НАЙ-СТАРОТО ЗЛАТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Не всички знаят, че в днешните български земи се е зародила най-старата европейска цивилизация. Благодарение на много разкопки на български и международни експедиции се появиха сензационни открития. Находища от времето на късния халколит, преди повече от 5500 години, на обширна географска територия от Бяло море до Дунавската равнина и от Черно море до р.Струма смайват със своето богатство. Откритията в Старозагорско, Криводол, Русе, Виница, Голямо Делчево, Овчарово, Радинград, Смядово, Телиш, Долнослав, Дуранкулак и на още много други места показват единство в материалната и духовната култура.
За тази прастара цивилизация се заговори с пълна сила след случайното откриване на прочутия Варненски некропол през 1972 г., когато при изкопни работи трактористът Райко Маринов вижда разпилени в пръстта златни предмети. Оказва се, че е попаднал на стар гроб. Започват спасителни разкопки, които и досега все още не са завършили, а резултатът е сензационен. Днес към тази тема се насочват все повече световни авторитети в археологията. Категорично е мнението, че днешните български земи са били център на една от най-древните цивилизации на земята, родила се доста векове преди тези на Двуречието и Египет.
Все още селището на Варненския некропол не е открито със сигурност. Предполага се че е залято от водите на близкото Варненско езеро. На 500 м от северния му бряг са разкопани и проучени 294 гроба (при общ предполагаем брой на целия некропол 350) на площ почти 10 дка, в които известният варненски археолог Иван Иванов в продължение на 15 години ръководи разкопките и открива изумителни неща.
Правени са изчисления, че при такъв брой на гробовете при тогавашната продължителност на живота 28-30 години и при положение, че некрополът е използван в продължение на 35-40 години от селището, теоретически е имало население около 350 жители. Това, което предизвика истинската сензация обаче, беше, че след случайната находка намерените тук над 3010 златни предмета с тегло 6,5 кг са определени като най-старото злато на човечеството. Златото е с почти максималната чистота от 23,5 – 23,8 карата. Освен него в некропола са намерени 500 гривни и 1600 медни предмети. До този момент отделни златни предмети от онова време са намирани и на други места по света, но тяхното общо количество е далеч по-малко от откритото край Варна.
Не всички знаят, че в днешните български земи се е зародила най-старата европейска цивилизация. Благодарение на много разкопки на български и международни експедиции се появиха сензационни открития. Находища от времето на късния халколит, преди повече от 5500 години, на обширна географска територия от Бяло море до Дунавската равнина и от Черно море до р.Струма смайват със своето богатство. Откритията в Старозагорско, Криводол, Русе, Виница, Голямо Делчево, Овчарово, Радинград, Смядово, Телиш, Долнослав, Дуранкулак и на още много други места показват единство в материалната и духовната култура.
За тази прастара цивилизация се заговори с пълна сила след случайното откриване на прочутия Варненски некропол през 1972 г., когато при изкопни работи трактористът Райко Маринов вижда разпилени в пръстта златни предмети. Оказва се, че е попаднал на стар гроб. Започват спасителни разкопки, които и досега все още не са завършили, а резултатът е сензационен. Днес към тази тема се насочват все повече световни авторитети в археологията. Категорично е мнението, че днешните български земи са били център на една от най-древните цивилизации на земята, родила се доста векове преди тези на Двуречието и Египет.
Все още селището на Варненския некропол не е открито със сигурност. Предполага се че е залято от водите на близкото Варненско езеро. На 500 м от северния му бряг са разкопани и проучени 294 гроба (при общ предполагаем брой на целия некропол 350) на площ почти 10 дка, в които известният варненски археолог Иван Иванов в продължение на 15 години ръководи разкопките и открива изумителни неща.
Правени са изчисления, че при такъв брой на гробовете при тогавашната продължителност на живота 28-30 години и при положение, че некрополът е използван в продължение на 35-40 години от селището, теоретически е имало население около 350 жители. Това, което предизвика истинската сензация обаче, беше, че след случайната находка намерените тук над 3010 златни предмета с тегло 6,5 кг са определени като най-старото злато на човечеството. Златото е с почти максималната чистота от 23,5 – 23,8 карата. Освен него в некропола са намерени 500 гривни и 1600 медни предмети. До този момент отделни златни предмети от онова време са намирани и на други места по света, но тяхното общо количество е далеч по-малко от откритото край Варна.
Съкровището от Хотница
Дори и ако към всичко известно до днес се прибави “огромното” за онова време съкровище – златен накит с тегло 310 г от Хотница. Намерено е при разкопки в селищната могила и се състои от 39 отворени халки, спираловидна гривна и четири антропоморфни халки от 23,5 каратово злато.
Във Варненския къснохалколитен некропол има три вида погребения – чрез полагане на мъртвия в гроб, символични погребения, а в 3 от гробовете са погребани само маски. Гроб № 43 е сред най-богатите. В него е открит мъж, около който има голямо количество погребален инвентар.
Във Варненския къснохалколитен некропол има три вида погребения – чрез полагане на мъртвия в гроб, символични погребения, а в 3 от гробовете са погребани само маски. Гроб № 43 е сред най-богатите. В него е открит мъж, около който има голямо количество погребален инвентар.
Гроб № 43
Скелетът на 40-50-годишния мъртвец, висок около 170 см, е погребан в изправено положение, “обкръжен” от 1011 златни предмета с общо тегло 1516 г, стотици мъниста, обковки на лък, дълъг кремъчен нож, керамични съдове, медни брадви, масивни гривни и … златен скиптър – категоричният белег на върховна власт.
Това е голяма изненада за археолозите, които за първи път намират скиптър в праисторически гроб. Няма никакво съмнение, че погребаният мъж е имал особено висок социален статус. Доста загадъчно е намирането на златен фалус до скелета, който изглежда мъртвецът е носел приживе закачен на своята дреха.
Предполага се, че този знатен човек е изпълнявал и ролята на върховен жрец. Негово задължение като такъв изглежда е било символичното оплождане на богинята Майка земя.
Гробът се намира в централната част на некропола. По намерения череп антропологът проф. Йордан Йорданов реконструира лицето, което виждате. Японци пък направиха възстановка на погребението. Виждате я на дясната снимка (горе), а на лявата е показан на гробът, в момента на неговото разкопаване.Символичните погребения или кенотафите са голямата загадка на Варненския некропол. Те са 29 и в тях липсват следи от скелети, а количеството на златните предмети и погребалния инвентар е доста по-оскъдно. Особено богати обаче са три от тях.Според част от археолозите те са на загинали в отделечени места членове на общността, при които пренасянето на тялото е било трудно. Други учени, сред които е проф. В. Николов, пък твърдят, че ако приемем, че погребаните са владетели – жреци, то тяхно задължение е да бъдат и медиатори между реалния и отвъдния свят. Отвъдният свят, в който отиват душите на умрелите, влияе върху живота на обществото – помага му или го наказва. Когато настъпел хаос, а действията на върховния жрец не донасяли търсения резултат, се извършвал обредът символично погребение на вожда – жрец, с което редът в света се възстановявал. Вождът – жрец се прераждал, вероятно получавал ново име и продължавал да служи на племето. С това с обяснява липсата на скелети.
Сензационният със своето съдържание гроб № 36 е най-богатият кенотаф. В него са открити общо 850 златни предмета с тегло 789 г.
На снимката е археологът Иван Иванов в момента на разкриването на гроба.
Гроб № 36
Сред находките в него има особено красив скиптър и доста украшения. Иванов намира също така гривни, диадема, пластина с форма на бумеранг (или според някои сърп), апликации с форма на бичи грави, мъниста, костен идол и дълги над 40 см уникални кремъчни ножове, антропоморфни амулети.
От гроб 36 са и двата прекрасни амулета с форма на бикове, които недвусмислено показват връзка с един от главните култове по онова време – към плодородието. Много и доста различни са предположенията около намерения в погребалния инвентар златен астрагал (ашик).
От друг гроб е третият доста по-малък амулет с тяло на бик.
В кенотаф № 1 са намерени 215 златни предмета с общо тегло 1098 г. Масивните златни гривни в този гроб също са впечатляващи.
Гроб № 1 (кенотаф)
В № 4 предметите са 320, те са с най-голямо общо тегло – 1518 г. Показваме ви и двата черни керамични съда от този гроб, уникално орнаментирани със златна боя.
Гроб № 4
Сред “символичните погребения” са и трите гроба с номера 2, 3 и 15. В тях погребаният “присъства” само със своя маска, която общо – взето има формата на главата. В археологическата наука те са рядко срещана практика.
(21)
Виждате маските от гробовете № 2 (дясната) и № 3 (лявата). Те са от непечена глина и наподобяват човешки лица. Устата е представена със златна пластина, под която има златни гвоздеи. Ушите са изобразени с по няколко златни халки, на челото има златна диадема, а очите са от кръгли златни плочки. На врата са поставени антропоморфни амулети пак от злато и ситни мъниста. Покрити са били с фин златотъкан воал. Някои изследователи правят аналогия между тези маски, при които повечето украшения са по лявата част, с намерените при други разкопки, където е имало изображения на Богинята майка.
Ето един антропоморфен амулет от Варненския къснохалколитен некропол. Верижката му е от златни и кварцови мъниста. Някои учени твърят, че подобни амулети, каквито са и тези от показаното горе Съкровище от Хотница, изобразяват раждаща жена и са израз на древната почит към Богинята майка.
За съжаление преждевременната смърт на Ивана Иванов попречи на пълното научно публикуване на Варненския некропол.
Всъщност това е една тема, към която предстои да се връщаме занапред. Много невероятни археологически обекти стоят непубликувани, а техните откриватели, които са на държавна заплата в музеи и институти, осъществяват разкопките си с държавни средства. Те обаче като същински феодали ги държат здраво заключени от чужди погледи в продължение на десетилетия. Тази практика е прекрасна илюстрация към оня виц, в който се говори защо в ада при казана на българите няма дяволи.
Ето няколко от многобройните теории за това кои са били погребаните в по-богатите гробове на Варненския некропол. Според една от тях не е изключено те да са били търговци на мед. Както е известно, това е била най-престижната по онова време суровина и както вече писахме, голяма част от праисторическа Европа се е снабдявала с този метал от рудниците край днешна Стара Загора. Металът се обработвал недалеч от мястото на добиването на рудата и се разпространявал в огромни територии на Балканите и Черноморието. В онази епоха медните късове са високо ценени и съществува вероятност те да са служели като разменни единици. Изглежда така търговците на мед са натрупали значителни състояния. Център за тази търговия може би е бил районът на днешна Варна, което обяснява и богатствата, открити в некропола.
Могилата в солниците на гр. Провадия
Проф. Николов, който разкопава могилата при солниците в Провадия, пък изказва мнение, че погребаните по всяка вероятност са търговци на друга жизнено важна суровина – солта. Самият некропол е на неголямо разстояние от Провадия.
Знаем, че тогавашните племенни общини са живеели уседнало без особени конфликти помежду си. Това археолозите установяват при разкопаването на праисторическите селища. Обаче в определен синхронен „момент” в разкопките, те стигат до период ,в който има категорични следи от масови пожари. Те обхващали голяма област и това някога е довело до напускането на тези земи от населението. Случило се е през ІV хилядолетие пр.Хр. Най-правдоподобна изглежда тезата, че именно забогатяването на тези земи е станало причина за нашествие от север на номадски племена. Междувременно са започнали и конфликтите на имущественото разслоение. Така огромни за тогавашните мащаби територии запустели, а земните пластове от този период показват т.нар хиатус или временно прекъсване на живота. Именно това е причина в научно обръщение да се появи понятието “Несъстоялата се цивилизация”. За съжаление тя е била унищожена още в зародиш, без да успее да се разгърне, както това е станало доста по-късно в Египет, Двуречието, Китай, Персия или Индия.
А всички условия за нея са били налице!
До днес за 40 години от откриването на Варненския къснохалколитен некропол неговите находки нееднократно обиколиха земното кълбо. А японската реставрация на погребания владетел с монтирани по него златни предмети доби огромна популярност. Музейните работници го наричат галено Пешо (по подобие на прочутите прачовеци от Африка Люси и Томай). Повечето находки може да видите в Археологическия музей на Варна.
Знаем, че тогавашните племенни общини са живеели уседнало без особени конфликти помежду си. Това археолозите установяват при разкопаването на праисторическите селища. Обаче в определен синхронен „момент” в разкопките, те стигат до период ,в който има категорични следи от масови пожари. Те обхващали голяма област и това някога е довело до напускането на тези земи от населението. Случило се е през ІV хилядолетие пр.Хр. Най-правдоподобна изглежда тезата, че именно забогатяването на тези земи е станало причина за нашествие от север на номадски племена. Междувременно са започнали и конфликтите на имущественото разслоение. Така огромни за тогавашните мащаби територии запустели, а земните пластове от този период показват т.нар хиатус или временно прекъсване на живота. Именно това е причина в научно обръщение да се появи понятието “Несъстоялата се цивилизация”. За съжаление тя е била унищожена още в зародиш, без да успее да се разгърне, както това е станало доста по-късно в Египет, Двуречието, Китай, Персия или Индия.
А всички условия за нея са били налице!
До днес за 40 години от откриването на Варненския къснохалколитен некропол неговите находки нееднократно обиколиха земното кълбо. А японската реставрация на погребания владетел с монтирани по него златни предмети доби огромна популярност. Музейните работници го наричат галено Пешо (по подобие на прочутите прачовеци от Африка Люси и Томай). Повечето находки може да видите в Археологическия музей на Варна.
Текст и снимки: Румяна Николова и Николай Генов
Снимките от гробовете по време на разкопаването им преди години ни предостави лично техният откривател Иван Иванов.
Снимките от гробовете по време на разкопаването им преди години ни предостави лично техният откривател Иван Иванов.
