Ако в началото на 90-те години на ХХ-ти век германски архитекти са имали идея София да бъде архитектурен резерват, то в началото на ХХІ-ви век столицата ни прилича на смес от различни култури, времена и нрави. Наред със запазените сгради в стил „Сeцeсион” – като Военния клуб, например, има постройки, които напомнят за стара Прага и Виена – обсерваторията в Борисовата градина, и други, които разказват близката ни история – като Партийния дом, който е в сталинистки стил. В близост до тях вече има нови сгради със съвременни технология и в коренно различен стил. Това е видимото. А под това ниво са руините, които говорят за история и отминало величие.
В самото сърце на София – под Ларгото – от Католическата катедрала до Партийния дом е била крепостта Сердика. Архитект Христо Генчев допуска, че именно в нея преди около 1900 г. император Марк Улпий Траян обявява Сердика за град и й дава името Улпия Сердика. 200 г. по-късно тя е обявена за столица на Средиземна Тракия.
Тази петстенна крепост е издигната, съобразявайки се с волята на река Владайска. Черквата Св. Петка Самарджийска е дала началото на града, разказват запознати. Очертанията на крепостта са – единият ъгъл – срещу сградата на ДАГ – каптажа на минералната вода, другият – при хотел „Рила”, третият – зад Съдебната палата – при колелото на трамвая, Западната порта е била срещу Католическата катедрала „Св. Йосиф”, и последния щрих – под Халите, където и днес можем да видим здравите римски зидове. Крепостната стена е била около12 м висока, твърди архитект Митко Димитров. Тогава едва ли са имали единни стандарти за качество, но са знаели как да строят. Много от стените в крепостта са издържали хилядолетия.
При новите разкопки за метрото се показаха мозайки, които са от късен ІV-ти век след Христа. Видяха се и зидовете на две средновековни черкви, на които според арх. Весела Тончева стенописите са демонтирани за реставрация. Зад високите железни ограждения любопитни погледи съзряха и каменната настилка на една улица – Via Principalis – най-богатата Източно-западна улица. Дебелината на нейната настилка е доста по-солидна от сегашните ни магистрали и е издържала напора на климата и на времето. Но не и напора на сегашните интереси.
Именно тази улица стана ябълката на раздора между Столична община и група институционално необвързани специалисти. Свободните архитекти твърдят, че не се запазва улицата, че багерите разрушават ценности, които са стояли хилядолетия, че контролът не е ясен.
Подобно на екстрасенси официалните власти са напълно убедени, че всичко е „както трябва”.
Според неправителствени архитекти строежът на метрото е започнал само с конструктивен, но без архитектурен проект. Арх. Николай Веселинов твърди, че вторият метродиаметър е започнат без разрешение, проектът е разписан едва през 2011 г.
Това бе оспорено от кмета на София Йорданка Фандъкова. Тя твърди, че в проекта постоянно се нанасят корекции, за да се запази археологията. „Всяка сряда поглеждам от МС да видя какво се прави. Всичко открито се пази”, каза Фандъкова. Думите й не бяха съвсем потвърдени от главния археолог на проекта Константин Шалганов: „Ние сме жив град и се касае за някакъв компромис. Ако някой иска и предложи да направим София втори Помпей – нямам нищо против. Но уви, съжалявам много, има проект, с който археолозите се съобразяват, защото има стъпка по стъпка – проект, първо – цялостен, второ – конструктивен теоретично и ние се съобразяваме. Когато попаднем на археология, съответния проект се преработва. До един момент може да се извие клонката, после тя се чупи”, заяви архитект Шалганов.
Тази „клонка” е осигурявала поминък десетилетия наред на държави с развит исторически туризъм. Много хора всяка година тръгват на пътешествие, за да видят поне един символ на миналото, да се докоснат до стара култура или само да видят с очите си нещо, което го няма в тяхната страна. Но за това е нужно да имаме наръч от клонки – или поне да потърсим и други варианти, които могат да съхранят наследеното ни богатство.
По думите на арх. Митко Димитров е имало е археология и тя е изнесена. „Знае се улицата къде минава, но се набиват пилоти (колони, пълни с арматура и бетон). Абсолютно всичко се знае и се прави това посегателство, за да се реализира една конструкция”, каза Димитров. И проблемът не е, че нямаме закони – в наредба от 1977 г. се казва, че археологическите проучвания трябва да се направят поне година преди строителството. Проблемът е в отношението, в усещането за собствено величие и в бързането.
„Повече от 3 600 кв.м от археологията я няма сега. Самият археолог Константин Шалганов пише, че там няма нищо, казва арх. Митко Димитров. Можете ли да си представите, че на това място – сочи картата той, излиза археология с цялото й богатство, а метър и половина надолу няма нищо? Приели са, че трябва да правят зала, където да се експонират фрагменити от това, което е открито, а не „инсито” – на място да се покаже това, което е, негодува Митко Димитров.
Културният министър Вежди Рашидов бе категоричен пред Аргументи бг, че всички археологически ценности се пазят и ще бъдат показани. Вероятно, за да ги опазят от зорките погледи на столичани и гости на столицата, обектът не е с прозрачна ограда, която да не крие какво се копае, какво се намира и как се съхранява. Достъпът – разбира се, е забранен, най-вече за журналисти. Докато екипът ни се опитваше да бъде допуснат в близост до откритата улица Via Principalis, металните порти на драго сърце се отвориха за двама мъже, които носеха металотърсач. За тях не важи заповедта на директора на общинското предприятие „Стара София” Борис Чилев, който може би се опасява от сравнение между сегашните магистрали и някогашните римски пътища. Преди около 2000 години в София е имало канал за дъждовните води и отделно отходен канал и колко от тях е останало. Знаем си, че днес – в Европейския ни град има квартали на столицата, където още нямат канализация, искахме само да надникнем в миналото.
Въпреки високите огради и мерките за сигурност, които – надяваме се, че опазват културно-историческото наследство на столицата, във Фейсбук групата „Да спасим археологическите находки, намерени при строителството на метрото!” има и снимки от 01 август т.г. На тях се вижда как настилката на главната римска улица (Via Principalis) се “премества”, за да “направи място” за изграждане на основите на предвидената съвременна конструкция.
Министърът на културата е на опозиционно мнение. „Стопява се улицата, защото толкова археология е открита. Via Principalis е там. Всеки камък е номериран. Не е задължително, когато родим тризнаци да убием едното”, обобщи министърът.
Вероятно преместването е според някакакви осъвременени стандарти. Защото според Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство находките трябва да се запазват на мястото, където са открити.
Разбира се, хората, които работят по проекта не могат да се превърнат в Дон Кихотовци. Главният археолог на проекта Константин Шалганов заяви, че неговата роля е, когато се появят археологически останки да ги следи и документира. „Те се разкриват и документират по всякакъв възможно пълен, максимален начин. От там нататък – въпросните останки дали се стиковат с проекта или не – не е моя работа”. Идва евентуално препроектиране или се събира комисия, която да решава, каза Шалганов. В случая също имало комисия по отношение на въпросните три декара. От кога тази комисия не се е събирала – не стана ясно.
От инициатива „Спасението на Via Principalis” ще сезират институциите. Но точно с археологическите ценности нашите институции нямат време да се занимават. Миналата година е имало сигнал в прокуратурата. Отговорът и до сега се чака.
На картата, която гледат чужденците в София няма крепостта Сердика. Тя е тази, която трябва да се покаже, твърди арх. Митко Димитров. Показваме фрагменти, за да отчетем, че съхраняваме историята, а не цялостната крепост. Липсва водещата идея, смята свободният архитект.
Но водещата идея е да се осигурят пътища, да се намали трафика, да се изпълни приетият вече проект. Подобно на гладно дете, което седи върху гърне с жълтици. То е готово да предостави гърнето на всеки, който му обещае един хубав обяд. Детето не знае как да оползотвори богатството си така, че да се ползват от него и наследниците му. Разбира се, днес жълтиците не са разменна монета, но това не значи, че вече нямат стойност.
* Ден след нашия опит да видим от близо какво се случва между сградите на Президентството и на Министерския съвет, където са разкопките, патрулна кола с двама полицаи започна да опазва културното наследство от погледа на обикновените данъкоплатци на държавата. Искрено се надявам, че с тази бързина министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов ще реагира и в бъдеще. Притеснението ми е, че светкавичната реакция на МВР е на избирателен принцип.
Няма коментари:
Публикуване на коментар