Фактите от 11 септември уличават Буш в лъжа

Робърт Фиск

Всеки път, когато изнасям лекция върху Близкия Изток в чужбина, винаги ще се намери някой сред публиката – поне един – от онези, които аз наричам „критикари“. Предварително се извинявам на всички мъже и жени, които идват на моите беседи с ясни и уместни въпроси – често твърде унизителни за мен като журналист – и които показват, че сами разбират близкоизточната трагедия далеч по-добре, отколкото журналистите, които я отразяват. Обаче „критикарят“ е нещо реално. Той се появява в телесна форма както в Стокхолм, така и в Оксфорд, както в Сао Пауло, така и в Лос Анджелис, пък и в Барселона. Независимо коя е държавата, винаги ще се намери „критикар“.
Неговият – или нейният – въпрос обикновено звучи така: Защо, ако смятате, че сте независим журналист, не отразите онова, което наистина знаете за 11 септември? Защо не кажете истината – че администрацията на Буш (или ЦРУ, или Мосад, или вие си изберете кой) взриви кулите-близнаци? Защо не разкриете тайните, стоящи зад 11 септември?
Разбира се, презумпцията всеки път е, че Фиск знае – той притежава някакъв абсолютно конкретен, устойчив на всичко и пълен с факти архив, съдържащ окончателното доказателство за онова, което „целият свят знае“ (нали такъв е обичайно използваният израз) – кой разруши Световния търговски център. Понякога „критикарят“ е явно изпаднал в притеснения. Един мъж в Корк изкрещя въпроса си към мен, а сетне, когато аз предположих, че неговата версия относно заговора е малко странна, човекът напусна залата, викайки обидни неща и ритайки столовете.
Обикновено, винаги се старая да казвам „истината“ – сиреч, че макар да съществуват неполучили отговори въпроси около 11 септември, аз все пак съм кореспондент на в. „Индепендънт“, занимаващ се с Близкия Изток, а не кореспондент по конспирациите; че и така си имам достатъчно други истински конспирации в Ливан, Ирак, Сирия, Иран, Персийския залив и пр., та да се тревожа и за въображаемите в Манхатън. Последният ми аргумент (необорим, по моя преценка) е, че администрацията на Буш оплеска всичко – и във военен, и в политически, и в дипломатически план – с което се е опитала да се захване в Близкия Изток; та, как тогава би могла да изясни успешно международните престъпления срещу човечеството в Съединените щати от 11 септември 2001 г.?
Е, аз все още поддържам това свое мнение. Всеки военен, който би могъл да твърди – както сториха американците на 23 август – че Ал Каида се била разбягала, не е способен да направи нищо във връзка с 11 септември. „Ние притеснихме терористите и ги накарахме да бягат“, заяви полковник Дейвид Съдърланд относно нелепо именуваната „Операция „Светкавичен чук“ в иракската провинция Дияла. Сетне допълни: „Страхът им да се изправят пред нашите сили доказва как от Ал Каида разбират, че няма да има мира за тях.“ И още ред такива неща – всичките обаче неверни.
Само няколко часа по-късно, Ал Каида атакува с пълни сили Бакуба и изтрепа до крак местните шейхове, които бяха подали ръка на американците. Всичко това ми напомня за Виетнам – войната, за която Джордж Буш може и да е чувал, докато е гледал небето над Тексас. И може би тъкмо това бе причината преди няколко дни да обърка края на Виетнамската война с геноцида в една друга държава, която се нарича Камбоджа и чието население беше спасено тъкмо от същите виетнамци, с които по-смелите негови колеги се биеха през цялото време.Но да не се отвличаме. Аз съм наистина все по-разтревожен във връзка с непоследователностите в официалната версия за 11 септември. И не става дума само за очевидните такива: къде са, например, частите от самолета (мотори и едно-друго), извършил нападението срещу Пентагона? Защо служителите, участвали в полет 93 на компанията „Юнайтед“ (който се разби в Пенсилвания), бяха заставени да мълчат? Защо останките от същия полет се бяха пръснали на мили разстояние, щом се предполага, че самолетът се е разбил на едно място в полето? И накрая, да не отварям дума за ошашавеното „разследване“ на Дейвид Айк, което може да бъде определено като „Алиса в страната на чудесата и катастрофата в Световния търговски център“ и което е в състояние да накара всеки умствено здрав човек да почне да чете телефонния указател.
Не говоря и за научната страна на нещата. Ако е истина, например, че керосинът гори при оптимални условия с температура 820 градуса по Целзий, как така стоманените греди на кулите-близнаци – чиято температура на топене е около 1 480 градуса – биха се прекършили? (Те рухнаха за 8,1 и за 10 секунди, съответно.) Ами третата кула – т. нар. Сграда № 7 (или сградата на Салмън Брадърс) – която се срина за 6,6 секунди, ала по своя собствена преценка, чак в 17:20 часа на 11 септември? И защо падна толкова усърдно на земята, щом никакъв самолет не беше я ударил?
Американският Национален институт по стандарти и технологии беше инструктиран да анализира причината за разрушаването на всичките три сгради. Ала и до ден днешен не е докладвал за Сграда № 7. Двама изтъкнати американски професори по механика – съвсем определено непринадлежащи към групата на „критикарите“ – вече напълно легално поставят въпроси във връзка с този последен доклад, посочвайки, че би могъл да се окаже „подвеждащ или подправен“.
Дори от журналистическа гледна точка има твърде много странни неща около 11 септември. Първите думи на репортерите, че чули „експлозии“ в кулите – което може да е било пращенето на гредите – са лесни за отхвърляне. Същото важи и за това, че трупът на жена от екипажа беше намерен на една улица в Манхатън с вързани ръце. Хубаво, нека приемем, че става дума за медийно покриване оттук-оттам по онова време, точно както и че списъкът на ЦРУ с арабски терористи-самоубийци, включващ трима мъже, които бяха (и все още са) съвсем живи и здрави някъде из Близкия Изток, е бил първоначална грешка на разузнаването.Но какво да кажем за странното писмо, написано уж от Мохамед Ата – египетският злодей с призрачно лице, чието „ислямско“ напътствие към неговите страховити другари (освободени от ЦРУ) озадачи всичките ми приятели мюсюлмани от Близкия Изток? Ата споменава своята фамилия – нещо, което никой мюсюлманин, колкото и зле да е бил учен, не ще включи в подобна молитва. Той напомня на своите съзаклятници да кажат първата мюсюлманска молитва за деня, а сетне продължава, като цитира от нея. Обаче никой мюсюлманин не би имал нужда от такова напомняне, а камо ли да очаква, че текстът на молитвата ще бъде включен в писмото на Ата.
Нека пак повторя. Не съм привърженик на теорията за конспирацията. Спестете ми критикарите. Спестете ми и заговорите. Но като всеки друг, и аз бих искал да узная цялата история за 11 септември. Дори само заради това, че тя задейства всичката налудничава, мръсна „война срещу тероризма“, която ни доведе до катастрофата в Ирак и Афганистан, както и в голяма част от Близкия Изток. Оттеглилият се съветник на Буш – Карл Роув, някога каза: „Ние вече сме империя и създаваме своя собствена реалност“. Вярно ли е това? Поне ни кажете. Така хората ще спрат да ритат столове.