Настъпи денят на истината - сряда. Пристигнал в аудиторията преди всички, седнах и разлистих вчерашните вестници. Влезе другарят С.О.Цолов. Прибрах вестниците и скромно наведох глава. Имах добър план. Преподавателят се правеше, че не ме забелязва, но предполагам му въздействувах, защото явно бе неспокоен. Той забравил това, което искал да ни каже, но нямало нищо страшно - втория семестър сме щели да се видим отново, тъй като изпита по “Основи на социалистическото бъмбариране” излизал през юли. Затова ще ни даде подписи и ще ни освободи. Но ще даде подписи на колегите, които го заслужават. В това време вратата се отвори широко и влезе Йото, влезе по такъв начин, че на всички стана ясна алкохолната фаза в която се намираше. Седна до мен и се опита да ми каже нещо. Алкохолните пари завоалираха главата ми и за малко да му вляза в положението. Йото положи прилежно глава върху банката и заспа. Вземането на подписи бе мъчителна процедура. С.О.Цолов проверяваше отсъствията, извинени ли са и тетрадката за упражнения на всеки от колегите. От първите десет, на четирима отказа подпис. Асистентът прочете името на Йото и аз го сръчках. Той бързо разбра какъв е проблема, стана и олюлявайки се приближи до катедрата. Още докато извършваше придвижването, преподавателя отбеляза, че е безсмислено - имал толкова отсъствия, че дори да са извинени, няма да получи подпис. Това не обезсърчи Йото. - Добре, другаря С.О.Цолов, имам един въпрос към вас, ако ми отговорите правилно - ще напусна института, ако не ми отговорите - ще ми дадете подпис, без да ми гледате отсъствията. - И без да дочака отговор от смаяния асистент, Йото запита: - Кажете ми трите имена на Карл Маркс! - Как си позволявате? - окопити се С.О. Цолов. - Как пък да не си позволявам, нали трябва да зная интелектуалното равнище на човека, който ме образова. - Това е скандално! - Няма нищо скандално - надигнах се аз. Бе започнало да ми става интересно. - Колегата е любознателен и иска да научи трите имена на идейния вдъхновител на нашето общество. - Кажете ми трите имена на Карл Маркс. - На колеги, моля ви! - Ако ми кажете трите имена на Карл Маркс ще си изтегля документите още днес, ако... С.О.Цолов взе книжката на Йото и се подписа. - Благодаря! - Йото си прибра книжката. - И все пак, как може един главен асистент, кандидат на социалистическите науки да не знае трите имена на Карл Маркс... - Колега, дадох ви подпис, свободен сте! - ... ами ще ви срещнат на улицата и ще ви попитат, а това ще бъде срам за целия институт... - Моля ви, колега, вървете си! - Карл Фридрих Рундемайн! Запомнете ги, за да не се излагате. Срам! Главен асистент - кандидат на социалистическите науки да не знае... - Дадох ви подпис, вървете си! - С.О.Цолов кипна. Още малко. - Запомнихте ли ги? Карл Фридрих Рундемайн. Най-добре е да си ги запишете. - Колега... - Ще диктувам бавно. Карл... Фридрих... Отказах се от своя план Често ситуациите ни предоставят по-добри възможности и от гениално измислените. Решително приближих до катедрата с книжка в ръка. - Аз също съм за подпис! - заявих нагло. - О, Луд, видя ли го бе, не знае трите имена на Маркс! - Тихо! - погледнах смразяващо Йото. - Добре, ще ви дам подпис, но после си тръгвайте с вашия приятел. - Веднага! - обещах аз. С.О.Цолов се разписа в книжката ми. Хванах Йото под ръка и го изведох. Моят приятел продължаваше да крещи:”Карл Фридрих Рундемайн”. Можеше да бъде вече спокоен - асистентът ще помни това име цял живот. В коридора, пред аудиторията изведнъж се промени. - Откъде ти хрумна тази блестяща идея? - От безизходицата. Там се ражда гениалното.
("Роб на свободата", Йордан Бозушки)
Няма коментари:
Публикуване на коментар