Плача, страдам и се моля в църква

Чета вестника от години. В началото си го купуваше дъщеря ми, сега вече започнах и аз. Мислих известно време и накрая се осмелих да разкажа моята история, вълненията и разочарованията си от сайтовете за запознанства.
Съпругът ми от доста години работи в чужбина, а дъщеря ми вече е голяма. От скука през коледните празници се регистрирах в сайт за запознанства. Писаха ми много господа. На възпитаните отговарях, на грубите - не. Един мъж от Сливен, който е на 100 км от моя град, ми допадна само с няколко изречения. Беше 7 години по-млад, сподели, че си падал по по-големи жени, защото по-малките не знаели какво искат. Още същата вечер се прехвърлихме в скайпа и продължихме да си пишем до късно. На следващия ден пак, отново и отново, и всеки път по няколко часа. Свикнах с него и ако не се включеше, ми липсваше. Казваше, че никога не си е писал толкова дълго с жена, всичко продължавало най-много 2-3 дни. Явно много му допаднах, както и той на мен. За 2 месеца се влюбих в него, без да сме се виждали. Той искаше да се срещнем още първите дни, но аз се страхувах. Все пак не го познавах, а и за пръв път бях в такъв сайт. Аз съм омъжена, а той е разделен с жена си, която била 6 г. по-голяма от него. Имали дъщеря на 5 г. После настъпи моментът, в който бях готова да се срещнем, но тогава го бяха пратили на работа в Бургас. И през тези 2 месеца почти всяка вечер говорехме по 20-30 мин. по телефона. В един момент започна да пропуска обажданията и аз страдах. Така ме зареждаше с енергия този мъж, толкова добре се чувствах с него, макар и само пред компютъра.
За първа пролет се появи в скайпа и ми написа, че мислел да ме изненада и да дойде да се видим. Тръгнал с колата си да закара родителите и дъщеря си на село, а после да продължил към мен, но на магистралата друга кола го е блъснала. Останах потресена, защото съм вярващ човек, винаги съм добронамерена към хората и не допусках, че някой може да ме лъже.
Работата му в Бургас приключи и той се прибра в Сливен. На втория ден пак решил да дойде при мен, но му се обадили, че тъста му го блъснала кола и починал. И трябвало да ходи на погребение, при това точно на рождения си ден! Просто онемях. Започнах да си мисля дали е съдба, или той си измисля тези истории само и само да не се срещнем. Усещах, че се страхува да не се разочароваме един от друг.
На другия ден той имаше рожден ден и аз се чудех как ще го поздравя, защото, когато го търсех, той не отговаряше или ми вдигаше майка му. Стана 12 часа през нощта, той не се появи в скайпа, нито ми звънна по телефона, както го бях помолила. Мечтаех да му честитя първа, за да му върна жеста, защото той първи ме поздравяваше за Свети Валентин или 8 март, с което много ме беше очаровал. Да си призная, бях готова на всичко за този мъж. За 5 месеца успя да ми влезе под кожата така, че сега имам чувството, че без него въздухът не ми стига, обзема ме депресия.
Вече месец се крие от мен, в скайпа стои инкогнито, дори си е сменил номера на телефона. И аз вече не го търся, не искам да бъда досадна, но се питам - защо? В последното свързване по скайпа ми беше споменал, че негов приятел го викал в Испания на работа и може би ще отиде да види за какво става въпрос. Но аз знам, че е тук и си пише с други жени. Това просто е било претекст, за да се отдръпне. Дано има повече късмет с тях, той просто не може да си представи колко много му желая доброто и цялото щастие на земята.
За тези години, в които съм сама, без съпруга ми, станах много силна, но с тази виртуална връзка не мога да се справя. Страдам, плача, ходя на църква, моля се и искам да си изясня нещата, но не намирам отговор. Ако ми беше казал истината в очите, бих я приела, колкото и жестока да е. Искам да предупредя всички самотни жени да бъдат много внимателни и предпазливи и да не допускат моята грешка. Срещата очи в очи е друго, там няма лъжа и измама. За себе си съм сигурна, че ако се бяхме видели, той щеше да ме одобри и може би нямаше да страдам толкова сега, но както казва той - съдба. Не знам да му повярвам ли?