита на езиковото си чувство. Защото един българин никога няма да каже Ето той, а Ето го него. И така ще разбере, че в изречението Ето човека съществителното човек трябва да бъде употребено с непълен член.
- Има ли нужда от закон за защита на българския език?
- През 2004 година Институтът за български език издаде книгата „Закони за/на езика”, в която показахме въз основа на богат проучен материал, че нужда от такъв закон няма. Езикът се развива по свои закони и не би допуснал някаква намеса отвън, дори и когато е тя е добронамерена. Обикновено при проектите за подобен закон – у нас те през последните петнайсетина година са повече от десет на брой – преди всичко се мисли за ограничаване на чуждоезиковото влияние. Наистина някои от навлизащите чужди думи имат български съответствия, но техният брой не е голям. Това прави появата им до известна степен необходима. Обикновено чуждата дума навлиза заедно с новата реалия, с новото явление, които назовава, и би било смешно да се опитваме да ковем нови думи, които да заместват чуждите, защото подобни опити почти винаги завършват с неуспех.
Идеята за закон за защита на българския език е продиктувана от страха на мнозина, че с масовото нахлуване на чуждите думи в речника ни постепенно българинът щял да загуби родния си език. Аз обаче разчитам на българската граматика, която е достатъчно жилава и веднага подчинява и навлязлата чужда дума на законите в българския език, за да може да се употребява в него.
Визитка
Проф. д.ф.н. Владко Мурдаров работи в Института за български език при БАН
Ръководител е на Секцията за съвременен български език
Завършил е българска и немска филология в СУ „Св. Климент Охридски”
Защитил е дисертация във Виенския университет
Автор е на многобройни изследвания върху историята и съвременното състояние на българския език и българското езикознание
от тук > http://www.monitor.bg/article?id=302377
ОтговорИзтриване