40 ГОДИНИ ОТ ОТКРИВАНЕТО НА ВАРНЕНСКИЯ НЕКРОПОЛ


НАЙ-СТАРОТО ЗЛАТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО 
Не всички знаят, че в днешните български земи се е зародила най-старата европейска цивилизация. Благодарение на много разкопки на български и международни експедиции се появиха сензационни открития. Находища от времето на късния халколит, преди повече от 5500 години, на обширна географска територия от Бяло море до Дунавската равнина и от Черно море до р.Струма смайват със своето богатство. Откритията в Старозагорско, Криводол, Русе, Виница, Голямо Делчево, Овчарово, Радинград, Смядово, Телиш, Долнослав, Дуранкулак и на още много други места показват единство в материалната и духовната култура.

За тази прастара цивилизация се заговори с пълна сила след случайното откриване на прочутия Варненски некропол през 1972 г., когато при изкопни работи трактористът Райко Маринов вижда разпилени в пръстта златни предмети. Оказва се, че е попаднал на стар гроб. Започват спасителни разкопки, които и досега все още не са завършили, а резултатът е сензационен. Днес към тази тема се насочват все повече световни авторитети в археологията. Категорично е мнението, че днешните български земи са били център на една от най-древните цивилизации на земята, родила се доста векове преди тези на Двуречието и Египет.
Все още селището на Варненския некропол не е открито със сигурност. Предполага се че е залято от водите на близкото Варненско езеро. На 500 м от северния му бряг са разкопани и проучени 294 гроба (при общ предполагаем брой на целия некропол 350) на площ почти 10 дка, в които известният варненски археолог Иван Иванов в продължение на 15 години ръководи разкопките и открива изумителни неща.
Правени са изчисления, че при такъв брой на гробовете при тогавашната продължителност на живота 28-30 години и при положение, че некрополът е използван в продължение на 35-40 години от селището, теоретически е имало население около 350 жители. Това, което предизвика истинската сензация обаче, беше, че след случайната находка  намерените тук над 3010 златни предмета с тегло 6,5 кг са определени като най-старото злато на човечеството. Златото е с почти максималната чистота от 23,5 – 23,8 карата. Освен него в некропола са намерени 500 гривни и 1600 медни предмети. До този момент отделни златни предмети от онова време са намирани и на други места по света, но тяхното общо количество е далеч по-малко от откритото край Варна.
Съкровището от Хотница
Дори и ако към всичко известно до днес се прибави “огромното” за онова време съкровище – златен накит с тегло 310 г от Хотница. Намерено е при разкопки в селищната могила и се състои от 39 отворени халки, спираловидна гривна и четири антропоморфни халки от 23,5 каратово злато.
Във Варненския къснохалколитен некропол има три вида погребения – чрез полагане на мъртвия в гроб, символични погребения, а в 3 от гробовете са погребани само маски. Гроб № 43 е сред най-богатите. В него е открит мъж, около който има голямо количество погребален инвентар.
Гроб № 43

Скелетът на 40-50-годишния мъртвец, висок около 170 см, е погребан в изправено положение, “обкръжен” от 1011 златни предмета с общо тегло 1516 г, стотици мъниста, обковки на лък, дълъг кремъчен нож, керамични съдове, медни брадви, масивни гривни и … златен скиптър – категоричният белег на върховна власт.



Това е голяма изненада за археолозите, които за първи път намират скиптър в праисторически гроб. Няма никакво съмнение, че погребаният мъж е имал особено висок социален статус. Доста загадъчно е намирането на златен фалус до скелета, който изглежда мъртвецът е носел приживе закачен на своята дреха.

Предполага се, че този знатен човек е изпълнявал и ролята на върховен жрец. Негово задължение като такъв изглежда е било символичното оплождане на богинята Майка земя.
Гробът се намира в централната част на некропола. По намерения череп антропологът проф. Йордан Йорданов реконструира лицето, което виждате. Японци пък направиха възстановка на погребението. Виждате я на дясната снимка (горе), а на лявата е показан на гробът, в момента на неговото разкопаване.
Символичните погребения или кенотафите са голямата загадка на Варненския некропол. Те са 29 и в тях липсват следи от скелети, а количеството на златните предмети и погребалния инвентар е доста по-оскъдно. Особено богати обаче са три от тях.Според част от археолозите те са на загинали в отделечени места членове на общността, при които пренасянето на тялото е било трудно. Други учени, сред които е проф. В. Николов, пък твърдят, че ако приемем, че погребаните са владетели – жреци, то тяхно задължение е да бъдат и медиатори между реалния и отвъдния свят. Отвъдният свят, в който отиват душите на умрелите, влияе върху живота на обществото – помага му или го наказва. Когато настъпел хаос, а действията на върховния жрец не донасяли търсения резултат, се извършвал обредът символично погребение на вожда – жрец, с което редът в света се възстановявал. Вождът – жрец се прераждал, вероятно получавал ново име и продължавал да служи на племето. С това с обяснява липсата на скелети.
Сензационният със своето съдържание гроб № 36 е най-богатият кенотаф. В него са открити общо 850 златни предмета с тегло 789 г.
На снимката е археологът Иван Иванов в момента на разкриването на гроба.
Гроб № 36

Сред находките в него има особено красив скиптър и доста украшения. Иванов намира също така гривни, диадема, пластина с форма на бумеранг (или според някои сърп), апликации с форма на бичи грави, мъниста, костен идол и дълги над 40 см уникални кремъчни ножове, антропоморфни амулети.

От гроб 36 са и двата прекрасни амулета с форма на бикове, които недвусмислено показват връзка с един от главните култове по онова време – към плодородието. Много и доста различни са предположенията около намерения в погребалния инвентар златен астрагал (ашик).

От друг гроб е третият доста по-малък амулет с тяло на бик.
В кенотаф № 1 са намерени 215 златни предмета с общо тегло 1098 г. Масивните златни гривни в този гроб също са впечатляващи.
Гроб № 1 (кенотаф)


В № 4 предметите са 320, те са с най-голямо общо тегло – 1518 г. Показваме ви и двата черни керамични съда от този гроб, уникално орнаментирани със златна боя.
Гроб № 4

Сред “символичните погребения” са и трите гроба с номера 2, 3 и 15. В тях погребаният “присъства” само със своя маска, която общо – взето има формата на главата. В археологическата наука те са рядко срещана практика.
(21)
Виждате маските от гробовете № 2 (дясната) и № 3 (лявата). Те са от непечена глина и наподобяват човешки лица. Устата е представена със златна пластина, под която има златни гвоздеи. Ушите са изобразени с по няколко златни халки, на челото има златна диадема, а очите са от кръгли златни плочки. На врата са поставени антропоморфни амулети пак от злато и ситни мъниста. Покрити са били с фин златотъкан воал. Някои изследователи правят аналогия между тези маски, при които повечето украшения са по лявата част, с намерените при други разкопки, където е имало изображения на Богинята майка.

Ето един антропоморфен амулет от Варненския къснохалколитен некропол. Верижката му е от златни и кварцови  мъниста. Някои учени твърят, че подобни амулети, каквито са и тези от показаното горе Съкровище от Хотница, изобразяват раждаща жена и са израз на древната почит към Богинята майка.

За съжаление преждевременната смърт на Ивана Иванов попречи на пълното научно публикуване на Варненския некропол.
Всъщност това е една тема, към която предстои да се връщаме занапред. Много невероятни археологически обекти стоят непубликувани, а техните откриватели, които са на държавна заплата в музеи и институти, осъществяват разкопките си с държавни средства. Те обаче като същински феодали ги държат здраво заключени от чужди погледи в продължение на десетилетия. Тази практика е прекрасна илюстрация към оня виц, в който се говори защо в ада при казана на българите няма дяволи.
Ето няколко от многобройните теории за това кои са били погребаните в по-богатите гробове на Варненския некропол. Според една от тях не е изключено те да са били търговци на мед. Както е известно, това е била най-престижната по онова време суровина и както вече писахме, голяма част от праисторическа Европа се е снабдявала с този метал от рудниците край днешна Стара Загора. Металът се обработвал недалеч от мястото на добиването на рудата и се разпространявал  в огромни територии на Балканите и Черноморието. В онази епоха медните късове са високо ценени и съществува вероятност те да са служели като разменни единици. Изглежда така търговците на мед са натрупали значителни състояния. Център за тази търговия може би е бил районът на днешна Варна, което обяснява и богатствата, открити в некропола.
Могилата в солниците на гр. Провадия
Проф. Николов, който разкопава могилата при солниците в Провадия, пък изказва мнение, че погребаните по всяка вероятност са търговци на друга жизнено важна суровина – солта. Самият некропол е на неголямо разстояние от Провадия.
Знаем, че тогавашните племенни общини са живеели уседнало без особени конфликти помежду си. Това археолозите установяват при разкопаването на праисторическите селища. Обаче в определен синхронен „момент” в разкопките, те стигат до период ,в който има категорични следи от масови пожари. Те обхващали голяма област и това някога е довело до напускането на тези земи от населението. Случило се е през ІV хилядолетие пр.Хр. Най-правдоподобна изглежда тезата, че именно забогатяването на тези земи е станало причина за нашествие от север на номадски племена. Междувременно са започнали и конфликтите на имущественото разслоение. Така огромни за тогавашните мащаби територии запустели, а земните пластове от този период показват т.нар хиатус или временно прекъсване на живота. Именно това е причина в научно обръщение да се появи понятието “Несъстоялата се цивилизация”. За съжаление тя е била унищожена още в зародиш, без да успее да се разгърне, както това е станало доста по-късно в Египет, Двуречието, Китай, Персия или Индия.
А всички условия за нея са били налице!
До днес за 40 години от откриването на Варненския къснохалколитен некропол неговите находки нееднократно обиколиха земното кълбо. А японската реставрация на погребания владетел с монтирани по него златни предмети доби огромна популярност. Музейните работници го наричат галено Пешо (по подобие на прочутите прачовеци от Африка Люси и Томай). Повечето находки може да видите в Археологическия музей на Варна.
Текст и снимки: Румяна Николова и Николай Генов
Снимките от гробовете по време на разкопаването им преди години ни предостави лично техният откривател Иван Иванов.