По-ниските такси и данъци, толерантното законодателство и стабилната икономическа политика са козовете, на които българите залагат във "войната" от дистанция с румънците. Ходим на почивка на българското крайбрежие, регистрираме си колите там и си местим фирмите в Русе. Как успява България да ни задмине почти във всичко?
Брегът на Черно море, летен сезон 2011-а. Българските курорти са посетени от 2 милиона чуждестранни туристи. Те се настаняват в 5-звездни хотели, които предлагат ол инклузив, с външни и вътрешни басейни, зали за фитнес и СПА центрове.
А Румъния посреща само 1 милион туристи годишно. Хотелите по крайбрежието й са още от комунизма и приемат само 300 000 чужди туристи, които са принудени да прекарат почивката си с маски заради миризмата от планините водорасли, гниещи на плажа.
Българите ще имат тази година най-добрия сезон от 10 г. насам с ръст от 14% на броя на туристите спрямо 2010 г. В икономически план това положение се изразява много по-просто: те ще спечелят 2,7 милиарда евро от туризъм, като тази индустрия допринася с 10% от БВП. В Румъния делът на туризма е само 2%. Благодарение на по-малките такси и данъци и на по-ниските разходи за комунални услуги българските хотелиери могат да предложат много по-конкурентни цени от румънските.
И по европейски фондове съседите на юг ни изпревариха. В края на 2010 г. усвояването им в България бе 10,2%, докато в Румъния то е 8,6% - най-ниското равнище в общността. Друго голямо предимство на българите е плоският данък от 10%. По-ниските данъци при съседите накараха много собственици на фирми от Румъния да преместят дейността си в България. Броят на компаниите с изцяло румънски капитал, които са регистрирали централите си в съседната държава, е 272 според Националната агенция за приходите в София. Броят не изглежда голям, но е нараснал 8 пъти за една година. Очевидно Румъния губи от тези премествания, защото не инкасира таксите и данъците, които тези дружества биха платили.
В края на 2009 г. "Крафт фуудс" реши да затвори шоколадената си фабрика в Пояна Брашов и да премести по-голямата част от операциите си в България. Същото направи и производителят на лакове и бои "Поликолор". Сега компанията е най-големият работодател в Русе, а Румъния внася оттам продуктите й. Същото е и с италианския производител на строителни материали "Мапей", който възнамеряваше да открие фабрика за лепила в окръг Брашов. Общата стойност на инвестицията щеше да е 10 милиона евро. Италианците обаче промениха плановете си, а фабриката бе отворена в Русе. Според публикацията Doing Business 2010 на Световната банка България заема 51-о място сред "най-приятелските" страни за бизнес - позиция, която тя запази от миналата година. А Румъния загуби още две места тази година, падайки от 54-о на 56-о място.
България стана атрактивна и за покупки. Ниските цени накараха много румънци около границата да ходят на пазар в българските супермаркети, макар че плащат за винетка. Също така се оказва, че имаме по-голямо доверие на българите и когато става дума за банковата система. Депозитите на чужденци в България са нараснали съществено за последните 2 месеца, а според банкери това се дължи на по-големите суми, внасяни от румънски и гръцки граждани.
И при регистрациите на коли положението е същото - от Букурещ към Русе. 150 000 автомобила (3% от автопарка) на румънски граждани са регистрирани в България. Причините са прости. Разходите за регистрация там на кола с мощност над 2000 куб. см са близо 1000 евро за юридическо лице и 1200 евро за физическо. В Румъния те започват от 2150 евро и скачат до 6000 евро в зависимост от годината на производство. За да спре това явление, румънската полиция предложи да се забрани на автомобили, регистрирани в България, да се движат по-дълго от 90 дни годишно в Румъния.
Ако погледнем цените за ток и газ в Румъния и България, забелязваме, че сметките за ток са по-високи при нас. Освен това Румъния предвижда поскъпване с още 4% заради увеличаването на субсидиите за енергия от възобновяеми източници, които трябва да бъдат платени от потребителите. А българите наложиха лимит, до който се отпускат субсидии, след като осъзнаха, че твърде много вятърни турбини ще увеличат много сметките на населението.
При газа обаче везните клонят към Румъния, защото тя покрива 80% от нуждите си със свой добив, докато българите внасят от Русия близо 90%. Тук важна е степента на зависимост. Да си припомним януари 2009 г., когато руснаците спряха за 3 седмици доставките на газ за Европа. Румънците не бяха много засегнати, а българите трябваше да затворят училища, болници и голяма част от индустрията си.
България и Румъния бяха конкуренти за руския газопровод “Южен поток”. Според последните сведения от “Газпром” българите са победители, макар че маршрутът през Румъния би бил по-кратък.
ЕЛЕНА ДИМИТРУ, в. "Адевърул"
Няма коментари:
Публикуване на коментар