В двете статии „Тетралектика, материя и дух” стигнахме до хипотезата за Идеалната материална точка, която олицетворява същността на Материалната субстанция като сплав от неразумна идеалност и неразумна материалност. Неразумната идеалност е възможна за Идеалната материална точка, ако е неделима по-нататък Материална субстанция, но с възможност за съществуване и развитие без външна разумна намеса като е несътворима и неунищожима най-простта точковдна, безформена материя.
За да може реално да съществува и да съдържа потенциал за развитие, Идеалната материална точка притежава такива иманентни, материални тетралектични качества като четири /4/ свойства (маса, спин ½ ,елементарен електрчен заряд 1 и елементарен магнитен заряд /монополът на Дирак/), които качества определят съществуването на неразумната материалност. За да може пък да протича необходимото взаимодействие, Идеалната материална точка трябва да има свой антипод или проточастицата да приежава огледален двойник – античастица, подчиняващи се на Антисиметрията. От тази простота, съществуваща само като качествено различие между частицата и античастицата, развитието върви към раждане на структурите и формите на материята. Така от първичната безформена и безсмъртна материя без количествено различие, само с качествено различие между частиците и античастиците, се раждат новите вторични структури и форми с определено време на живот. След което се ражда различието като промяна на формата и количеството, определени от останалите видове симетрия. Така че диалектичния законо за количествената промяна е вторичен продукт на Материалната субстанция, но като закон на симетрията се определя от стоящата след Антисиметрията трета по ред Преходна симетрия по посока към намаляване на симетрията. Така от различие на качеството без количествена промяна се прави преход към качественото различие между противоположностите определено от количествената промяна и промяна на формата.
За да стане по-ясно, защо Матералната субстанция не притежава разум като сплав от идеалност и материалност, ще я съпоставим с определението за разум, който е сплав от идеалните /субективни/ и материалните /обективни/качества на човешкия мозък:
Разум – информация /памет/, чувство, въображение /фантазия/ и логична мисъл: аналитична и синтетична като физическо и функционално единство на човешкия мозък.
От дефиницията за разум се вижда, че Идеалната материална точка или Материалната субстанция притежава само информация като физически потенциални тетралектични свойства за съществуване, развитие и управление на света. При притежаване само на информацията и липсата при това субстанционално ниво на другите атрибути за разумност: чувство, фантазия и логично мислене, може да направим извода, че Материалната субстанция е неразумна. В заключение ще кажем, че информацията не е разум, а е само необходмия основен атрибут на разума, който винаги е обвързан с материята, от което следва, че няма информация без материя, както няма и материя без информация. Затова няма само чиста информация, както няма само чиста материя. Така че, когато очистим информацията от материята тя ще се превърне в нищо, а когато очистим материята от информацията тя също ще се превърне в нищо. Право на съществуване и развитие има вечната неразделима сплав между материя и информация, което е сплав между материално и идеално, където информацията играе ролята на идеалното, а материята определя материалното.
Еквивалентността на масата на частицата и аничастицата определя целостта на системата и реалното съществуване на нещата. Спинът ½ е възможност за съществуване и движение на две субстанционални частици антиподи определени от Антисиметрията. Електричният заряд определя взаимодействието, а магнтния заряд опрделя енергийната връзка.
Двете противоположни проточастици /частица и античастица/ притежаващи необходимите първични материални свойства са с име Бегетрон /Бˉ/ и Антибегетрон /Б+/, дадено от автора на „Тетралектика на природата” – в името на България. Електричният заряд определя корпускулярните свойства, а магнитния заряд вълновите свойства на двете частици, идеални материални точки или протоматерията /Субстанцията/. Всички тези свойства не само ги има като червена нишка в етапите на съществуването, развитието и управлението на света, но се явяват и необходимия минимум за съществуване, развитието и управлението на света, както е необходим минимум от 2 броя проточастици, за дасъществува и се развива света. Дуализмът на вълната и частицата в квантовата механика теоретично е открит от Луи дьо Бройл, описан с математическо уравнение и доказан практически от физиците – е характерен за цялата материя.
Първата причина за несътворимост и неунищожимост на Идеалната материална точка е съдържание на нейната безструктурна същност, което описахме в по-предната статия като микропричина. Другата причина за несътворимост и неунищожимост на Идеалната материална точка е безкрайния брой на субстанционалните частици и античастици – Идеални материални точки изпълващи празното пространство. По тази причина никой не може да сътвори безкраен брой от нещо и никой не може да унищожи безкраиния брой на нещо. И в двата случая процесът ще бъде незавършен и ще продължава вечно, което е мегапричината за несътворимост и неунищожимост на Материалната субстанця.
Микропричната ограничава възможнстта за абсолютно разрушение и за абсолютно сътворение на света като утвърждава абсолютността на съществуването и начало на развитието започващо от най-простото нещо, което изключва Бог, творец и унищожител на света. Мегапричината е предпоставка за абсолютността на развитието и неизчерпаемост на материята, което също изключва Бог.
Принципно се появява необходимост и от микропричината и от мегапричината за несътворимост и неунищожимост на Идеалната материална точка, за да може света да съществува смислено, да се развива смислено и да бъде закономерно самоуправляем като има начало на развитието, но да няма край на развитието. Фактически светът може да съществува само по описания начин, за да бъдат законите инвариантни, а познанието за тях възможно и единно за целия Космос, до който извод е стигнала и науката.
Между двете причини остава макропричината за сътворимост и унищожимост на относителната смъртна вторична морфологична материя, което е единствената възможност света обективно да съществува и се развива като структурни материални системи с определена реална обективна действителност. Така потенциала определен от свойствата на Материалната субстанция може да сътворява чрез собственото си еволюционно развитие и да унищожава сътвореното чрез инволюция, за което не е необходим разум. Това е възможност както за прогресивно развитие и раждане на новото, така и за регресивно връщане назад, което са принципи на сътворението, раждането и разрушението, смъртта. Това обяснява съществуване на доброто и злото в света без намесата на богове и демони. Смъртта пък става възможна за всички материални структури и форми, което е прнцип на разрушението и е невъзможна само за Материалната субстанция.
Начало на сътворяването или началото на всички начала е взаимодействието по необходимост между субстанционалните безруктурни частици и античастици, за да се получат първичните материални структури. Понеже всичко е тетралектично, взаимодействието е възможно поради закономерните потенциални тетралектични свойства на частиците и античастиците на протоматерията и случайността на тяхната среща, за да се получи вторична, обективна структурна и морфологична материя от безсруктурната, безформена протоматерия. Закономерността определя реда необходим за съществуването на целостта на всяка структурна система, а случайността внася безредие необходимо за разпада на организираната цялост на структурите и формите на материалните системи. Така закономерността се явява като ограничение на развитието, за да съществува целостта на материалните структурни системи, а случайността като атрибут на развитието чрез разрушение подготвя структурите за преобразуване и постигане на ново качество. Затова закономерност и случайност са двете взаимосвързани противополажности, а не необходимост и случайност както ги определя до сега философията. Защото необходимостта е задължителна както при закомерността, така и при случайността, така и при разрушението и образуването на новите структури и форми на материята, навсякъде където има противоположности, което е прозрял отдавна древногръцкия филосов Левкип, че „Всичко се извършва по необходимост”. Така че закономерност и случайност са двете противоположности производни на основните противоположни тетралектични системи: равновесна и противоречива.
Закономерността ограничава свободата на протвоположностите, за да съществува целостта на структурите и формите на материята и света има възможност да съществува, а случайността ограничава, разкъсва връзката между противоположностите, за да може чрез тяхната свобода да се развиват структурите и формите на материята, което е възможност за развитие на света. И в двата случай противоположностите заемат противоположна позиция като взаимно се ограничават, което ги прави относителни и което е причина светът да съществува, да се развива, самоуправлява и да е относителен. Главната причина за относителността на света е диалектичното раздвояване и тетралектичното удвояване на всички противоположности, което е основния принцип на Тетралектиката.
При взаимодействието на точковидната електроотрицателна проточастица Бегетрон /Бˉ/, с пртивоположната античастица – Антибегетрон /Б+/ се стига до унищожаването на противоположните електрични заряди, еднаквата маса, противоположните посоки на спиновото въртене ½ , противоположните елементарни магнитни полюси като се получават най-занулените структури: частиците на вакуума /Вакуумон и Антивакуумон/ или първичното материално, относително едномерното геометрично пространство.
Така занулената структура на вакуумоните им отрежда място в нулевата група на първи период на Периодичната таблица на елементарните частици /ПТЕЧ/ и съответния периодичен закон /ПЗЕЧ/, което е аналогично на отсечката в Перодичната геометрична таблица за еволюция на формата /ПГТЕФ/ и съответния закон /ПГЗЕФ/, на хелия от Периодичната химична таблица /ПХТ/ и съответния закон /ПХЗ/ и на етана от Периодичната таблица на органичнте химични съединения /ПТХОС/ и съответния закон /ПЗОХС/. Всички тези периодични таблици /ПГТЕФ, ПТЕЧ и ПТОХС/ ги има в книгата „Тетралектика на природата” – построени и предложени от автора на книгата.
Друго много важно нещо, което може да извлечем и констанстираме от предложеното по-горе положение, е че може да се проследи и докаже, защо съществува аналогията. Така че от предложените периодични закони се вижда, че периодичността е отражение на първичния периодичен закон, което подчертава, че отражението предизвиква аналогията.
Щом получихме частиците на вакуума, то от тях може да се построи неговата структура, а най-подходящо ще е името им Вакуумон /В0/ и Антивакуумон /В̄0/. Съкратеното им записване е с българската буква /В/, първа в думата Вакуумон.
Взаимодействието между два точковидни електрични заряда е възможно и разрешено от електродинамиката. От електродинамиката се знае, че елекричните сили се проявяват при неподвижни електрични заряди, а магнитните при движение на електричните заряди.Така че при въртенето на ляво на отрицателния Бегетрон /Б–/, се появява положителен магнитен заряд /полюс/, а при въртенето на дясно на положителния Бегетрон /Б+/, се появява отрицателен магнитен заряд /полюс/. При получаване на Вакуумона и Антивакуумона, по подобие на атома, единия електрчен заряд е център, а другия се върти около него и от двете точковидни частици се получават възможните две нови структури – частиците на вакуума. Възможните комбинации са само две. При Вакуумона център е отрицателния Бегетрон, около който обикаля положителния Антибегетрон, а при Антивакуумона е обратно. Така се унищожават елементарните магнитни полюси, но не се унищожават магнитните свойства, а се получават магнитни диполи с S и N полюси, при които стават действени лоренцовите магнитни сили. Фактически унищожаването на елементарните магнитни заряди – за разлика от унищожението на другите параметри – при взаимодействието на частиците и античастиците на Материалната субстанция е раждане на магнита с неразделими полюси.
Така получените неразделими магнитни полюси могат да бъдат разделени само при разпадането на Вакуумона и Антивакуумона, за да се получи отново Идеалната материална електромагнитна точка, която вече има елементарен магнитен заряд – монополът на Дирак. Това обяснява невъзможността за откриване монополът на Дирак, който го е описал с красива математическа формулировка, която съдържа истината за неговото съществуване. Така, че този магнитен монопол съществува само там в началото на материалната еволюция, а ние сме все още далеч от емпириката на това начало, за да го наблюдаваме.
Получхме нулевите частици на вакуума /Вакуумон и Антивакуумон/, от които можем и трябва да постром структурата на вакуума съобразно неговите качествени характерстики достигнати от науката, за да утвърдим верността на хипотезата за Идеалната материална точка, верността на Тетралектиката и същността на вакуума.
Вакуумонът и Анивакуумона са частици магнитни диполи с еднаква маса, с нула електричен заряд и нулеви спин като се припокриват, по подобие на фотоните, но се различават по предпочитание на посоката от магтния дипол и така се подчиняват на Антисиметрията. От тях трябва да построим такава структура на вакуума, че тя да бъде нещо като нищо, което е негововото основно качество и което на пръв поглед изглежда невъзможно. Затова закономерното и логично построяване на такава структура на вакуума ще предложим в следващата статия, с което ще покажем, че е възможно все пак да съществува такава структура – нещо като нищо. Тази структура на вакуума ще отразява неговите открити от науката свойства и ще ни предостави възможност за разгадаване на същността му, която е най-голямата загадка от древността до днес.
Основната роля за построяването на структурата на вакуума ще продължава да изпълнява симетрията и то Антисиметрията. Затова голяма истина за симетрията свързана с вакуума, се съдържа в казаното от Р. Подолни като встъплене в книгата му „Нещо, наречено нищо”:„Следователно голяма част от законите, които управляват нашия свят, се диктуват в крайна сметка от това, което се нарича симетрии на вакуума”. Да припомним и прозрението на В. Келер:„Изследванията на симетрията на елементарните частици довежда до мисълта за всеобща симетрия, съществуваща в природата”. Да не забравяме че Тетралектката е Всеобщ тетрасиметричен /тетралектичен/ закон на съществуването, развитието и управлението на света. И към всичките тези истини за симетрията може да прибавим и прозрението на нашия фантаст Н. Кесаровски, че „... явленията се управляват от природните закони, а природните закони се управляват от симетрията”. Известният физик С. Уайнбърг обобщава истината за симетрията стояща над природните закони: „Простотата на природата много често се проявява чрез принципите на симетрия, чрез симетрия на природните закони”. Принципите на симетрия:”... са много важни, защото диктуват формата на природните закони”. Не само хубави думи за симетрията, но и истински. Затова не е случайно, че Тетралектика на природата е Всеобщ тетрасиметричен /тетралектичен/ закон. Този Всеобщ закон е разкрит след установяване същността на основните шест вида симетрия, с което многобройните видове симетрия във всички области на познанието и обективния свят са сведени само до 6 вида. Понеже Тетралектиката е всеобщ закон, то тетралектичните принципи ще определят и управляват нещата както в началото на материалната еволюция, така и в безкрайното еволюционно развитие на материята. Защото Всеобщия тетралектичен закон също е двойствен, едновременно е относителен и абсолютен. Той е относителен, защото е най-абстрактния, субективен закон и абсолютен, защото се проявява и управлява безкрайното еволюционно развитие на материята. Затова като използваме простотата на тетралектичния принцип, който се подчинява и се управлява от простотата и всеобхватността на симетрията, ще имаме възможността да построим най-загадачната структура – структурата на вакуума, което ще предложим в следващата статия.
http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=3117.0;wap2
