Филология

Филологията е учебна програма в България[1] и подход (обикновено смятан за остарял), която/който съчетава едновременно изучаването на лингвистика и литературни науки [2][3], особено за някой език конкретно, например българска филология или немска филология, или за няколко езика - класическа филология (старогръцки и латински[4])
Филология се използва в смисъл на изследване на текстове, главно стари, на историческа лингвистика (диахронна) или като изследване на език (езици) и на текстове, създадени на него (тях), включвайки области като езикознание, литературознание, плюс фолклористика, етнография, странознание, митология и т.н., тоест това е тип изучаване на езика и литературата, какъвто е бил популярен през 19 век (виж Младограматическа школа).

Заради фокуса върху историческото развитие (диахронен анализ), терминът филология започва да се използва в контраст на лингвистиката. Това се дължи на развитието през 20 век, което е започнато от Фердинанд дьо Сосюр и неговото настояване за важността на синхронния анализ, от което по-късно възникват структурализмът и чомски-лингвистиката, с нейното сериозно наблягане върху синтаксиса.

Терминът филология е образуван от гръцкото φιλολογία (philologia) [5], от термините φίλος (philos), значещо "обичан, скъп, приятел" и λόγος (logos), значещо "дума, артикулация, мислене", описващо любовта към ученето, литературата, както и аргументацията и мисленето, рефлексията върху обхват от активности, включени под понятието λόγος. Терминът се променя малко в латинското philologia, което по-късно в среднофренски означава "любов към литературата" и започва да се използва в английски през 16 век.
Прилагателното φιλόλογος (philologos) е означавало "обичащ да дискутира и да се аргументира, разговорлив" в койне, като също е включвал изключителна софистичност, като предпочитание за агументация пред любовта за чиста мъдрост - φιλόσοφος (philosophos).
Като алегория за литературна ерудиция philologia се появява през 5 век в пост-класическата литература (Мартиан Капела, De nuptiis Philologiae et Mercurii), идея възобновена в късната средновековна литература (Чосър, Lydgate).
Започва да придобива значението на наука през 18 век (Фридрих Аугуст Волф, 1777).
Значението на "любов към ученето и литературата" е сведено до "изучаване на историческото развитие на езиците" (историческа лингвистика) през 19 век в употребата на термина, което се е дължало на бързия прогрес, направен в разбиранетона звуковите закони и езиковата промяна, това е т.нар. "златна ера на филологията", която продължава до края на 19 век, или с други думи "от Фридрих Шлегел до Ницше". [6] Във Великобритания (британския английски) и британските университети, филология (philology) остава основно синоним на "историческа лингвистика", докато в САЩ, американския английски и американските университети има по-широкото значение основно на "изучаване на езиковата граматика, история и литературна традиция" [7][8].

Източници :

↑ Факултети на СУ (Факултет по славянски филологии, Факултет по нови и класически филологии)
↑ ((en)) Jan Ziolkowski, On Philology, (in Introduction, What is phylology?), Penn State Press, 2004, ISBN 0271025891, p.1
↑ ((en)) John Peile, Philology, Macmillan, 1880, Google cifrovisation from Harvard University copy - Digitized Feb 9, 2008
↑ СУ, Катедра Класическа филология, Учебен план (2006/2007), линк от 2 ноември 2009
↑ ((en)) Philologia, Liddell and Scott, "A Greek-English Lexicon", at Perseus
↑ ((en)) Nikolaus Wegmann, Princeton University Department of German
↑ ((en)) A. Morpurgo Davies Hist. Linguistics (1998) 4 I. 22.
↑ ((en)) M. M. Bravmann, Studies in Semitic Philology. (1977) p.457