Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) е българска лява политическа партия, съществувала до 1919.
На конгрес в Русе през 1903 г. БРСДП се разделя на 2 по идеологически признак. Дясното крило на БРСДП, защитаващо реформистки позиции, се обособява в БРСДП (ш.с.), докато лявото, марксисткото, крило - в БРСДП (т.с.)
Наречена е партия на "тесните социалисти" в противополжност на "широките социалисти". Те от своя страна получават името си заради "широкото разбиране" на марксизма, "широка работа" сред множество слоеве на обществото и заради "широките критерии" за членство в партията си.
БРСДП (т.с.) от своя страна тълкува Карл Маркс в буквален смисъл, съсредоточава работата си сред наемните индустриални работници и поставя високи критерии спрямо хората, които искат да ѝ станат членове.
БРСДП (т.с.) възприема за свой орган вестник "Работнически вестник", а за научно-теоретична трибуна - списание "Ново време". Под ръководството на партията и в тясна връзка с нея се създават Общ работнически синдикален съюз (1904) и Съюз на работническата социалдемократическа младеж (1912).
Партията преживява още две разцепления - с прогресисти и анархосиндикалисти, съответно през 1905 и 1908. Въпреки това, влиянието ѝ нараства неколкократно. През 1902 печели 2 депутатски места, а през 1914 - 12. През 1908 получава 2600 гласа на общинските избори, а през 1911 - 13000. През следващите партията печели местните избори в редица общини - Самоков, Сливен,Дупница, Плевен, Варна, Нова Загора. Привържениците на партията наричат управлението ѝ на тези общини - общински комуни.
През 1912-1913 БРСДП (т.с.) се обявява против Балканската и Междусъюзническата война и издига идеята за Балканска федеративна република. Обявява се и срещу участието на България в Първата световна война, застава на позициите наЦимервалдската левица за това "да се превърне империалистическата война в гражданска". Народните представители от нея гласуват против вземането на военни кредити. В международен план се противопоставя на социалшовинистките позиции на Втория интернационал по въпроса за войната. Води активна антивоенна агитация сред българските войници, най-вече на Солунския фронт.
Приветства Октомврийската революция в Русия през 1917 и все повече се сближава с болшевиките и Ленин. Разгръща агитационна кампания в тяхна подкрепа. Не успява да придаде организиран характер на Войнишкото въстание и да го оглави, въпреки че по-късно го оценява като опит да се свалят монархията и властта на буржоазията.
"Тесните социалисти" имат съществени идеологически разлики с руските болшевики. Те не поставят въпроса за скорошно вземане на властта посредством въстание, не приемат идеята за съюз със селячеството и не са съгласни с диктатурата на пролеталиата като основна цел на революцията.
На своя XXII конгрес през 1919 партията се преименува в БКП (т.с.).
