Сега пак си мисля – колко по-хубаво и по-ценно средство за литература е тоя прост и несигурно сложен на книга, но близък до разговорната реч и жив език в сравнение с нашия, наречен литературен. В литературния език, на който пишем, има една логика на разсъдъка, има една граматичност, която го умъртвява. Тук почти винаги се почва правилно с подлога, подир който следват прилогът и останалите определителни и допълнителни думи. А в живата говорна реч – какво движение! Думата, с която почваш, линията на движение и капризите й, премълчаванията, прибързванията, избухванията, модулациите на гласа – в това е животът на тая реч. Много пъти съм си мислил за тази разлика между живата и писмената реч и винаги съм се убеждавал, че писмената ни, литературна реч е нещо несравнено по-бедно и по-мъртво. Понякога това ми се е разкривало за момент тъй ясно и тъй неотразимо, че съм си казвал: „Трябва да се върнем решително назад.”
Когато писах „Старопланински легенди”, особено много ме занимаваха тия езикови проблеми. Тогава съм си поставял и конкретно задачата – да напиша разкази, в които да направя усилия за такова връщане. И струва ми се, че в „Кошута” и в „Шибил” съм постигнал нещичко в това отношение. Това връщане е трудно. Иска се голяма поетическа сила и голямо чувство за език, за да стане. То предполага едно основно изместване и престрояване на езика от плоскостта на разсъдъка и неговата логика върху плоскостта на чувството и неговата логика. А логиката на чувството е съвсем друга. По този път може да се привнесе повече лирика и повече драматизъм в езика. Собствено по тоя път могат да се вложат в езика всички художествени ценности – богат ритъм, разнообразно темпо, музика, колорит, форми и пр.
У мене няма много сравнения; не знам, може би това е индивидуална особеност; но аз и съзнателно ги отбягвам. Имам чувството, че за моите работи и за моя начин на гледане и изобразяване те не подхождат. Когато съм се натъквал на такива сравнения, винаги съм имал чувството, че спирам вниманието на читателя специално върху тях, че по тоя начин те излизат извън плоскостта, върху която слагам изобразяваното, и че създавам едно раздвоение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар