Гражданският шрифт (рус. Гражда́нский шрифт) е модификация на кирилската азбука, въведена от руския цар Петър Първи през 1708 — 1710 г. Целта на реформата е била да се доближи външния облик на руските книги до западноевропейските книги. През януари 1707 г. по чернова съставена вероятно от самия Петър I, армейският щабен художник Куленбах съставя чертежи на тридесет и две малки и четири главни (А, Д, Е, Т) букви. Пълният комплет на шрифта по рисунките на Куленбах е поръчан в Амстердам в печатницата на белоруския майстор Иля Копиевич.
На 1 януари 1708 г. Петър подписва следния указ: "(...)с изпратената от холандската земя, от града Амстердам азбука, съставена от изкусни в печатното дело люде, да се напечати книгата Геометрия на руски език… и другите граждански книги също да се печатат със същата азбука."
По същество новият шрифт е типографско адаптиране на използваната дотогава славянска писменост към латинското писмо използвано тогава (антиква). Премахнати са писането на ударения и титли, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите. Въведени са несъществуващите дотогава малки букви. Главните букви са уеднаквени с подобните по външен вид. латински букви. Буквата Ѧ е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма на Ѧ, но и съвпадаща огледално с латинско R. Буквите Д и Л също получават нова форма, въведени са буквите Й и Э. Освен това са въведени и арабските цифри за означаване на числа, които заменят използвания дотогава начин на обозначаване на числата чрез букви. Ръкописният вариант на гражданския шрифт се развива към втората половина на 18. век.
През първата четвърт на 19. век гражданската азбука е приета в Сърбия и България и постепенно измества църковнославянската такава. Реформите на Вук Караджич приемат гражданската азбука в леко променен вид (изхвърлени са буквите Я (неправилно означаваща йотирано а в гражданската азбука, Ю, Щ и Ъ) и се въвежда буквата J от латиницата за означаване на йотация. Българският език приема гражданската азбука без изменения (с изключение на буквите Ы и Э), като обаче добавя няколко букви липсващи от гражданската азбука - Ѫ, Ѭ., впоследствие изхвърлени в резултат на различни реформи.
Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука. Развитието на кирилицата прескача ренесансовия период от развитието на типографията в Западна Европа и от средновековния етап, на който се намира дотогава, е изравнено с къснобароковата латинска типография. Премахната е генетичната връзка на кирилицата с гръцката азбука, в резултат на която в продължение на векове кирилските следват гръцката типографска традиция.
Реформата на Петър по-скоро се опирала на едноличната му воля, отколкото на назряла обществена необходимост.В основата му лежат същите мотиви, поради които той нарежда обръсването на брадите, носенето на холандски дрехи и строителството на европейска столица сред горите и блатата - желание страната да изглежда европейски, ако се налага и насилствено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар