„Велика България”...

Често пъти виждам приятели, носещи фланелки с картата на „Велика България” или говорещи романтично за нея. Други й посвещават комедийни сериали по телевизията (напр. „Комиците”), но всички вътре в себе си носят пламъка за нещо по-добро, за една „по-велика България”, която не могат да охарактеризират с думи точно каква трябва да бъде и така стигат обикновено до това да я иронизират. Да осмиват с други думи вътрешната си мечта и потребността на всеки човек да види нацията си как се отличава от другите и върви напред със смели крачки. В предишни епохи, преди 100 или 150 години, философията за „Величието” е била свързана с територията. Да има т.е. една държава, една нация повече земя, която да обработва и така да стане по-богата. Развитието през 20 век и философията на глобализацията, която вече сме възприели, ни показват, че „величието” вече не се изразява с повече парчета територия, след като в рамките на напредналите общества, в които живеем, и в общностите, който сме създали (като например Европейския съюз) имаме пълното право да се движим свободно, да работим където искаме и да избираме сами по-доброто място за реализация на ниво отделен човек, семейство или група. Премахнахме на практика границите и дадохме шанс на самите себе си да реализираме добрите си страни не само в рамките на една ограничена национална общност и в границите, които бяхме начертали, а в едно много по-голямо жизнено пространство, като цяла Европа или/и цялата планета, ако вземем предвид предимствата, които ни донесоха напредъкът на технологиите и разрастването на Интернет. По същия начин обаче намират реализация или дори се увеличават и отрицателните ни черти, и грешните ни решения, след като една по-голяма съвкупност от хора с различен начин на мислене, с многообразни мнения и мисли, както и с по-различни реакции от нашите, ни преценяват и оценяват. Имат положително отношение към добрите ни страни или поне към онези, които им се виждат добри, и отрицателно към обратното.
В рамките на това остро изразено конкурентно общество, което те преценява от всяка гледна точка и във всеки един момент, което не ти дава възможността да реагираш, понятието за „Величие” е относително. Не можеш да станеш „велик”, завземайки територии с войни, кръв и насилие, а като демонстрираш положителните си качества като народ и нация в една по-широка общност от милиони или милиарди хора, които те наблюдават, приемат те или те отхвърлят.
Българското ни общество не се е научило, за съжаление, да действа заедно, да подкрепя и да бъде подкрепяно от социални структури. Опира се на силата на индивида и на позитивизма или добрите практики, които от време на време биват прилагани от някои групи. Не се справя лошо, ако вземем предвид, тази негова отрицателна характеристика. Страната върви по-добре, печели победи и приятели в Европа и света, резултатите й биват отбелязвани, а отрицателните й страни биват особено усилвани от останалите, но главно от самите българи, които чувстват голяма радост да самоиронизират нацията си, вместо да се замислят как, като един отбор, биха могли да преодолеят различните отрицателни черти, които се проявяват понякога.
И така, мнението ми е, че за да видим България отново „Велика”, не географски, а на международната европейска сцена, ще трябва да се опитаме да изградим структури за социална взаимопомощ и да започнем да обичаме това, което сме и което имаме, като наследство. Да развием добрите си качества и да ограничим онези, които смятаме за отрицателни като индивиди и като съвкупност. И накрая, да подадем ръка за помощ и взаимопомощ на ближния си и на цялата общност от хора, сред която живеем.
Ще трябва също да спрем да смятаме чуждото нещо, чуждото мнение или идеология, като по-добри само защото са „чужди”, а да ги оценяваме и да избираме онова, което е наистина по-добро, давайки повече възможности за развитие и напредък на всичко добро, идващо от нашата съобщност. Подкрепяйки собствената си общност, тази, от която произлизаме, подкрепяме всъщност самите себе си в днешния глобализиран и конкуриращ се свят.
Философията на съвременното „Величие”, на онова, което ни прави различни като общество, включва и укрепването на вярата в ценностите на Любовта, на която ни учи християнският морал и идеология и отричането на расизма и шовинизма. Ако можем да се конкурираме успешно, като общност, с други нации и да покажем, че сме по-добри от тях в резултатите си, винаги на основата на уважението към другия, различния от нас, тогава ще съградим на практика „Велика България”, обществото на ценностите и на стойностите, което успява чрез делата си, действайки спокойно и по същество, а не чрез отхвърлянето на другите.
Не ми се е случило да се родя в България като българин, а в Гърция като грък. Обичам обаче страната, в която живея и искам да видя шанса за възраждането на този народ, на тази нация, в рамките на обединена Европа. Вярвам абсолютно, че българите и гърците са и трябва да бъдат братя и да споделят общите ценности и перспективи за бъдещето. Както искам да видя нацията, от която произлизам, да преодолее кризата и да се развие положително, но също така искам да видя и България, и българската нация да изпъкват и да показват добрите си черти чрез взаимопомощ, съвместно съществуване и укрепване на чувството за Любов към човека до нас.
Нека се опитаме още от днес да открием собственото си „Величие”, личното, на семейството си и на общността, в която съществуваме. Нека отхвърлим всяка отрицателна мисъл и нека засилим развитието на връзките помежду си. Имаме един уникален шанс в рамките на днешна конкурираща се Европа и трябва да го грабнем. Нека се опитаме от днес още да го направим със самите себе си и с най-близкия си човек. Така, крачка по крачка, ще успеем.

Христос Мурутис