Преглед на печата 04.11.2011

ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА

"Анализатори: ГЕРБ преяжда с власт и това ще я погуби", пише "Сега". Около този извод се обединиха участниците в кръгла маса за следизборната ситуация от Института за политически и правни изследвания, Института за социални ценности и структури и "Галъп". "От известно време в страната се наблюдава един пълзящ авторитаризъм. Концентрацията на властта обаче тепърва ще нараства, тъй като предстои решаването на важни кадрови въпроси като избирането на нов ВСС и нов главен прокурор", отбеляза социологът Петър Емил-Митев. "Малката разлика между първите двама в президентската надпревара е безпрецедентна, пък и имаше около 100 хил. невалидни бюлетини. А и за първи път избраният президент е подкрепен от по-малко от 2 млн. души", посочи политологът Антоний Тодоров. Експертите смятат, че въпреки слабостите си ГЕРБ засега се очертава като десния полюс в една двупартийна система.
***
"Ние не получихме гласовете на ДПС на втория тур", казва в интервю за "Новинар" депутатът от БСП Младен Червеняков. Получихме една малка част, а това е далеч от потенциала на ДПС. Червеняков е категоричен, че ако електоратът на ДПС беше гласувал за Ивайло Калфин и Стефан Данаилов, ние в момента щяхме да имаме друг президент. "Аз твърдя, че БСП има повече общини от ГЕРБ. Но не може да се каже, че БСП е спечелила местните избори. Напротив, това е загуба за БСП. За мен е важно да кажем ясно две неща. Първо, че не успяхме достатъчно убедително да разкрием същността на водената политика от ГЕРБ и нейното значение за бъдещето на България. Второ - не успяхме достатъчно убедително да предложим алтернатива на тази политика", допълва депутатът.
***
Залязващи партии танцуваха последен валс на вота, отбелязва "Сега". С най-голяма сила това важи за "Атака". Тя направи своя пробив през 2005 г. В този парламент обаче "Атака" стана крепител на статуквото, а лидерът й Волен Сидеров измени на създадения с толкова труд образ на бореца за правдини и се превърна в пудела на Бойко Борисов. Отдавна беше ясно, че партията губи доверие в обществото. Затова, когато изборите наближиха, Сидеров се опита да компенсира това с някои показни акции, които преминаха всички граници - като нападение над мюсюлмани по време на петъчната им молитва в джамията в София. Вместо да мобилизират електорат обаче, те предизвикаха възмущение. Другата партия, която върви към залез, е ВМРО. Този залез бе предизвестен още след разцепването на организацията преди няколко години. ВМРО винаги е била един странен хибрид между партия и обществена организация. Като политическа партия ВМРО функционира от около десетина години и не може да се каже, че е имала особени успехи на това поприще. И може би ще е по-добре, ако отново се върне към старото си амплоа на обществена организация, която безспорно винаги ще има своето влияние.
***
"Избори 2011 - равносметки и криви сметки", коментира "Труд". Окрилен от резултата от отминалите избори Бойко Борисов действа не само по посока на дългосрочно стабилизиране на партията си, но и на производство на една устойчива "двуполюсна" партийна система по негов вкус. От заявеното досега в тази система той ще се настани в опразненото вече дясно пространство, а лявото ще резервира за БСП и ДПС. След като стана ясно, че основните икономически въпроси се "деполитизират" и прехвърлят към Брюксел, родните партии остават да се състезават на терена на антикорупцията и национализма. Затова лявото и дясното са важни, но ключовият въпрос е къде ще отиде ДПС. Ако отиде наляво, посланието е, че повлича със себе си петното на корупцията и на националното предателство. Десните се борят за "първи президент без решаващия глас на Ахмед Доган", левите отвръщат, че има таен заговор Доган да не подкрепи чистосърдечно левия кандидат за президент и така да даде победата на Борисов. Докато такива представи доминират политическото съревнование, трудно можем да говорим за преодоляване на популизма и установяване на програмна, двуполюсна партийна система.
***
"Най-добре е изборната администрация да е постоянна", препоръчва Бисер Троянов, говорител на ЦИК, който наблюдава избори от последните 11 години. В интервю в "Монитор" той посочва, че опитът на членовете на СИК на предишни избори много помага. Произвеждането на избори и участието в СИК е трудоемка работа. Смяната на членове на СИК е масово. Те се назначават по партийни предложения. Част от тези предложения са по списъци от предходни избори. По-тревожна е смяната в изборния ден, тъй като говорим за отговорност на членове на СИК, които вече са назначени. Наблюденията показват, че тази година отказалите се, са в рамките на обичайното за предишни избори. Най-добре биха били организирани избори от администрации, съставени на професионален принцип с постоянен състав и с опит.
***
"Сценариите за игра с ДПС в центъра се провалят", е анализът на политолога Румяна Коларова в "24 часа". По думите й най-голямата промяна в партийната система на България през 2011 г. е твърдото и еднозначно идентифициране на ДПС с лявото. Но не от левите или десните избиратели, а от онези, които биха определили себе си като центристи. Разрастването на ДПС до 500 000 избиратели в България на парламентарните избори през 2009 г. не беше само контролиран и купен вот. Това беше резултат от създаването на клиентелна мрежа от бизнесмени с български етнос, които ползват центристкия етикет на ДПС като партия - универсален посредник. Затова поражението на ДПС на тези избори е поражение на проекта за възраждане на центристката партийност.
***
Омбудсманът Константин Пенчев се изправи срещу Националната здравноосигурителна каса заради погазените права на всички българи, които си плащат здравните осигуровки, и заради грубо отношение към хронично болните, акцентира "Труд". Това става ясно от писмо с препоръки на обществения защитник. На Пенчев са се оплакали хора, които пътуват зад граница, налага им се да се лекуват, но не им признават т.нар. временни удостоверения на касата, заместващи европейската здравна карта. В резултат болните си плащат уж гарантираната спешна помощ. Омбудсманът настоява да се спре лошата практика протоколите за лекарствата на хронично болните да се бавят с месеци.
***
Ще абдикира ли президентът Плевнелиев от командването на армията, коментира "Сега". Посочва се, че през прехода и особено през последните години авторитетът на армията сериозно бе уронен. Особено драматично стана положението с идването на ГЕРБ на власт и поемането на военното министерство от Аню Ангелов. Първоначално бе направена заявка за промяна, но на ключови постове във ведомството останаха всички основни фактори, свързани с тройната коалиция. След избирането на Росен Плевнелиев очаквано
министърът на отбраната потрива ръце и проявява особена активност. И дори започва да дава съвети на новия президент - да бъде по-диалогичен и повече да използва експертизата на МО. Всъщност, ако се слуша бъдещият президент, министърът на отбраната ще успее да контролира всичко в армията. Плевнелиев се дистанцира постоянно от тази тема, макар от цялата му президентска власт ръководството на армията да е наистина най-голяма, най-видима и най-важна.
***
"Нелегалният хазарт - в черен списък", е озаглавено интервюто в "Труд" с председателя на Държавната комисия по хазарта Калоян Кръстев. Той отбелязва, че се провежда държавна политика, чиято цел е на пазара да действат сериозни, стабилни оператори, а не малки фирми, които често изпитват затруднения при организирането на игрите и изплащането на печалбите. Така се защитават интересите на потребителите и на държавата. Хазартният бизнес е специфичен, той има социални и медицински аспекти, към него има засилен обществен интерес. Много често хората го свързват и с определени престъпни дейности като пране на пари. Така че това е бизнес, който не може да се извършва безпроблемно от всички стопански субекти, а само от коректни, стабилни и опитни организатори и оператори, обяснява Кръстев.

ИКОНОМИКА

Икономисти: Реформите отсъстват от проектобюджет 2012, отбелязва "Сега". Сметките за държавните финанси са разбираемо консервативни, но в тях не се оглеждат нито дългосрочните приоритети на България като членка на ЕС, нито ангажиментът за реформи в тежки сектори като здравеопазване, образование, пенсионна система. Тези критики отправиха към проектобюджет 2012 икономисти на организирана от Българската стопанска камара кръгла маса.
"Държавата трябва да направи всичко възможно за подобряване на бизнес средата, защото не може да разчита на ръст на износа, когато няма инвестиции в нови продукти. Не може да разчита и на потребление, защото основната част от него е свързана с вноса", изтъкна изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика държавата продължава да облага бизнеса с нови плащания като повишени осигурителни прагове, вдигане на акцизи, нови данъци, което не дава резултат и води до повишаване на безработицата. "Това правителство направо е забранило думи като приватизация и концесия и налива милиони в дейности, които частният бизнес може да поеме", смята Владимир Каролев.
"Фалити на банки у нас заради кризата в Гърция няма да има", уверява в интервю за "24 часа" Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк. Според него може би ще видим процес на консолидация в гръцките банки, вече беше обявено първото сливане на две. Някои може да решат да се освободят от операциите си в България. Апетитът на други за растеж в България може да не е толкова голям. Други обаче ще продължат да имат сериозен интерес към страната ни, защото пазарът е рентабилен и имаме тесни връзки. Ще има труден период на адаптация. Предстоят им сериозни реформи, които България е направила много отдавна, но каквото и да стане, няма да има директен, незабавен негативен ефект върху гръцките банки в България.
С ударна продажба на земи кабинетът ще събира пари за агросубсидии, пише на първа страница "Сега". Министерството на земеделието ще започне да разпродава държавни земи, за да може да плати фермерските субсидии догодина и да предотврати готвените протести. Това обяви министър Мирослав Найденов вчера и посочи, че тази мярка се налага заради неизпълнен ангажимент на финансовия министър Симеон Дянков към земеделците. Ябълката на раздора са обещаните общо 570 млн. лв. за субсидии, но реално в бюджет 2012 са заложени 340,1 млн. лв., т.е. с 230 млн. лв. по-малко. На пазара ще се предложат 1 млн. дка ниви, а целият държавен поземлен фонд е 2,2 млн. декара. От тях 100 000 дка трябва бързо да бъдат разпродадени чрез търгове, а останалите 900 000 дка - дадени за години напред под аренда.
БТА