ХРАМОВЕ НА ЗНАНИЕТО

Монументи на знанието

Няколко хиляди книги все още не правят библиотека, библиотеките създават смисъл. От 300 г. пр. Хр. (Александрийската библиотека в Египет) до днес те се стремят да съберат на едно място цялото познание на човечеството.На тяхната архитектура е посветена изложба в Пинакотеката на модерното изкуство в Мюнхен –от Neue Zuercher Zeitung и Presse.

 Нови предизвикателства

 Изложбата проследява архитектурата на библиотеката от Асирия до днес: от сгради с много зали, в които книгите все още са изложени върху пултове, през постройки, в които те са подредени около един център, служещ за читалня, до т. нар. свободна форма на съвременната архитектура, обяснява кураторът Винфрид Нердингер, директор на Архитектурния музей на Техническия университет в Мюнхен.

Специалистите са единодушни – и в дигиталната епоха библиотеките ще запазят мястото си като социално събитие, което позволява срещи и обмен. Съвременните комуникационни центрове поставят нови предизвикателства пред архитектите. Наред с изискванията за разположението на техниката, особеното пространствено оформление на книгохранилищата, акустиката и климатизацията в публичните части на сградата планът на една атрактивна библиотека включва и различни зони, в които се пази тишина, други с възможности за работа в уединение или по групи, както и пространства за срещи, общуване и отдих със съответната инфраструктура. Как изглеждат новите хипермодерни комуникационни катедрали на бъдещето, съобразени с всички тези изисквания,  показва Учебният център „Ролекс” в Лозана. Отвън сградата напомня движението на вълни, а отвътре японските архитекти Кадзуо Седжима и Рюе Нишизава създават „място за учене, намиране на информация, за живеене, комфорт и спонтанни срещи”. Центърът в Лозана е само една от зрелищните библиотечни сгради, създадени в последните години от архитекти звезди като Херцог & Де Мьорон, Заха Хадид, Рем Колхаас, Тойо Ито, Фостър и партньори. Ала дигитализацията изисква още по-революционни промени. Информацията вече се публикува направо в мрежата и не подлежи на съхранение и управление от библиотеките. Научните библиотеки обаче имат много други задачи: съхранение на печатни медии, които все още съставят по-голямата част от наличностите; доставка и администриране на електронните ресурси (електронни книги и списания), както и интегриране в институционални (университетски) или регионални каталози и портали. Като посредници те структурират предлаганото висококачествено съдържание според средата и потребителите. Защото способността да се придвижваш в информационната джунгла днес е от ключово значение. 

  В дигиталната епоха текстовете завладяват виртуалното пространство под формата на електронни книги, сайтове или големи бази данни. Читателите се превръщат в изкусни потребители, които ровят в интернет, използват електронни енциклопедии и свалят текстове. Дори ни се струва, че вездесъщият достъп до дигиталния свят прави излишно притежаването на книги. Но въпреки това дигитализацията не е предизвикала смъртта на книгата и опустяването на библиотеки. Напротив, книжният пазар отчита невиждано количество нови издания. Читалните на големите библиотеки са добре посетени. За две десетилетия са построени много библиотечни сгради, които позволяват нови начини на употреба. Стъклената медиатека на Тойо Ито в японския град Сендаи не е интровертна сграда за книги с изолирани читални, а отворено комуникационно пространство.

Читалня и комуникационно пространство

Монументи, които съхраняват знанието – към тези хибридни мултифункционални сгради без съмнение се причислява и Учебният център „Ролекс” в Лозана, дело на SANAA.  Пространството е организирано във форуми и места за открити срещи, свързва различни медии и дисциплини. Острови, където можеш да се заседиш, да четеш и да влезеш в интернет, определят вътрешния живот на тези запаметяващи устройства от бетон, които все по-често посрещат читателите като клиенти. От само себе си се разбира, че тези клиенти имат на разположение широк спектър услуги, който надхвърля границите на чистото предаване на знания и понякога прилича на център, събрал под един покрив задоволяването на много потребности.

Изложбата „Мъдростта си строи дом” в мюнхенската Пинакотека на модерното изкуство (до 16 октомври) завършва тъкмо с това принципно ново направление в библиотечното строителство. Преди това обаче Архитектурният музей към Техническия университет в Мюнхен в сътрудничество с фондацията „Библиотека” на Вернер Йокслин, подслонена в библиотечната сграда на Марио Бота в Айнзиделн, Швейцария, представя корените на историческите и съвременните строителни типологии – чрез фотографии, планове, модели и откъси от филми. Изложбата осветлява променящите се пространствени структури, които подреждат знанието от античността до наши дни. И описва голяма дъга чак до утопии за универсална библиотека като проекта на Иван Леонидов за институт на името на Ленин1 или виждането на Етиен-Луи Буле за кралска библиотека2, в които светът е изобразен като книга.

Обиколката започва с въпроси около подредбата на знанието и показва неговата категоризация и разпределение като систематизация, определила архитектоничните подредби. За модел служи дървото на познанието, което през 1751 Д’Аламбер поставя в началото на „Енциклопедията”. Едва редът превръща една сбирка от книги в библиотека. Затова архитектурата на библиотеките е вид изкуство, което чрез пространствените структури отрежда на паметта точното място. За пръв път това се случва през античността, за което свидетелства Александрийската библиотека. Докато скрипториите в средновековните манастири са и своеобразни зали, библиотеката заедно с нейните пергаментни кодекси е подслонена в нишите на аркадата. Самостоятелен дом на книгите е отбелязан за пръв път в плана на манастира „Сен Гален” от 820/30 – той се намира северно от олтара. Около 480 години по-късно възниква първата самостоятелна библиотечна сграда. След дарението на богатия книжен фонд на Робер дьо Сорбон теологичният факултет на Парижкия университет урежда пространство, подобно на зала, странично осветено, в което една част от общо хиляда ръкописa е закрепена на читателски пултове като libri catenati.  

Библиотеката на Микелоцо във флорентинския доминикански манастир „Сан Марко”, поръчана през 1438 от Козимо де Медичи, продължава тази традиция и се смята за предтеча на хуманитарните научни библиотеки и зали. Наистина с появата на книгопечатането книгата изгубва единичната си ценност, но може да бъде колекционирана в големи количества. В библиотеката на Хуан Херера в Ескориал от 1596 около 40 000 тома са подредени по протежение на страничните стени на дългата зала.

През XIX век събирането на книгите в хранилища освобождава залите от функциите по съхранението, така се появяват същинските читални. Колко значима е днес строителната типология, показва центърът „Якоб и Вилхелм Грим” в Берлин, дело на швейцарския архитект Макс Дудлер (р. 1949). С терасовидните си работни площи, разположени в голямата и равномерно осветена читалня, новото пространство на Централната библиотека на Хумболтовия университет подхваща дългата традиция и я  интерпретира по нов начин.

В съответствие с историята на епистемата, която знанието по света сортира наново и организира според епохата, типологията на библиотечните сгради получава различни лица. Подобно на античния пантеон пищните барокови сгради се отварят към небето. Библиотеката на херцог Аугуст във Волфенбютел3, заменена по-късно от вилхелминска сграда, където някога библиотекари са били Готфрид Вилхелм Лайбниц и Готхолд Ефраим Лесинг, увенчава своята елиптична ротонда с купол, както е присъщо на един храм на знанието. Венец от светлина озарява централната плафонна фреска на глобус, който символизира световните науки.

През XIX век първите национални библиотеки също изразяват чрез представителните си сгради претенцията да са архиви на световната литература. Да споменем огромните куполни конструкции над читалнята на Парижката национална библиотека на Лабруст и над читалнята на Британската библиотека. Прочутата зала в Лондон символизира своята претенция на величествено хранилище на познанието и чрез мащаб, който надминава този на куполите на Пантеона и църквата „Св. Петър” в Рим. В Париж, обратно, покривът се разделя на девет купола, групирани в три редици и носени от впечатляващи филигранни колони от чугун.

 Аналогии и различия

С модели и скици, фотографии и гравюри изложбата успява да онагледи аналогии и различия в архитектурата на библиотеките. Отклоняването на вниманието към измислени или изгубени библиотеки разнообразява систематичния исторически преглед. В края серия от филмови откъси вкарва зрителя непосредствено в живота. Мислите на читателите в прекрасната Берлинска държавна библиотека, проектирана от Ханс Шаурон, се сливат в многогласна глъчка, която долавят единствено ангелите от филма на Вим Вендерс „Криле на желанието”. В края на краищата културната памет независимо дали е запечатана дигитално, или върху пергамент и книги, оживява непрекъснато в индивидуални фрагменти. 

 1. Проектът за Институт по библиотекознание на името на Ленин в Москва (1927) е  създаден от Иван Илич Леонидов (1902-1959). Смятан за манифест на съветската архитектура от края на 20-те години на ХХ век, той е оказал влияние на проекта за паметник на Колумб от Алексей Шусев (1929), централния ансамбъл на Световното изложение в Ню Йорк (1939), правителствения център в Бразилия на Оскар Нимайер (1959-60) и др.

2. Етиен-Луи Буле ( 1728 – 1799), френски архитект от епохата на класицизма, теоретик, създал абстрактен стил, вдъхновен от класическите форми. В проектите си той се отказва от нефункционалната орнаментация, уголемява прости форми като кълбета и колони. Развива идеята, че архитектурата трябва да изрази своето намерение (т. нар. говореща архитектура).

3. През XVII век Библиотеката на херцог Аугуст е най-голямата на север от Алпите, описвана е като едно от чудесата на света. Основана е от херцог Юлиус цу Брауншвайг-Люнебург (1528–1589). Т. нар. ротонда е построена в периода 1706-10 като първата самостоятелна светска библиотека в Европа. – Бел. ред.