Христо Стоичков не е точно човек на науката, но легендарната българска осмица току що получи звание Доктор Хонорис Кауза от университета в Пловдив, втория български град, известен като "културната столица" на страната. Титла донякъде неочаквана, наистина, за този, когото българите наричат понякога "Ицо Мамата" заради цветистия му език - но в крайна сметка не е ли все пак митичният ляв на Барса един от най-известните в света техни сънародници?
Не, относно нападателя Стоичков няма спор. Златната топка от 1994 остава в сърцата и душите на повечето любители на този спорт като гениален играч, "талантлив гамен на българския футбол", както казва моят приятел и колега блогър Акрам Белкаид. Автор на невероятни попадения, майстор на впечатляващия и неочакван успех на българския отбор на Мондиал 1994 (достигнал до малкия финал), преди дългото му спускане към ада, което продължава и до днес. Всички си спомнят, разбира се, както левия му крак, така и проклетия му характер. Поведението му на терена заслужаваше само по себе си вниманието на камерите. Проклетията на Стоичков преследваше както реферите, които той тероризираше не без майсторлък, така и съотборниците му, пришпорвани непрекъснато с ръкомахания до лакътя - едно упражнение, за което няма как да бъде обвиняван в липса на енергия.
Без съмнение българите го обожаваха, той беше тяхната декомплексирана гордост и доказателство, че тяхната малка страна, потънала в депресията на 90-те можеше да даде нещо на света. При това не какво да е: играч на Барса или треньор в Южна Африка, "Ицо Камата" (другият му прякор, сигурно произлязъл от способността му да "промуши" защитата на противника на границата на засадата) остана верен на себе си - "проклетото хлапе" от Пловдив, отишло в столицата да играе за ЦСКА. Защото тук колкото гледаха играта му, толкова четяха и по устните му, занятие станало национален спорт! На това място добрият тон ни забранява да навлизаме в подробности, но дългите послания срещу съдиите, играчите на противника, времето, терена и останалата част от света са може би най-добрата илюстрация на това, което може да се нарече български (балкански) "гений на псувнята", който свързва редица поколения на едно и също семейство със заплахи за сексуални действия, видимо принудителни, но пък енциклопедично разнообразни. Да, когато "Камата" беше ядосан, децата трябваше да са по-далеч от телевизора.
Но както често се случва, краят на кариерата на един такъв гений се губи в пясъците на скандалите на дребно и неправдоподобни завръщания към отправната точка. Както много други футболни звезди, през последните години Стоичков се правеше, че играе (ЦСКА София, САЩ, Саудитска Арабия, Япония...) преди да се отдаде на треньорска кариера в Южна Африка, от която се запомниха лингвистичните му усилия, и дори в собствената си страна от 2004 до 2007, период отбелязан с многобройни скандали. За наднорменото тегло няма да става дума...
Днес Христо Стоичков изглежда окончателно е затворил тази страница, за да се посвети единствено на ролята си на световна знаменитост. Роля, която е решил да играе изцяло в полза на своята страна и най-вече на партията ГЕРБ на премиера Бойко Борисов, с чието лично приятелство се хвали (или може би е обратното...). Той се появява често в неговата компания и подкрепи мощно кандидата на ГЕРБ за президентските избори Росен Плевнелиев, произвеждайки прескомюнике, в което обясняваше, че "Росен" и "Бойко" са единствените "истински мъжкари" в тази държава, очевидно населена с политически женчовци... Стоичков вече беше получил пост на "почетен консул" в Барцелона, но някои се забавляваха да си го представят дори и в костюма на държавен глава.
Последната му титла провокира лавина от похвални отзиви и няколко иронични усмивки. Официално бившият играч е възнаграден за цялостната си кариера, но също и за приноса му за изграждането на нова спортна зала на Университета. Един единствен човек засега определи като "срамна" тази номинация: става дума за Цветозар Томов, шеф на катедрата по Приложна социология в Пловдивския университет, който обнародва оставката си, изпратена на ректора Запрян Козлуджов. В текста той припомня, че не за пръв път университетът присъжда хонорис кауза на спортисти. "Случаят с г-н Стоичков обаче е връх на тази срамна традиция предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек" - пише социолога. Защо ли му трябва на всяка цена да разваля празника? "...Tъй като смятам, че колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем" - аргументира се професор Томов*.
*Използвам случая, за да изпратя приятелски поздрав на лекаря, който лекува децата ми в София. Той носи същото име и титла като героя на статията и неотдавна истински ни помогна. Благодаря, Докторе!
Текстът е публикуван на френски в блога Western Balkans и е селекциониран от Le Monde. Превод на български: Биволъ
Няма коментари:
Публикуване на коментар