Шиитският ислям е създаден като политическо движение, подкрепящо Али – братовчед и зет на Пророка Мохамед. Близостта на Али до Пророка дават на шиитите самочувствието, че това религиозно течение е приближено на самия Мохамед. След смъртта на Али през 661 г., култът е пренесен върху неговия син Хасан, а след смъртта на Хасан – върху по-младия му брат Хюсеин. Мъченическата смърт на Хюсеин в Кербала (Ирак) през 680 г. прави този град свещен за шиитите.Преклонението на шиитите към имамите прави тази общност лесно управляема и сплотена. Ранните шиити са били често преследвани и до голяма степен са били опозиция на официалната власт. Болшинството шиити днес принадлежат към общността Шиити на Дванадесетте Имама и обитават държавите Иран, Азербайджан, Ирак, Ливан, Саудитска Арабия, Бахрейн, Индия иПакистан. Друга общност са Зайдиските шиити (в Йемен) и Исмаилските шиити (Индия, Пакистан, Сирия и Йемен).
Религиозната власт на шиитските духовници се приема на основание на това, че те представляват днес Дванадесетте имама. Те, също така, получават и финансови дарове, което ги прави икономически автономни. Шиитските духовници най-често са муллахи и муджтахиди. Най-висшият духовен пост е марджа ал-таклид. Аят-Аллах или аятолах са почетни съвременни титли и нямат значение за религиозните функции на духовното лице.
В Иран, където шиитството е държавна религия след Ислямската революция от 1979 г, се наблюдава широко навлизане на духовници в общественият живот, с подкрепата на политическия елит. По този начин позициите и авторитетът на шиитския ислям нарастнаха и той излезе от възприемането му като сектантско движение и се разпространява в други държави – Палестина, Афганистан, Ливан и т.н..
Няма коментари:
Публикуване на коментар