НЕ ВСИЧКО Е ТОЧНО!

Владко Мурдаров

В българската реч непрекъснато става така, че думи, които дори и да са съществували отдавна, изведнъж засилват рязко честотата си и започват да се появяват в каква ли не ситуация само защото са станали модерни. Този процес се проявява преди всичко в устната ни реч, която днес е доста заразена от жаргона, а неговият речник, както добре е известно, съвсем не е богат. Затова е съвсем естествено поради модата една дума от него да бъде натоварена изведнъж с различни функции, но това става само за определен период. Така тя започва да се появява в най-различни случаи, а след това бавно отстъпва назад, когато на хоризонта се появи някакъв конкурент. Това развитие дава отражение често и върху устната ни книжовна реч, в която протичат сходни процеси.

Спирам се толкова подробно на всичко това, защото в момента сме свидетели как честотата на една дума рязко се увеличи в устната ни реч и започва да смущава преди всичко с еднообразието, което предлага. Става дума за прилагателното точен и за производното от него наречие точно.

Всъщност думата точен отдавна съществува в езика ни, но никога не се е радвала на някаква много честа употреба, защото във връзка с различните вложени нюанси има и доста синоними - акуратен, стриктен, прецизен, коректен, верен, безгрешен, правилен, конкретен, определен.

Наречието точно също има синоними в книжовната ни реч - безпогрешно, правилно, вярно, буквално, дословно, които се появяват, за да внесат разнообразие в изказа. (Тук не става дума за другото наречие точно, чийто синоними са тъкмо или именно.) Днес обаче, независимо че всичките синоними продължават да съществуват и да се употребяват в речта, точно много нахално излезе доста напред и започна да се появява на всякакви места, във всякакви случаи.

Най-смущаваща е налагащата се като клише характеристика за всякаква ситуация "Всичко е точно!", която се употребява непрекъснато и би трябвало да означава, че всичко е добре, в ред е. (Между другото, в момента изразът претърпява известна промяна и става "Всичко е ток!", където ток вероятно е образувано пак от точно, или е странна смесица от същото точно и от окей, изговаряно напоследък ок илиока.) Същото важи и за изрази като "Много е точно!" или"Нещо не ми е точно".

В същото време употребата на определение като "точен човек" съвсем не означава, че той никога не закъснява, а че отговаря на определени изисквания. Заради това се казва, че някой преподавател е точен, че определено изказване е точно и обратното, ако даден човек не ми е точен значи, че не отговаря на изискванията, на представите ми.

Това са само няколко възможни случая, когато се появяват думите точен и точно. Бихме могли да кажем, че критиката ни за включването им в речта е насочена в две посоки. От една страна, понякога използването им води до формулирането на не съвсем ясни мисли поради по-особеното значение, което се влага в тях. От друга страна, много пъти употребата им не е неправилна, но дразни поради прекалената им честота. И това става в речта на всякакви хора, като все пак основни техни "потребители" са по-младите.

В тяхната реч винаги са преобладавали специфичните оценки. Но ако за младостта е характерно търсенето на по-особеното, за възрастния човек употребата на подобни думи с подобни значения звучи често твърде нелепо. А и изобщо еднотипните формулировки винаги са смущавали, защото естествено се възприемат като проява на еднотипно мислене. То пък, от своя страна, вече започва да напомня дори манипулация.

"Демокрация", 30.03.2001