От една страна ежедневието следва ритъма си с множество сайтове, в които се включват все повече хора, тематичните или пък специализираните издания добиват все по-изразен общ характер на медии и бързо се професионализират. Доказателство, ако подобно е необходимо, е фактът, че именно модерните икономически модели се превръщат в “препоръка”, а не онези, които рекламират. Тези модели са постигнали световен успех в Амазон и Ейпъл. Излиза, че живеем в епохата на “вирусен маркетинг”, в който вълни от предложения се изливат пред погледа на сърфиращите, под вещото ръководство на гиганти като Гугъл, Майкрософт и други като Адоб или Ютюб.
От друга страна пък онова, което наричаме “публично пространство”, често се е колебаело между идеята за действието в тясно специализирана мрежа и тази за масовия консенсус: “обществените дружества” и Клубовете, от една страна, и “Празникът на Федерацията” и след това - самопровъзгласяването на Наполеон за император – ясно илюстрират тези две позиции по време на Френската революция. “Идеята за обща революция” пренася, един век по-късно, напрежение между тези две крайни позиции, като отваря пътя на “партията – общество” на комунистите. Този модел е пропит от възпитателната утопия като основа на общественото единство.
Не е учудващо, че училището с мъка поддържа ритъма на новата утопия на непосредствена комуникация. Ако политическото съзнание е било насочено по-скоро към идеал за универсална педагогика, отколкото към идеал за технически прогрес, то възникването на тематични мрежи и на персонализирани услуги съвпада с края на универсалистичните педагогически утопии. Освен това, училищните структури все повече се превръщат в избрани услуги, без нотка идея за равенство – цифровите технологии съпровождат явната деполитизация на обществата ни и размиването на социалното в комерсиалното.
Излиза, че “социалните мрежи” развиват нещо съвсем различно от общество на публичните пространства. Изправени срещу отслабването на традиционните връзки за комуникация на индустриалните общества, все пак можем да се запитаме дали блоговете или други сайтове за мнения не пораждат подновен тематичен “контрол”. По някои въпроси форумите биха успели да достигнат такова активно участие, което понякога трудно се постига дори от най-добре утвърдените институции. Следователно конфликтът на нормите и законността оставя поле за действие на малки организирани групи, които имат силата да разширят арената на публичната дискусия.
Тази парадигматична промяна от тесен кръг до отворени мрежи определя въпроса за съвременното публично пространство и ще бъде предмет на нашата дискусия. Между основните въпроси особено се открояват няколко, а именно: взимането на думата на публично място е улеснено от Интернет, но как да установим верността на разпространяваните мнения от различни мрежи? Умножаването на блоговете не създава ли нарастващ брой монолози, в противовес са демократичния дебат? Отсъствието на икономически модел за цифрова форма на публичната дейност не поставя ли инициаторите на дигитални културни изяви под шапката на институциите и предприятията?
Цифровият активизъм се среща с реалното общество единствено в случаите, когато слуховете нараснат достатъчно, така че да гарантират протичането на избраните прояви – не е ли това знак за напълно конвенционален подход? Има ли разделение между поколенията вследствие на електронното общуване? Как да се разглежда връзката между европейските езикови пространства и цифровите дейности? Не сме ли принудени да се превърнем в полиглоти, за да засечем и разберем информациите, които достигат до нас? Но пък дали тези високо културни практики не затвърждават вътрешните неравнопоставености в самите държави, докато същевременно хвалим демократичното измерение на Интернет? Как да създадем педагогическа система за ползването на интернет, която да съотвества на демократичните хоризонти и която да стои над комерсиалното измерение? Ето това са някои от аспектите, които ще обсъдим.
http://www.newmedia21.eu/sabitiq/paradoksite-na-individualizma-v-mrezh/
Print 
PDF
Няма коментари:
Публикуване на коментар