И ПАК ЗА МЕСТОИМЕНИЯТА

Владко Мурдаров

 Една от думите в българския език, която често бива пренебрегната, е чийто, въпреки че това относително местоимение, бележещо притежание и служещо като връзка между главното и подчиненото изречение, предлага голямо удобство при изразяване, защото обикновено замества цяло съчетание от предлог и друго местоимение. При това тромавата замяна обикновено става неосъзнато под чуждоезиково влияние, защото в много други езици подобно местоимение няма и е съвършено естествено да се стига до по-голяма бъбривост при изграждането на изречението.

Най-често чийто бива заместено в изречения като Това е същата директорка, от несполучливите решения на която страда цялата програма в училище. В това изречение посоченият израз просто може да бъде заменен с от чиито несполучливи решения. Ако направим сметка, така благодарение на употребата на чийто се избягва предлогът на, отпада и членуваната форма при прилагателното и, което е най-важното, получената конструкция е напълно в духа на българския книжовен език.

Подобна е ситуацията и в много други изречения, където вместо чийто се появяват пак по-дълги описателни изрази. Такова е положението в изречения като Войната при съседите, последиците от която съвсем не могат да се предвидят..., където би трябвало да се предпочете чиито последици; Въпросът, от бързото решаване на който зависи бъдещето на региона, където е по-добре да се използва от чието бързо решаване; Митингът на таксиметровите шофьори, участието на които беше употребено..., където е по-подходящо да се избере чието участие; Водачът, новият джип на който бил спрян до заведението..., където е по-добре да се използва чийто нов джип.

Последното изречение подсказва, че употребата на чийто предлага още едно улеснение и то се състои в това, че местоимението няма различни форми за различните падежи и заради това при неговото включване не може да се достигне до грешка от гледище на съвременните норми. Защото чийто се появява на мястото на на когото (а не на който, с което често сблъскваме) и така броят на граматическите грешки в текста намалява.

Има обаче една особеност при употребата на местоимението чийто, което е развило различни свои форми за род и число - чиято, чието, чиито. Тя се състои в това, че местоимението не се съгласува с името или с местоимението от главното изречение, а със съществителното име, което стои след него. Заради това, ако вземем изречението от началото, е естествено да се използва формата чиито за множествено число, защото тя се свързва със съществителното решения, употребено също в множествено число. Това означава, че в изречения катоПрофсъюзът, чийто членове не участват... има грешка, защото чийто трябва да бъде употребено в този случай в множествено число, за да се съгласува с членове. Този тип грешки не са редки в речта ни и заради това е нужно да се припомни за тях.

Общо може да се каже, че чийто е местоимение, характерно днес повече за писмената реч, защото в устната ние сме свикнали доста често да "засукваме" фразата си именно с многото на когото и на която. В някои справочници се прави уговорката, че то е необходимо особено много в научната реч. В същото време, доколкото днешната ни публицистична реч е заразена от устната, в нея се отделя все по-малко място на това местоимение, въпреки че то би помогнало понякога дори да се избегнат двусмислици при построяване на изреченията.

"Демокрация", 13.04.2001